Определение № 13932 от 29.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13932 гр. София, 29.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно частно гражданско дело № 20261100505043 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал.1, т.2 вр. чл.248, ал.3, изр.2 ГПК Образувано е по частна жалба с вх. № 83000 от 17.03.2026 г. на С. Н. Г., с ЕГН **********, чрез упълномощения от нея адвокат – А. срещу определение № 8380/28.02.2026 г., по гр. дело № 3627/2025 г. на СРС, 36 състав, в частта му, с която частично е било оставено без уважение искане на ответницата – Г. относно искане по чл. 248 ГПК за допълване на определение № 51052/15.12.2025 г. постановено по същото дело, в частта му относно разноските за сумата над 410 евро, които страната е направила за заплащане на адвокатско възнаграждение на ангажирания от нея адвокат.

В жалбата се излагат съображения относно неправилността на обжалвания акт.

Обосновава се, че ответницата – Г. е осъществила цялостно плащане на разноските за адвокатско възнаграждение, което е договорила с ангажирания от нея адвокат по воденото от ищеца дело, още преди да се проведе първото съдебно заседание. Именно към този момент на плащане, срещу ответницата – Г. имало подадена искова молба от ищеца – Е.Г., с която се упражнявала искова защита предполагаща развитието на усложнен от фактическа и правна страна процес. В този смисъл ответницата към този етап на развитие на производството не е можела да предвиди, че същото няма да достигне окончателната си фаза – цялостно съдебно дирене и постановяване на краен акт по същество на спора, а ще преустанови своята висящност доста преди това, вследствие на извършено от ищеца разпореждане с правото на иск, посредством неговото оттегляне. По тази причина ответницата сочи, че съвсем добросъвестно е договорила и заплатила адвокат при отчитане на текущата предвидима сложност на производството по делото, което означава, че настъпилото впоследствие неизвестно за нея отнапред процесуално положение, а именно прекратяване на делото, поради отказ от иска не трябва да влияе върху размера на полагащото се репариране на разноски сторени за плащане на възнаграждението на ангажирания от нея адвокат.

От ответника по частната жалба – Е.Н.Г. в определения му срок за отговор и 1 след сторено надлежно връчване от дата – 16.04.2026 г. отсъства упражняване на процесуалното му право на отговор.

Софийски градски съд, след като взе предвид всички обстоятелства по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Делото пред СРС е било образувано по искова молба подадена от Е.Н.Г. срещу С. Н. Г., като с нея е предявен за разглеждане иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл.

79, ал. 1 ЗС за признаване на установено спрямо ответницата, че ищецът е собственик на реална част от сутеренен етаж на двуетажна къща близнак, намираща се в гр.

София, кв. Бояна, ул. „********. След привеждане на ИМ в режим на редовност, съдът е разпоредил на основание чл. 131 ГПК препис от същата да се връчи на ответната страна. Връчването е осъществено на 30.04.2025 г., като ответницата – Г., чрез упълномощения от нея адвокат – А. е изготвила и депозирала по делото писмен отговор по чл. 131 ГПК. Съдът е изготвил проект на доклад и е насрочил делото в открито съдебно заседание за датата – 22.10.2025 г., като за тази дата са призовани страните по спора. По искане на страните е постановено и събиране на определени доказателства, в това число писмени и гласни, а така също е назначена експертиза. В рамките на насроченото открито съдебно заседание на 22.10.2025 г. не е постановено даване ход на делото, а ИМ е оставена без движение с даване на нови указания към ищеца.

С молба от 20.11.2025 г. ищецът – Г., чрез пълномощниците му по делото адвокатите С. и С. е направил изявление, че прави отказ от предявения за разглеждане иск, като е поискал производство по делото да бъде прекратено. Обяснил е, че е извършил разпореждане с целия първи етаж от западния близнак, което води и до отпадане на интереса му от предприетата по делото искова защита. След дадени указания във връзка с необходимост от доказателства за изрична представителна власт по чл. 34 ГПК тази молба е депозирана пред съда и подписана лично от ищеца – Г..

С определение № 51052 от 15.12.2025 г. съдът е постановил прекратяване на основание чл. 233 ГПК на производството по гр. д. № 3627/2025г. по описа на СРС, 36ти състав и е осъдил ищеца – Е.Н.Г. да заплати на С. Н. Г. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата в размер от 300 лв. – представляваща направени от нея разноски в производството.

На 16.01.2026 г. с молба упражнена по реда на чл. 248 ГПК от ответницата – Г. е поискала от СРС да постанови изменение на определението от 15.12.2025 г. в частта по присъдените в нейна полза разноски за адвокатско възнаграждение, като същите се повишат до сума в размер на 1 500 лв., която е реално платена от страната за да осигури адвокатската си защита по делото, чрез ползване услугите на ангажирания от нея адвокат М..

Ищецът – Е.Г. е получил препис от тази молба, като неговите пълномощници по делото са депозирали становище от 19.02.2026 г., в което са навели възражения за неоснователността на поисканото изменение в размера на присъдените разноски в полза на ответницата. Мотивирано е, че сумата от 300 лв. е напълно пропорционална на реализирания за защита интересите на ответницата адвокатски труд.

