Решение № 47 от 22.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. София, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. Дончева

Членове:

К. Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20231001000800 по описа за 2023 година

С решение № 982/03.08.2023г., постановено по т.д. № 2880/2021г. по описа на СГС е отхвърлен предявеният от синдика на „Ню Геймс“ АД/н/ против „Лукойл България“ ЕООД иск с правно основание чл.645,ал.4 от ТЗ за обвяване на недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Ню Геймс“ АД/н/ изявление за прихващане от 20.03.2020г. , изпратено от „Ню Геймс“ АД до „Лукойл България“ ЕООД, с което на основание чл.104,ал.1 от ЗЗД „Ню Геймс“ АД е поискало изявлението да счита като такова за прихващане при обстоятелствата, че „Лукойл България“ ЕООД има вземане от „Ню Геймс“ АД в размер на 80 815,97лв., формирано по протокол от 18.03.2020г. за кумата от 75021 лв. и фактура от 29.02.2020г. за сумата от 5 794,97лв., а „Ню Геймс“ АД има вземане от „Лукойл България“ ЕООД в размер на 128 777лв. по протокол от 17.02.2020г. и след извършване на насрещно прихващане за ликвидните и изискуеми вземания „Лукойл България“ ЕООД дължи на „Ню Геймс“ АД остатък в размер на 47 961,03лв. като неоснователен.

Против това решение подадена въззивна жалба от синдика на „Ню Геймс“ АД/н/ с искане да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Жалбоподателят счита,че са налице изисквания на закона за уважаване на предявения иск, тъй като изявлението за прихващане е извършено на 20.03.2020г., т.е. след началната дата на неплатежоспособността, която съгласно решение №260017 от 06.01.2021г. на СГС е 27.02.2020г.

1

Посочва се, че в производството не се спори относно размера на активните и пасивни вземания на ответните страни по иска. Тези вземания се установявали от счетоводните данни, проверени от приетата по делото експертиза.

Акцентира се на обстоятелството, че счетоводно прихващанията са отразени в счетоводствата на двете дружества както следва: = на 11.03. „Лукойл България“ ЕООД е осчетоводило прихващане със сумата 5 794,97л. от общо задължение от 128 77.00лв. с вземане по фактура №1401009161/29.02.2020г. на стойност 5794,97лв.,а с дата на осчетоводяване 20.03.2020г. е отразено прихващане със сумата 75 021 лв. като е закрито задължение в такъв размер от общо 128 777 с вземане по протокол от 18.03.2020г.;

= на 20.03. 2020г. в счетоводството на „Ню Геймс“ АД/н/ е направено счетоводно записване за две прихващания в общ размер от 80 815,97лв. като е закрито вземане в размер на 75 021 лв. по протокол №600000000/ 18.03.2020г. и вземане в размер на 5794,97лв. от общо вземания от „Лукойл България“ ЕООД в размер на 128 777 лв. чрез прихващане срещу закриване на задължение на „Лукойл България“ ЕООД на същата сума, дължима по фактура №1401009161/29.02.2020г.

Тези данни сочели, че процесната компенсация е реализирана през м.03.2020г., тъй като вземанията, предмет на счетоводните операции изцяло кореспондирали с тези, които са отразени в процесното едностранно изявление за прихващане.

Изтъква се обстоятелството, че никоя от страните не е въвела в процеса твърдение и не е ангажирала доказателства за постигнато и подписано двустранно споразумение, съответно за протокол за прихващане за процесния период предвид осчетоводяването следва да се направи извод, че едностранното волеизявление на несъстоятелното дружество не само е достигнало до другия ответник, но явно е и произвело своето действие. Извод в обратния смисъл не следвал и от приетата по делото експертиза.

След като вземанията били погасени счетоводно през м.март 2002г.,то липсвали основания и възможност за последващи прихващания на вече погасените вземания.

