Определение № 120 от 24.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 120 гр. Пловдив, 24.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно гражданско дело № 20255000500143 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 121 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от В. К. Г. чрез процесуалния му представител адвокат Д. М. против определение № 266/29.01.2025 г., постановено по гр.д. № 3225/2024 по описа на Пловдивския окръжен съд – ІV гр.с., с което е прекратено производството по делото и то е изпратено по подсъдност на Районен съд – Асеновград. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно по изложените в частната жалба съображения, като счита, че цената на исковете е 28 598,60 лв. като сбор от стойностите на данъчната оценка на целите имоти, а не на ½ ид.ч. от тях, това определя окръжен съд като първа инстанция за разглеждане на спора, поради което моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови делото да бъде разгледано от окръжен съд като първа съдебна инстанция.

Ответниците по частната жалба И. Д. И. и П. П. Б. не са взели становище по нея.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу акт, подлежащ на обжалване, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и 1 редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Гр.д. № 3225/2024 по описа на Пловдивския окръжен съд – ІV гр.с. е било образувано по предявените от В. К. Г. против И. Д. И. и П. П. Б. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на него на сключения между ответниците в качеството им на съпрузи брачен договор с нотариална заверка на подписи рег. № ****/********* г. и нотариална заверка на съдържание рег. № ****/******** г. Ищецът твърди, че първият ответник е негов длъжник с личен дълг, като вземането му в размер на 634 422,44 лв. е установено с влязло в сила решение и издаден въз основа на него изпълнителен лист, задължението не е изпълнено, а вместо това ответниците сключили посочения брачен договор, с който И. И. се разпоредил в полза на съпругата си П. Б. с притежаваните в режим на СИО недвижими имоти, както следва: 20/282 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *****.***.**, находящ се в гр. А., ул. „П.“ № **, с площ от 284 кв. м., ведно с построения в имота самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.***.*.*., находящ се на същия адрес, етаж * в сградата, предназначение – жилище, с площ от 122,62 кв.м., като с договора страните се споразумели, че имотите се предоставят в дял на съпругата и тя става техен изключителен собственик поради самостоятелния й личен принос, а по този начин се цели увреждането му като кредитор, поради което ищецът моли съда да постанови решение, с което да обяви за относително недействителен по отношение на него на сключения между ответниците брачен договор.

С разпореждане № 4993/09.12.2024 г. съдът е оставил исковата молба без движение до отстраняване на констатираните нейни нередовност, в т.ч. посочване цена на иска в съответствие с чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК, равняваща се на данъчната оценка на вещното право на собственост, и внасяне на държавна такса в размер на 4 % върху ¼ от посочената цена на иска по сметка на Окръжен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщението.

С молба от 23.12.2024 г. Г. е уточнил, че цената на предявените от него искове се равнява на сбора от данъчните оценки на жилището /25 296 лв./ и на идеалната част от земята /3 302,60 лв./, т.е. е в общ размер на 28 598,60 лв., на която основа е внесена дължимата държавна такса.

2

С разпореждане № 10/02.01.2025 г. е дадена последна възможност на ищеца да посочи цена на иска съобразно правата на ответника върху недвижимите имоти, предмет на атакувания брачен договор.

С молба от 27.01.2025 г. Г. отново е посочил, че цената на предявените от него искове е 28 598,60 лв., определена на база на сбора от данъчните оценки на двата имота, като според него с процесния брачен договор първият ответник се е разпоредил с правата си в имота в полза на втората ответница, понастоящем тя е единствен собственик на имотите и спрямо нейните права ищецът е определил цената на исковете, а ако не беше сключен той, ответниците в качеството си на съпрузи биха имали по ½ ид.ч. от недвижимите имоти и съответно цената на иска спрямо всеки от тях би била по 14 299,30 лв.

С обжалваното определение е прекратено производството по делото и то е изпратено по правилата на родовата и местна подсъдност на Районен съд – Асеновград.

Настоящият състав не възприема направения от окръжния съд краен правен извод по разглеждания процесуален въпрос.

Видно от удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ изх. № **********/******** г. на Община А., данъчната оценка на първия недвижим имот /идеалните части от земята/ е 3 302,60 лв., а на втория /жилището/ - 25 296 лв.

Безспорно е, че съгласно т. 1 от ТР № 5/29.12.2014 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл. 135 от ЗЗД за ½ ид.ч. от имота.

Предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес обаче съдът е длъжен да се произнесе по предявените искове във вида, обема и начина, по който е сезиран от ищеца, като именно на тази основа трябва да определи цената на исковете и дължимата държавна такса.

Изхождайки от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и уточняващите такива, може да се приеме, че В. Г. иска да бъде обявен за относително недействителен по отношение на него на брачния договор в 3 неговия пълен обем, а не само до ½ ид.ч. от имотите, като в този случай съдът е длъжен да се произнесе по цялото искане, прилагайки горецитираното тълкувателно решение по съществото на спора, което евентуално ще доведе до уважаване на иска до ½ ид.ч. при наличие на предпоставките за това и отхвърляне на исковете за останалата ½ ид.ч. от имотите, респ. прекратяване на производството в тази част, ако ищецът не мотивира правния си интерес, каквато възможност до този момент окръжният съд не му е дал.

Ако първоинстанционният съд приеме, че исковата молба е нередовна поради противоречие между обстоятелствената част и петитума й или поради немотивиране на правен интерес в определена част, той е длъжен да я остави без движение до отстраняване на тези нередовности, но не може да презюмира или тълкува волята на ищеца, ако тя е неясна.

Тук следва да се добави, че в частната си жалба Г. признава, че иска да бъде установена по отношение на него относителната недействителност на брачния договор само по отношение на ½ ид.ч. от двата недвижими имота, като целта е ½ от това имущество да се счита собственост на В. Г., каквото е било правното положение преди сключване на договора, за да бъде осъществено принудително изпълнение върху тази част.

Доколкото обаче от една страна това уточнение не е направено по съответния процесуален ред, а от друга – дори след него Г. продължава да смята, че при разглеждане на спора трябва да се отчита общата стойност на имотите като цена на исковете, тъй като те са собствени в момента само на едно лице, което го е мотивирало да подаде частна жалба, настоящият състав намира, че към момента предмет на делото е искането да се обяви за относително недействителен по отношение на ищеца по реда на чл. 135 от ЗЗД на целия брачен договор.

Следователно цената на исковете, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т.

4 от ГПК във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК, е данъчната оценка на имотите, по отношение на която са предявени исковете по чл. 135 от ЗЗД, т.е. 3 302,60 лв. и 25 296 лв.

Установената цена на исковете, подведена под правилото на чл. 104, т. 4 от ГПК, обуславя, че към момента предявените искове са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция.

4

Предвид гореизложените мотиви настоящият състав намира, че обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото и то е изпратено за разглеждане на Районен съд – Асеновград, е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него, включително установяване точния предмет на делото.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 266/29.01.2025 г., постановено по гр.д. № 3225/2024 по описа на Пловдивския окръжен съд – ІV гр.с.

ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5