С обжалваното определение от 28.02.2026 г. СРС е уважил частично искането на ответницата – Г. по чл. 248 ГПК, като е допуснал изменение на определение № 51052 от 15.12.2025 г. в частта му относно разноските осъждайки на основание чл. 78, ал. 4 ГПК Е.Н.Г. да заплати в полза на С. Н. Г. сума в размер на 410 евро, представляваща разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение, съответно е 2 оставил без уважение искането по чл. 248 ГПК на ответницата – Г. в останалата му част /а именно за изменение на определението в частта му относно разноските за разликата над сумата от 410 евро до сумата от 766,94 евро.

Софийски градски съд, след като обсъди изложените в частната жалба оплаквания, намира следното:

Подадена е жалба от надлежно легитимирана страна, в рамките на предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

За да бъде лишен ответникът от правото му на разноски по чл. 78, ал. 4 от ГПК, следва да са налице две предпоставки - първо ответникът да е дал повод за завеждане на иска и второ - ако след завеждането са настъпили факти в резултат от поведението на ответника, представляващи елемент от основанието на иска и свързани с индивидуализацията на спорното право, които да са станали причина за отказа от иска.

В случая отказът от иска предприет от ищеца в рамките на висящия процес не е обусловен от настъпване на факти, които са реализирани в резултат от действия на ответника, а напротив същият е упражнен, защото самият ищец е извършил разпореждане с притежавани от него имуществени права, което е довело и до изгубване на интересът му от довеждане до край на предприетата по делото искова защита основана на чл. 79, ал. 1 ЗС. Тоест ответникът на основание чл. 78, ал. 4 ГПК носител на процесуалното право да получи репарация на направените от него разноски за участието му в производството по делото, което е прекратено преди постановяване на акт по същество на спора. Същият доказва да е направил изрично и своевременно искане за присъждане на разноски – сторил го е с отговора по чл. 131 ГПК, а така също е ангажирал надеждни доказателства за упълномощаване на адвокат за процесуално представителство по делото, както и плащането на хонорар в полза на същия в размер на сумата от 1500 лв. Направил е това в първия възможен момент след узнаване на постановеното в закрито заседание определение за прекратяване на делото.

Възражението за прекомерност на това адвокатско възнаграждение обаче е основателно. При преценката на адекватния и справедлив разход за адвокатски хонорар платен от страна, която е взела участие в прекратен по причина стояща в ищеца процес правилото е да се отчитат обемът на извършената работа до момента на прекратяването (изготвени отговори, становища, участие в заседания), както и съотношението между претендирания хонорар и материалния интерес. Няма как да се взема предвид какъв би бил предполагаемия обем от работа ако делото се бе развило изцяло до етап постановяване на акт по същество. Без значение в случая са и какви са били предвижданията на ответника относно развитието на образувания срещу него исков процес и процесуалните действия, които принципно биха се реализирали с негово участие при пълно разгръщане на съдебното дирене пред съответната инстанция. Касае се до вещен спор, чиято правна и фактическа степен на усложненост не е над средната, тъй като както правилно СРС е отбелязал между страните вече има завършил спор по съдебна делба, където много от спорните въпроси относно помещението са намерили своето разрешение. Освен това по делото до момента на прекратяването му няма проведен усложнен процес по доказване твърденията и възраженията на страните, макар и искания в тази насока да са били допуснати.

Проведено е само едно съдебно заседание, в което пълномощника на ищеца е взел участие, но ход на делото не е бил даван, заради установена нередовност на исковата 3 молба. Предвид изложеното определеният за репариране хонорар в размер на 410 евро е напълно адекватен на реално вложения от адвоката на ответника труд при представителството му по завършилия с прекратяване исков процес, като възражението на ищеца за прекомерност над тази сума до пълния размер на платения и претендиран хонорар от 766,94 евро се явява основателно.

В обобщение настоящия състав намира, че упражнената частна жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея определение на СРС е правилно, тъй като с него е осъществено законосъобразно приложение на института на чл. 78, ал. 5 ГПК с адекватно присъждане на хонорара на ответника в размер до сумата от 410 евро и оставяне без уважение на искането за изменение на определението от 15.12.2025 г. за присъждане на възнаграждение до пълния му поискан размер от 766,94 евро /1500 лв./ При тези си мотиви Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 83000 от 17.03.2026 г. подадена от С. Н. Г., с ЕГН **********, чрез упълномощения от нея адвокат – А. срещу определение № 8380/28.02.2026 г., по гр. дело № 3627/2025 г. на СРС, 36 състав, в частта му, с която частично е оставено без уважение искане на ответницата – Г. за допълване по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК на определение № 51052/15.12.2025 г. постановено по същото дело, в частта му относно разноските за сумата над 410 евро до сумата от 766,94 евро, които страната е направила за заплащане на адвокатско възнаграждение на ангажирания от нея адвокат в производството провело се пред Софийски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4