С обжалваното решение анализът на твърденията и възраженията на страните , както и доказателствата по делото бил направен едностранно и изолирано, а не като се вземе предвид съвкупността от всички тях и това представлявало процесуално нарушение. Не било разгледано своевременно направеното с допълнителната искова молба изявление за нищожност на действия, обективирани в последващо изготвен и подписан протокол от 10.04.2020г. Те били извършени в противоречие, съответно заобикаляне на закона, тъй като били въпреки съществуващото ограничение на чл.635,ал.1 от ТЗ, вр.чл.629а от ТЗ , като синдикът не е бил страна по сделката, нито я е одобрил или съгласувал.

Заявява се, че се поддържат необсъдените от първоинстанционния съд твърдения, че извършеното от първия ответник погасяване на остатъка от задължение се явява ирелевантно, тъй като основателността на иска по чл.645, ал.4 от ТЗ била поставена в зависимост единствено от установяване на включените във фактическия му състав предпоставки, а наличието или липсата на остатъчен дълг излизало извън предмета на 2 спора.

Ответното дружество „Лукойл България“ ЕООД е подало отговор на жалбата, с който оспорва същата. Счита, че в хода на първоинстанционното производство не било доказано осъществяването на твърдяното от ищеца прихващане, тъй като на първо място не било установено то да е достигнало до своя адресат. На следващо място не било доказано същото да е подписано от лице, което има право да прави такова изявление. Процесният документ бил съставен за целите на процеса. Действителното прихващане между страните станало с представения по делото протокол от 10.04.2020г., подписан от главния счетоводител на „Ню Геймс“ АД/н/ и представител на „Лукойл България“ ЕООД.

Стойностите на насрещните вземания между страните отговаряли на действително дължимите суми, а тези, посочени в протокола от 20.03.2020г. били неверни. Действително осчетоводеното вземане при „Ню Геймс“ АД било 142 332 лв. , което се установявало и от отговорите на ССчЕ по въпроси 5,6 и 9. Това кореспондирало и със заплатения остатък.

Отбелязва се, че липсата на прихващане от 20.03.2020г. се установява и от обстоятелството, че едва на 26.03.2020г. били станали известни действително дължимите суми между двете дружества, защото именно на тази дата било направено финалното отчитане на липси и излишъци по продажбите на лотарийни билети съгласно договора между страните, т.е едва тогава насрещните вземания станали известни.

Страната се позовава и на представената по делото кореспонденция между дружествата като поддържа, че от нея също се установява, че към датата 20.03.2020г. все още не са били известни

„Ню Геймс“ АД/н/ не е подало отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание не изпраща представител.

Останалите две страни в производството в проведеното пред въззивния съд съдебно заседание поддържат изразените пrсмени становища н жалбата и отговора на същата.

Претендират разноски.

Софийският апелативен съд извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба в рамките на правомощията по чл.269 от ГПК излага следните съображения:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Съдът се е произнесъл в рамките на правораздавателната си власт и по иска, с който е сезиран. Няма данни за наличие на процесуални пречки или липса на абсолютни процесуални предпоставки за недопустимост на решението.

По отношение на правилността на същото съдът намира следното :

Пред градския съд е предявен иск с правно основание чл.645, ал.4 от ТЗ от временния синдик на „Ню Геймс“ АД/н/ с искане да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността прихващането, извършено от длъжника с изявление от 20.03.2020г. с насрещни ликвидни и изискуеми задължения между това дружество и „Лукойл България“ ЕООД в размер на 80 815,97лв.

3

Ответната по иска страна „Лукойл България“ ЕООД е оспорила същия с твърдението, че никога не е получавало приложеното към исковата молба изявление за прихващане и такова прихващане не е настъпвало. Поддържа се, че документът е съставен за целите на производството по несъстоятелност и на процеса. Авторът на документа бил неизвестен и същият не можел да прави правнообвързващи изявления от името на „Ню Геймс“ АД, а самият документ бил антидатиран.

