Решение № 266616 от 19.11.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. София, 19.11.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Мл. съдия ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

МЛАДЕНОВА при секретаря Кирилка Илиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова-Младенова в.гр.дело № 2343 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20242340 от 03.11.2020г. по гр.д. № 65234/2019г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 25-ти състав, е отхвърлил искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от Т.Я.Т., ЕГН ********** за осъждане на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********да заплати на ищеца сумата, събрана по изпълнително дело № 2010853040815 по описа на ЧСИ А.Д.и преведени в полза на ответника без основание както следва, сума в размер на 200 лв., събрана от несеквестируем доход за периода 17.11.2014г. до 12.02.2015г. по изп. дело № 20108530400815 по описа на ЧСИ А.Д.за периода от 13.03.2015г. до 23.08.2016г. и сумата от 3665.70 лв., събрана за периода от м. 11.2018г. до м. 10.2019г. подлежащи на връщане, поради събирането им по перемирано изпълнително дело както и сумата от 1244.35 лв. заплатена по изпълнително дело № 815/2010г. по описа на ЧСИ А.Д.за такси и разноски.

Срещу решението в цялост е постъпила въззивна жалба от ищеца Т.Я.Т., действащ чрез процесуалния си представител адв. М.А. от САК. В нея се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се иска неговата отмяна, като вместо него да се постанови друго, с което исковете да бъдат уважени до пълния претендиран размер. Според жалбоподателя първоинстанционният съд неправилно не е приел, че по изпълнително дело № 20108530400815 по описа на ЧСИ А.Д., с рег. № 853 на КЧСИ е настъпила перемция на 19.07.2015г. и последваща такава на 24.08.2018г. Оспорва извода на съда, че в периода 13.03.2015г. до 23.08.2016г. по изпълнителното дело са събирани суми по принудителен ред, поради което не е настъпилата перемция на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. По изложените съображения намира, че неправилно съдебният изпълнител е събирал суми от жалбоподателя по едно прекратено изпълнително дело и като събрани без правно основание тези суми подлежат на връщане на въззивника. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното решение в цялост и за постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани. Претендира за присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание пред въззивния съд чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа въззивната жалба.

Ответникът по възизвната жалба „Т.С.“ ЕАД не е депозирал отговор.

В съдебно заседание не изпраща процесуален представител. С молба по делото е направил изявление, че намира въззивната жалба за неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено следното:

Районният съд е бил сезиран с искова молба Т.Я.Т., ЕГН ********** *** обстоятелствената й част се твърди, че ответникът е образувал изпълнително дело № 815/2010г. по описа на ЧСИ А.Д.с рег. № 853 на КЧСИ срещу ищеца въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 3101/2008г. по описа на СРС, 62 състав. Сочи, че по изпълнителното дело била събрана сума от несеквестируемия му доход от пенсия, както и суми в период, в който делото било перемирано. На основание чл. 55, ал.

1 ЗЗД моли съда да осъди ответното дружество да върне недължимо получените суми, както следва: сумата в размер на 200 лв., събрана от несеквестируем доход за периода от 17.11.2014г до 12.02.2015г. , сумата от 1159.98 лв. събрана по изпълнително дело за периода 13.03.2015г. до 23.08.2016г. и сумата от 3665.70 лв. събрана за периода от м. 11.2018г. до м. 10.2019г. след като изпълнително дело № 815/2010г. е било перемирано по силата на закона, както и сумата от 1244.35 лв., заплатена по изпълнително дело № 815/2010г. по описа на ЧСИ А.Д.за такси и разноски.

Ответникът „Т.С.“ ЕАД не е депозирал отговор. С молба по делото е заявил становище, е искът е неоснователен и моли за неговото отхвърляне като такъв.

По делото е приложено заверено копие от изпълнително дело № 20108530400815 по описа на ЧСИ А.Д.с рег. № 853 на КЧСИ с район на действие СГС. От него е видно, че същото е образувано на 20.04.2010г. по молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от

05.12.2008г., издаден по гр. д. № 31010/2008г. на СРС, 62 състав. С него ищецът Т.Я.Т. е осъден за заплати на ответното дружество сумата от 1944.30 лв.- главница, представляваща стойност на топлинна енергия, мораторна лихва, считано от 09.10.2008г. до окончателното плащане, 919.40 лв. мораторна лихва върху главницата от 01.01.2004г. до

09.02.2010г. както и 150 лв. разноски. Изпълнителният лист е издаден след влизане в сила на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят „Т.С.“ ЕАД е поискал от съдебният изпълнител да образува изпълнително дело и да извърши изброени в нея изпълнителни действия. С нея взискателят е възложил на ЧСИ права по чл. 18 от ЗЧСИ - да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на изпълнение.

С писмо до

НПП-КАТ при СД на МВР изх. № 16501/21.07.2010г. съдебният изпълнител е поискал информация дали са регистрирани МПС на името на длъжника Т.Я.Т. и неговата съпруга С.М.Т.. Отговор на това запитване е пристигнало на 04.08.2010г. според него на името на двамата няма регистрирани моторни превозни средства.

С писмо изх.

№ 16500 от 21.07.2010г., адресирано до

Столична община съдебният изпълнител е поискал сведение за движим вещи и недвижими имоти, записани на името на длъжника Т.Я.Т. и неговата съпруга.

