Решение № 268 от 02.12.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Тетевен, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от М. Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330100561 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба „А.Б.“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. „хххххххх” № 81 В, представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез от юрк. Б. Т., срещу М. А. Ю., ЕГН: **********, с адрес: с. ххххххх, област Ловеч, ул. „улица“, № 2 с цена на иска: 1220.61 лева.

В исковата молба се твърди, че на 05.11.2018 година Длъжникът М. А. Ю., ЕГН:

**********, сключил Договор за потребителски кредит № ****** с „С.К.“ ООД, по силата на който получил сумата от 500 лева, срещу което се съгласил да върне 6 броя вноски в по 153,00 лв. в срок до 06.05.2019 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.08 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.57 %.

Сочи се, в исковата молба, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № ****** на 05.11.2018 г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.

Ищцовото дружество заявява, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира 1 договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл.

11 и чл. 22 от ЗПК.

На следващо място се сочи, че в чл. 31, ал. 3 от Общите условия по Договора за потребителски кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия по Договора за потребителски кредит било уговорено „С.К.“ ООД да уведомява Длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи ще се считат за получени от Кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Моли съда да осъди М. А. Ю., ЕГН **********, да заплати на „А.Б.“ с ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „хххххххх“ № 81В, ап. 3, сумата в общ размер от 1 220.61 лв., формирана както следва:

1)

Главница, в размер на 500,00 лв.;

2)

Договорна възнаградителна лихва върху главницата, в размер на 75,84 лв., за периода от 05.11.2018 г до 06.05.2019 г.;

3)

Законна лихва за забава върху главницата в размер на 89,73 лв. за период от 06.05.2019 г. до 20.02.2024 г.;

4)

212,88 - представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „С.К.“ ООД;

5)

342,16 - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит;

6) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

В указания от съда срок по реда на чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на Исковата молба. В съдебно заседания назначеният особен представител на ответникът оспорва ищцовата претенция, като излага аргументи в тази насока.

Районен съд - Тетевен, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предяви са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на валидно сключен с ответника договор за потребителски кредит с твърдяното съдържание, въз основа на който дружеството кредитор е предоставило на М. А. Ю. претендираната парична сума, а за ответника е възникнало задължение да върне на кредитора предоставената сума и да заплати възнаградителна лихва в претендираните размери, като и че претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва са станали изискуеми, включително, че е настъпила твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на главницата по договора.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствена тежест по чл. 154 от ГПК, в случай че от ищцовото дружество бъде доказано наличието на описаните предпоставки, в тежест на ответника е да установи, че е заплатил дължимите сума.

2

По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД иск в тежест на ищеца е да установи възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да установи, че е погасил на падежа задължението си.

Между страните е безспорно, поради което е отделено като ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за паричен заем № ****** на 05.11.2018 г.

От представения и приобщен към доказателствената маса Договор за паричен заем № ****** на 05.11.2018 г., сключен между „С.К.“ ООД, в качеството на заемодател и М. А. Ю., в качеството на заемополучател, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР, се установява в производството, че между страните по делото е сключен Договор за паричен заем № ****** на 05.11.2018 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя потребителски кредит в размер от 500 лева, а последният се е задължил да го върне в срок на 6 погасителни вноски с падежи на 05.12.2018 г., 07.01.2019 г., 05.02.2019 г., 05.03.2019 г., 05.04.2019 г. и 06.05.2019 г. В договора е посочен годишен лихвен процент от 40,08 %. Посочен е и годишен процент на разходите по кредите – 48,57 %.

Съгласно чл. 6.1 от договора за кредит, кредитополучателят се задължава да предостави в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума едно от изброените обезпечения: поръчител или банкова гаранция.

Предвидено е, че обезпечението следва да отговаря на условията на чл. 33, ал. 1 от ОУ към договорът за заем, а именно: поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на условията: да имат осигурителен доход на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителният доход на всеки от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от "редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; Банковата гаранция, съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 от ОУ следвало да бъде безусловна и издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва. В чл. 6. 2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на чл. 6, т. 1 от договора в тридневен срок от сключването му, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 342,16 лв., която се плаща разсрочено като се кумулира към падежните вземания по погасителния план.

При така събраните и обсъдени доказателства, съдът намира следното от правна страна: предявените искове имат за предмет установяване на вземания, чийто правопораждащ факт несъмнено е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, съгласно който това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне, като не са налице изключенията по чл. 4 ЗПК, а заемателят се явява потребител – лице, което при сключването на договор за потребителски кредит, действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за процесния договор важат допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно 3 чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.

2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

ЗПК допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал.

13, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР - това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" - в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, в който е посочено, че това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.