На следващо място страната заявява, че предявеният иск предполага едностранно изявление на длъжника, а в отношенията между страните е практикувано погасяването на насрещните вземания между тях, които произтичат от договор за продажба на лотарийни билети в бензиностанциите на Лукойл и по същия „Ню Геймс“ АД имало право до получи стойността на продадените билети, а „Лукойл България“ ЕООД стойността на изплатените печалби и комисионна.

За вземанията за периода 01.02.2020г.-17.02.2020г. било извършено прихващане на насрещните вземания, но то било направено с протокол от 10.04.2020г., а не с процесното изявление от страна на обявеното в несъстоятелност дружество. Този протокол по своята правна същност представлявал компенсационен договор. Окончателният размер на вземанията, които са били предмет на същия бил различен от този, който е посочен в атакуваното изявление . В него било посочено, че вземането на „Ню Геймс“ АД произтичало от протокола от 17.02.2020г., а в последващия протокол от 10.04.2020г. било включено и вземане по протокол от 26.03.2020г. Така вземането на „Ню Геймс“ АД по реално извършеното прихващане била 142 332лв., а не 128 777лв., както е записано в изявлението от 20.03.2020г. съответно остатъкът за плащане съгласно протокола от 10.04.2020г. е поголям и същият е бил изплатен от „Лукойл България“ ЕООД.

На посочената дата 20.03.2020г. служителите на „Лукойл България“ ЕООД получили имейл с предложение да бъде подписан протокол за прихващане, в който се отправяла молба за своевременен отговор и проверка на данните След това имало и друга кореспонденция по същия повод.

В отговора се поддържа тезата, че предмет на иск с правно основание чл.645, ал.4 от ТЗ е едностранно изявление на длъжника в производството по несъстоятелност, а в случая бил налице двустранен протокол.

Този ответник счита, че не са налице предпоставките на закона за обявяване на относително недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността, тъй като законодателят не предвидил универсална норма, по силата на която всички прихващания да са недействителни в някакъв период от време преди откриване на производството по несъстоятелност, а напротив- предвидил, че само в две хипотези – тези на чл.645, ал.3 и ал.4 прихващанията могат да бъдат признати за недействителни и то по исков ред. И при двете водеща били недобросъвестността при извършване на действието по прихващане. В случая всички задължения между страните възникнали до 17.02.2020г., когато с писмо „Ню Геймс“ АД уведомила „Лукойл България“ ЕООД, че продажбите на билети следва да бъдат преустановени. Молбата за откриване на производство по несъстоятелност била подадена 4 на 27.02.2020г. и обявена в ТР на 05.03.2020г. Всичко това означавало, че всички вземания и задължения са възникнали между страните преди тези дати и съответно, преди неплатежоспособността и от страна на ответното дружеството безспорно била налице добросъвестност. На това основание искът следвало да бъде отхвърлен като неоснователен.

Според тази страна съдът следвало да изследва и въпроса дали прихващането е извършено в кръга на обичайната дейност на длъжника и кредитора и дали насрещните вземания са възникнали при взаимно предоставяне на равностойни стоки или услуги, което било в съответствие с общностното законодателство на ЕС.

„Ню Геймс“ АД/н/ не е подало отговор на исковата молба.

Ищцовата страна е депозирала допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск. Заявява се, че процесното изявление за прихващане е било подписано от служител на „Ню Геймс“ АД, а именно - Г. С. Е. - Ц.. По отношение на нейните действия следвало да бъде приложен чл.301 от ТЗ., тъй като лисвало противопоставяне от страна на търговеца.

На следващо място се оспорва валидността на последващата двустранна сделка с компесаторно действие, носеща дата 10.04.2020г. излагат се доводи, че същата е подписана при условията на знание и от двете страни за прекратяване на дейността на „Ню Геймс“ АД, както и след наложени обезпечителни запори по сметките на длъжника по реда на ДОПК.