Определение № 8643 от 04.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8643 гр. София, 04.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20231110157202 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Б. П. Ж. срещу „И.“ АД.

Ищецът „И.“ АД твърди, че въз основа на сключен Договор за паричен заем № 4290056/19.10.2021 г. е предоставил на ответника парична сума в размер на 5000 лева.

Заявява, че ответникът-заемател е следвало да върне заетата сума на 12 равни двуседмични вноски, всяка от които в размер на 512.36 лева, съобразно чл.2, т.5 от Договора. Поддържа, че годишният лихвен процент е 40%, като общо дължимата възнаградителна лихва за срока на Договора е 1148.32 лева. Твърди, че първата вноска е следвало да бъде заплатена на 18.11.2021 г., а последната на 14.10.2022 г., като общата дължима сума, съгласно чл.2, т.7 от Договора е в размер на 6148.32 лева. Заявява, че към датата на подаване на исковата молба заплатената част от главницата е в размер на 1975.43 лева, а погасената лихва е 819.30 лева.

Поддържа, че незаплатената главница е в размер на 3024.57 лева, а незаплатената възнаградителна лихва е в размер на 329.02 лева. Претендира да бъде установено съществуването на вземането за сумата от 3024.57 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 4290056/19.10.2021 г. Претендира и разноски.

Ответникът Б. П. Ж. е получил препис на исковата молба и в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба. Заявява, че с Решение № 11344/29.06.2023 г. по гражданско дело № 64031/2022 г. по описа на СРС, 174 състав, са прогласени за нищожни Договор за паричен заем № 4290056/19.10.2021 г. и акцесорния към него Договор за предоставяне на поръчителство. Твърди, че е извършил плащания по Договора за поръчителство, които поради нищожност на договора/те следва да бъдат отнесени като плащания за погасяване на главницата.

В проведеното на 12.03.2025г. публично съдебно заседание съдът е приключил съдебното дирене, дал е ход на устните състезания, обявил е същите за приключени, като е обявил на страните, че ще се произнесе с решение.

1

При извършена проверка за допустимост на исковата молба, за която съдът следи служебно през цялото времетраене на производството пред него до постановяване на неоттегляем съдебен акт се установи, че предявения иск е недопустим.

Съдът приема, че ищеца не е предявил иск за вземане, за което е постановена Заповед № 20682/17.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по частно гражданско дело № 26806/2023 г. Липсва идентитет между направеното със заявлението за издаване на заповед за изпълнение искане, издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и релевирания в исковата молба петитум.

В исковата молба се претендира в производството по реда на чл. 422 ГПК да бъде установено съществуването на вземането за сумата от 3024.57 лева, представляваща главница по Договор за паричен заем № 4290056/18.10.2021 г., а в подаденото Заявление (вх.

№ 139422/18.05.2023 г.) за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано частно гражданско дело № 26806/2023 г., се претендира установяване на вземане в размер на 3316.37 лева по Договор за паричен заем № 4576282/29.08.2022 г.

Искът по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален установителен иск, който цели установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. С иска по чл.422, ал.1 ГПК се цели със сила на пресъдено нещо да бъде признато съществуването на вземането по оспорената от длъжника с възражението по чл. 414 ГПК заповед за изпълнение. Този иск е неразривно свързан с проведеното преди това заповедно производство, доколкото искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Правният интерес на заявителя от предявяване на установителния иск е обусловен от това, че при уважаването му, оспорената от длъжника заповед ще влезе в сила, което ще снабди заявителя с изпълнителен лист.

Предявяването на установителен иск за вземане, неидентично с това по заповедта за изпълнение, прави искът недопустим поради липса на правен интерес за ищеца от него, доколкото не е налице възможност при евентуалното му уважаване да бъде придадена изпълнителна сила на оспорената от длъжника заповед. Така и съгласно мотивите по т. 11.б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК при ВКС, в производството по иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.

Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл.210, ал.1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.

Настоящият съдебен състав приема, че евентуално допусната грешка от ищеца не би могла да бъде отстранена по указания на съда, тъй като не е налице нередовност на исковата молба - същата ясно посочва цената на иска, вземането и основанието й, така и е 2 недопустимо изменението на основанието на иска чрез въвеждане на друго основание на процесното вземане, различно от посоченото в заповедното производство.

Поради изложеното, исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото - прекратено.

Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 13 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК при ВКС, при прекратяване на производството по делото по иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване.

Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410, съответно по чл.417 ГПК, както и изпълнителния лист по чл.418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване, като обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист следва да се постановят едновременно с определението за прекратяване на производството по иска.

С оглед приетият извод за недопустимост на предявения установителен иск, производството по гражданско дело № 57202/2023г. на СРС, 52 състав, следва да бъде прекратено, а като последица издадената по частно гражданско дело № 26806/2018г. на СРС, 52 състав, Заповед № 20682/17.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК - обезсилена от исковия съд, по аргумент от т.13 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

На основание чл.78, ал.4 ГПК съдът присъжда разноски в тежест на ищеца, който следва да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № .............., фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 състав на Софийски градски съд, представлявано от Д. М. М. - управител, разноски за адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния му представител, по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА за заповедното и за исковото производство.

Ответникът претендира разноски в производството в размер на 500 лева за заплатен депозит за експертиза, както и разноски за адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния му представител по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, които съдът определя за заповедното в размер на 50 лева и за исковото производство в размер на 150 лева, които следва да му бъдат присъдени.

В тази връзка на ответника следва да бъдат присъдена сумата от 500 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице. На Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, управлявано и представлявано от адвокат Д. М., сумата от 200 лева, представляващи дължимо адвокатско възнаграждение и съставляваща същото в заповедното производство от 50 лева и в исковото производство от 150 лева.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОТМЕНЯ Протоколно определение от 12.03.2025 г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания по гражданско дело № 57202/2023 г., по описа на СРС, 52 състав.

ВРЪЩА подадената от „И.“ АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Джавахарлал Неру“ №28, ет. 2, ап. офис 40-46, срещу Б. П. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда II“, бл.214, вх.А, ет.2, ап.6, Искова молба (вх.

№ 290864/18.10.2023 г.).

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 57202/2023 г. по описа на СРС, 52 състав.

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 20682/17.07.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гражданско дело № 26806/2023 г. по описа на СРС, 52 състав.

ОСЪЖДА „И.“ АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру“ №28, ет. 2, ап. офис 40-46, да заплати на Б. П. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Надежда II“, бл.214, вх.А, ет.2, ап.6, на основание чл.78, ал.4 ГПК, сумата от 500 лева, прредставляваща разноски за депозит за експертиза в исковото производство по гражданско дело № 57202/2023 г. по описа на СРС, 52 състав.

ОСЪЖДА „И.“ АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Джавахарлал Неру“ №28, ет. 2, ап. офис 40-46, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № .............., фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 състав на Софийски градски съд, представлявано от Д. М. М. - управител, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 200 лева, представляваща адвокатско възнаграждение и съставляваща осъществената безплатна правна защита на Б. П.

Ж., ЕГН **********, в заповедното производство по частно гражданско дело № 26806/2023 г. по описа на СРС, 52 състав, в размер на 50 лева и осъществената безплатна правна защита на Б. П. Ж., ЕГН **********, в исковото производство по гражданско дело № 57202/2023 г. по описа на СРС, 52 състав, в размер на 150 лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4