По изпълнителното дело на 05.09.20210г. е постъпило удостоверение от НАП, в което е отразено, че длъжникът има публични задължения в размер на 200лв. за наложена глоба.

Столична

Община е изпратила отговор до съдебния изпълнител на 07.09.2010г. В него се съдържа информация, че длъжникът и съпругата му притежават недвижим имот в гр.

София, ЖК **********. Съдебният изпълнител изискал от Столична община с писмо с изх. № 21781/01.10.2010г. копие от титула за собственост или копие на Декларацията по чл.14 от ЗМДТ Столична Община е отговорила с писмо изх. № 03-00/0305/12.10.2010г., че не е открита поисканата декларация по чл. 14 от ЗМДТ.

Съдебният изпълнител е извършил и справка в НОИ за актуални данни за осигуреното лице - длъжника Т.Я.Т..

С изх. №

5446/22.02.2011г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до работодателя на длъжника – „ЖБМ-1“ АД с ЕИК**********като трето задължено лице за налагане на запор на трудовото възнаграждение. Адресатът на запорното съобщение е върнал отговор с вх. № 5070/07.03.2011г., с който уведомява съдебния изпълнител, че длъжникът Т.Я.Т. и освободен от работа, считано от 21.02.2011г.

На същата дата – 22.02.2011г. за изпратени запорни съобщения до банки с искане за налагане на запор на банковите сметки, открити на името на длъжника. В следващите дни са се върнали отговори от тях, с които уведомяват съдебния изпълнител, че в тях липсват банкови сметки, открити на името на длъжника. Единствено Банка ДСК ЕАД с писмо с вх. № 6181/10.03.2011г. е уведомила съдебния изпълнител, че има банкови сметки, разкрити на името на длъжника, по които има наложени вече запори по други образувани изпълнителни дела, водени срещу него.

С изх. №

5443/22.02.2011г. на длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение изх. № 5443/22.02.2011г. След като длъжникът не е намерен на адреса е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК. на 26.02.2011г

Нова покана за доброволно изпълнение с изх. №

9333/22.03.2011г. е изпратена от съдебния изпълнител до длъжника Т.Я.Т. с писмо с обратна разписка, но същото не е потърсено от длъжника. На длъжника е изпратена и призовка принудително изпълнение изх. № 5485/11.04.2012г. Допълнителна призовка за принудително изпълнение – опис на имущество е връчена на Т.Я.Т. на 03.05.2012г.

Съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение на 22.02.2011г. до „Банка ДСК“ ЕАД. В отговор на банковата институция е отговорила с писмо вх. № 7592/23.05.2012г., че по банковата сметка на Т.Я.Т., разкрита в банката, се превежда пенсия на лицето и по нея има вече наложен запор по предходно образувано изпълнително дело, като по сметката вече има наложен първи по ред запор, по друго изпълнително дело, по който ежемесечно се превежда сума в размер на 50лв. От своя страна със съобщение от 23.05.2012г. съдебният изпълнител е уведомил банката, че следва да удържа месечно по 50лв. и останалите да са на разположение на титуляра на сметката. След наложения запор са започнали са месечни постъпления от по 50лв. Сумата е превеждана всеки месец по изпълнителното дело в периода от 05.06.2012г. до 23.08.2016г.

По изпълнителното дело на 07.03.2018г. е постъпила молба от длъжника Т.Я.Т. за прекратяването му основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. С Постановление от 08.03.2018г. съдебният изпълнител е оставил искането без уважение. С Решение №6210/04.10.2018г. по ч.гр.д.№5745/2018г. по описа на СГС, IV.-В състав е оставена без уважение жалбата на длъжника срещу отказа на ЧСИ да прекрати делото.

В първоинстанционното производстгво е назначена съдебно-счетоводна експертиза с цел да се установи какви суми са удържани от ищеца пред процесния период, и дали те са били част от несеквестируемия му доход, като настоящият състав напълно кредитира даденото от вещото лице В.П.заключение. Според него размерът на пенсията на ищеца Т.Я.Т. за периода от 05.06.2012г. до 01.07.2019г., от 700лв. през 2012г. е увеличев до 1029,06лв. през 2019г. Вещото лице е установило, че през целия период на удържане на сума в размер на 50лв. от пенсията на ищеца той е разполагал със секвестируем доход, надхвърлящ размер на удръжката. При извършената проверка по изпълнителните дела, образувани срещу ищеца, са установени запори, наложени по изпълнителни дела, предхождащи процесното. Според закючението извършените удръжки в периода от 05.06.2012г. до 17.07.2015г. и вноската на 23.08.2016г. от пенсията на ищеца са били над секвестируемия доход, като общия сбор на всички несеквестируеми суми, постъпили по изп.дело е 1409,82лв. Установено е, че по процесното изпълнително дело са събрани суми за разноски в полза на взискателя в размер на 358лв. и такси в полза на съдебния изпълнител в размер на 727,12лв. От извършените справки от вещото лице е видно, че в полза на взискателя „Т.С.“ ЕАД е преведена сума в размер на 5106,33лв., в полза на присъединения взискател - ТД на НАП 200лв. и в полза на ЧСИ А.Д.с рег. № 853 на КЧСИ - 727,12лв. дължими такси по изпълнението.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор, но само в рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Изложените в исковата молба фактически обстоятелства са за неоснователно обогатяване. По исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на “получаване без основание” обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Освен това основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото.