Решение № 228 от 20.12.2024, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Бяла, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20234510100491 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от ЗКПУ Филип Тотю Две могили, чрез пълномощник адвокат Е. Н. против П. С. П.. Ищецът моли съда да постанови решение, по силата на което да приеме за установено по отношение на ответника несъществуването на изпълняемо право по ИД № 20228320401723 по описа на ЧСИ Иван ХаджиИ., а именно че между ЗКПУ Филип Тотю и адвокат Александър Велков Ганчев не са сключвани договори за абонаментно правно обслужване за годините 2014, 2015,

2016, 2017 и 2018 година, както и че не са създавани разходо- оправдателни счетоводни документи, изхождащи от ЗКПУ Филип Тотю по договори за абонаментно правно обслужване за периода 20142018г.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че с влязло в сила решение по гр.д.№9/20г. по описа на Районен съд-Бяла, по ред, установен в Закона за кооперациите, ответникът е осъдил кооперацията да му предостави в писмен вид, на хартиен носител следните сведения / информация:

- копие от действащото към момента пълно щатно разписание на ЗКПУ “ Филип Тотю”

- копие от договор за абонаментно правно обслужване, сключен между ЗКПУ 1

“Филип Тотю” и адв.Александър Ганчев, както и разходооправдателни счетоводни документи, изхождащи от ЗКПУ “Филип Тотю”, с които са изплащани сумите по договора за абонаментно правно обслужване за периода от 2014г. до 2018 г. включително.

Поддържа, че с приемо-предавателен протокол от 12.10.2022 г. предали на ответника щатно разписание, съобразно решението на БРС,но не предали договор за абонаментно правно обслужване , както и счетоводни документи за плащане към адвокат Александър Ганчев,поради обстоятелството, че такива никога не са съставяни, поради което не е имало и плащане. Признава, че в съдебното производство по гр.д.№ 9/2020г. на БРС не успели да докажат по категоричен начин, че абонаментни договори с адвокат Ганчев, както и плащане по тях, не съществуват. Въз основа на влязлото в сила решение ответникът се снабдил с изпълнителен лист и образувал изпълнително дело №20228320401723 за предаване на абонаментни договори и плащания по тях.По изпълнителното дело кооперацията депозирала становище, в което подробно обяснила, че такива договори не съществуват в правния мир.

Ищецът твърди също, че по сигнал на ответника- П. П. била извършена проверка от ТД на НАП Варна - П - 030018210940740040-001/28.05.2021г., която приключила с констатация, че такива договори не са сключвани. Твърди още, че по сигнал на П. била образувана и прокурорска преписка №2536/21 г. по описа на Окръжна прокуратура гр.Русе, която приключила с отказ да се образува досъдебно производство. Според ищеца в постановлението са изложени подробни мотиви за това, че договори за абонаментно правно обслужване за периода 2014-2018г. между ЗКПУ „Филип Тотю“ и адв.Александър Ганчев не са сключвани, и кооперацията не му е изплащала пари.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът счита предявения иск за недопустим. Поддържа, че изпълняемото право е обективирано в самия изпълнителен лист от 14.12.2022г., въз основа на който е образувано изпълнителното дело и това изпълняемо право се състои в предоставянето на копия на хартиен носител от договора за абонаментно правно обслужване с адвокат Ганчев и разходооправдателните документи по него за периода 2014-2018г., и очевидно това изпълняемо право е различно от изпълнителното право, посочено в поправената искова молба с вх.№ 0969/13.02.2024г., което се отнася до възникването, а не до погасяването му, поради което не съответства на изискванията за иск основан на чл.439 ГПК.

Алтернативно излага становище за неоснователност на исковата претенция по 2 съображения подробно изложени в отговора.

С определение №386/26.06.2023г.,постановено по настоящото дело съдът в настоящия си състав е прекратил същото по съображения, че с предявеният иск ищецът се опитва базирайки се на резултати от проверка на НАП и Прокуратурата да пререши въпрос, който е вече решен с влязло в сила решение, което е недопустимо. Приел е също, че новите факти следва да са такива, че при доказването им да се погасява изпълняемото право, а резултатите от проверките на НАП и Прокуратурата не са от такъв характер. С определение по в.ч.гр.д.

567/2023г. на Русенски окръжен съд прекратяването е отменено по съображения, че въпросът дали актовете на НАП и на прокуратурата са нови факти, дали са релевантни за предмета на делото и дали тези факти имат значение за съществуването на изпълняемото право са такива по съществото на спора.

Съдебния акт е задължителен за първата инстанция съгласно чл. 278, ал.3 от ГПК.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:

Земеделска кооперация за производство и услуги “Филип Тотю” гр.Две могили, е осъдена с решение по гр.д.№ 9/2020 г. по описа на Районен съд град Бяла , да предостави в писмен вид, на хартиен носител следните сведения / информация, описани в Заявление с вх.№ 66/16.12.2019 г. и молба уточнение с BX.N 1/03.01.2020 г., както и в Уточнение към Искова молба с BX.NO 169/14.01.2020 г:

-Да бъде предоставено копие от действащото към момента пълно щатно разписание на ЗКПУ “ Филип Тотю” ;

-Да се предостави копие от договор за абонаментно правно обслужване, сключен между ЗКПУ “Филип Тотю” и адв.Александър Ганчев, както и разходооправдателни счетоводни документи, изхождащи от ЗКПУ “Филип Тотю”, с които са изплащани сумите по договора за абонаментно правно обслужване за периода от 2014 до 2018 г. включително.

Ищец по делото е бил ответника П. С. П., член кооператор, който е обосновал искането си с правото на информация по чл.9 от Закона за кооперациите.

Решението е обжалвано с въззивна жалба пред Русенски окръжен съд, който е потвърдил първоинстанционното решение, със следните мотиви:

” Спорен между страните е и въпросът относно предоставената, респективно 3 непредоставена информация относно договора за абонаментно правно обслужване на кооперацията и разходоопрадвателните документи, въз основа на които са изплащани сумите за периода от 2014 до 2018 г. Още с първоначалното подадено до ответната кооперация заявление, ищецът е обосновал това искане с обстоятелството, че в отчетните доклади на председателя на кооперацията на годишните отчетни събрания през 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., и 2019 г. са били посочени извършени разходи в съответен размер за адвокатски услуги. В контекста на изложеното по-горе, доколкото се касае до плащания на парични суми на трети лица, исканите сведения засягат финансовото състояние на кооперацията и респективно нейните интереси. От дадените различни и непоследователни отговори не става ясно по безспорен начин има ли или няма договор за правно обслужване с адвокат Ганчев, доколкото на два пъти се твърди наличие на облигационна връзка с него...Дори и договорът да не е с адв.Ганчев, то безспорно такъв договор има , след като самият ответник се позовава на него, представя справка за изплатените възнаграждения за правно обслужване, но не и самия договор”.

С определение №493/28.07.2021 г. по т.д. №1908/2021 г. на ВКС, ІІ т.о., не е допуснато касационно обжалване на решение №16/04.03.2021 г. по в.гр.д.

№81/2021г. на Русенски окръжен съд.

П. е образувал изпълнително дело въз основа на осъдителното решениеизп.дело № 20228320401723 и председателят на кооперацията, в качеството му на представляващ длъжника по изп.дело ЗКПУ “Филип Тотю” след като не е предоставил договори за абонаментно обслужване, е глобен от ЧСИ с глоба в размер на 200 лв. Първоначалната глоба е наложена с Постановление от 06.06.2023 г. ,като са последвали и други такива от същия порядък.

С Постановление от 23.12.2021 г. Окръжна прокуратура Русе е отказала да се образува досъдебно производство по пр. № 2536/2021 г. по описа на РОП, образувана по повод жалба на Валентин Цвятков Кряков от гр.Русе и П. С. П. от гр.Две могили.

По сигнал на П. е била извършена проверка от ТД на НАП Варна- П030018210940740040-001 /28.05.2021 г. Проверката е приключила с констатация, че такива договори не са сключвани.

По делото е допусната и изслушана СИЕ от заключението на която се установява, че през 2014г.,2016г.,2017г. и 2018г. не са установени плащания към адвокат Александър Ганчев в дневника на сметка 602/18.През 2015г. има плащане 4 към адвокат Александър Ганчев в размер на 200.00лв. по договор за правна защита от 23.07.2015г.

Съдът кредитира изцяло заключението на ВЛ като обективно и всеобхватно.

На базата на приетото за установено от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК, с който може да се оспори изпълняемото право, изключва възможността да се основава на факти, преклудирани със сила на пресъдено нещо, поради което е недопустим иск, основан на такива факти. В изложения смисъл са и указанията, дадени в Решение № 101 от 1.12.1972 г. по гр. д. № 95/1972 г. на ОСГК на ВС, което служи за ръководство но съдилищата, в което е прието, че предпоставките на иска по чл. 255 от ГПК (отм.), съответстващ на чл.439 от ГПК от 2007 г., са изпълнителната сила на решението и промените, които са изменили или погасили материалното право, установено с решението в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Посочените предпоставки касаят допустимостта на предявения иск.

Така формулираното становище е възприето и в практиката по чл. 439, ал. 1 от ГПК- Определение № 313 от 25.03.2011 г. по ч. т. д. № 157/2011 г., Определение N 233 от 17.04.2009 г. по ч. т. д. № 239/2009 г. на ВКС, II т. о, както и произнасянето по ч. гр. д. N9 471/2009 г. на ВКС, IV г. о. в производство по чл. 274, ал. 3 от ГПК.

В цитираната съдебна практика- Определение N 233 от 17.04.2009 г. по ч. т. д.

№ 239/2009 г. на ВКС, II т. о, изрично е посочено че отрицателният установителен иск по чл. 255 ГПК (отм.) може да бъде основан само на факти, настъпили след издаване на съдебното решение, по което е издаден изпълнителният лист.

Разпоредбата на чл. 439 ал. 2 ГПК е аналогична на чл. 255 изр. 2 ГПК (отм.), поради което при приложението на чл. 439 ал. 2 ГПК, следва да се приложи установената съдебната практика по чл. 255 ГПК (отм.). Отрицателният установителен иск по чл. 439 ал. 1 ГПК, с който може да се оспори изпълняемото право, изключва възможността изпълняемото право да се основава на факти, преклудирани със сила на пресъдено нещо, поради което е недопустим иск, основан на такива факти.

Представените от ищеца доказателства - проверки на НАП и Прокуратурата, не представляват подобно обстоятелство, тъй като не касаят осъществяването на факт от обективната действителност, който да има значение за възникването, съществуването и погасяването на субективни права и задължения на конкретни правни субекти, нито представляват ново писмено доказателства по смисъла на чл.

5

439 от ГПК, тъй като не удостоверяват съществуването на такива факти. Такова е разрешението и в Определение № 262 от 31.05.2013 г. по ч. гр. д. № 2375/2013 г., I г. о. на ВКС, където е поставен въпросът за съдържанието на понятието за новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 424, ал. 1 ГПК и чл.439 от ГПК.

Изложеното по-горе дава основания на настоящия съдебен състав отново да счита предявеният иск за недопустим,но с оглед че постановеният акт по в.ч.гр.д.

567/2023г. на Русенски окръжен съд е задължителен за първата инстанция съгласно чл. 278, ал.3 от ГПК,то иска следва да бъде разгледан по същество.

Производството по чл. 439 от ГПК е предназначено за оспорване на принудителното изпълнение. Безспорно е както в теорията, така и в съдебната практика, че оспорването може да стане единствено по съображения, че вземането е погасено, но не и по съображение, че вземането не е възникнало.