Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3188 от 31.05.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11348/2022
Вид
Решение № 3188
Подписан
31.05.2024
В сила
31.05.2024
Състав
Петър Любомиров Сантиров, Георги Стоев, Ивета Антонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 186 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • §1, т. 2а · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 150 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 30, ал. 2 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 3188 гр. София, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100511348 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеца по делото „Топлофикация София” ЕАД, чрез пълномощника си – юриск. Ф.И., с надлежно учредена представителна власт по делото срещу Решение № 20050675 от 28.07.2022 г., постановено по гр. дело № 9869/2021 г. по описа на СРС, ГО, 72-ри състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника С. И. М., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване на задължения, представляващи 1/2 от общите задължения за имота, а именно за сумата от 1422.66 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.5.2016 г. до 31.5.2018 г. ведно със законна лихва от 13.12.2019 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на сумата от 223.88 лв. за периода от 15.8.2017 г. до 3.12.2019 г., сумата от 15.15лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.11.2016 г. до 31.5.2018 г., ведно със законна лихва от 13.12.2019 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 3.02 лв. за периода от 31.12.2016 г. до 3.12.2019 г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ТПК по ч.гр.д. № 72457/19 г. на СРС.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати от първостепенния съд нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа, че по делото 1 са представени писмени доказателства – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 194 от 2018 г. и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 186 от 2007 г., които установяват, че през процесния период ответникът С. И. М. е била съсобственик на процесния недвижим имот, както и че неправилно същите са били изключени от доказателствата по делото с определение от 30.03.2022 г. по реда на чл. 183 ГПК, тъй като не е страна по тях и обективно не може да представи оригиналите на описаните нотариални актове. Моли съда да отмени решението и уважи изцяло предявените искове.

Въззиваемият ответник и третото лице помагач на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД не са подали отговор на въззивната жалба, не изразяват становище по същата и не се представляват в съдебно заседание.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

Основателно е оплакването за допуснато от първоинстанционният съд нарушение на процесуалния закон във връзка с приложението на разпоредбата на чл. 183 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че целта на задължаването на някоя от страните да представи оригинала на приложен от нея в препис документ е насрещната страна да докаже свое твърдение, че такъв оригинал липсва или, че неговото съдържание е различно от обективираното в представения препис. При липсата на такива твърдения отправянето на искане по чл. 183 ГПК се явява направено без връзка с посочените от другата страна обстоятелства. В настоящия случай, искането за представяне на оригинала на „всички приложени към исковата молба документи“ е направено във връзка с общо оспорване, без обаче по нито един от тях да се излагат твърдения, че преписа не съответства на оригинала, нито че въобще няма оригинал на посочения документ, още повече, че представения препис е надлежно заверен от процесуалния представител на ищеца. Нещо повече, съгласно чл. 51 от Правилника за вписванията заверени преписи и препис-извлечения от вписвани актове, отбелязвания или заличавания по книгите по вписвания или от партидите на лицата се издават само на посочените в разпоредбата лица, в които не попада ищецът. При това положение е следвало съдът да даде указания до особения представител на ответника да конкретизира искането си по реда на чл. 183 ГПК и евентуално да снабди страната със съдебно удостоверение по реда на чл. 186 ГПК или служебно да изиска препис от документа 2 при оспорване на неговата истинност. Изложението налага обоснован извод, че определението на съда от 13.03.2021 г., с което е изключил по реда на чл. 183 ГПК приложените към исковата молба доказателства е постановено в нарушение на процесуалния закон , а представените по делото писмени доказателства следва да бъдат преценени по същество на спора.

Процесният договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В конкретния случай по делото е представен Нотариален акт покупко – продажба на недвижим имот от 15.05.2018 г. /лист 17 по делото на СРС/, както и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, от които се установява, че процесният недвижим имот, нанаходящ се в гр. София, ж.к. ******* , *******, до който ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия е бил съсобственост през процесния период м.11.2016 – м.05.2018 г. е съсобствен между ответника С. И. М. и Д.И.В. при равни квоти – арг. чл. 30, ал. 2 ЗС. Ето защо С. И. М. отговаря като собственик за половината от стойността на доставената топлинна енергия, респективно тя е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените исковете до ½ от размера на общото задължение.

По отношение на дали и какво количество топлинна енергия ищцовото дружество е доставяло през процесния период следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия състав на съда заключение на вещото лице по изслушаната и приета СТЕ се установява, че реално доставената топлинна енергия за процесния период до имота, находящ се в гр.

София, ж.к. ******* , *******, е на стойност 2958,63 лв., представляваща сбора между прогнозната продажна цена по издаваните ежемесечно от ищеца фактури и сумите за приспадане по изготвените изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон.

Следва да се отбележи още, че изчисленията през процесния период са извършвани 3 от трето на процесното материално правоотношение лице – „Техем сървисис“ ЕООД, като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената топлинна енергия е изчислена въз основа на действащата към този момент нормативна база.

Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания.

Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема фактическите (доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза. От друга страна, вещото лице от допуснатата комплексната СТЕ е анализирало данните, обективирани в главните отчети за процесните периоди и общия топломер в АС, както и че уредите за топлинно отчитане са минавали през необходимите и задължителни метрологични проверки.

Имайки предвид, че отговорността на ответника е за ½ от общото задължение, то задължението на С. И. М. за процесния период 01.05.2016. – 30.04.2018 г. възлиза на 1479,31 лв., като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес искът е доказан за пълния предявен размер от 1422,67 лв. Основателно обаче е възражението в отговора на исковата молба, че за част от периода процесното вземане е било погасено по давност. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения дадени в ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, „понятието „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви”…”Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието…“, поради което процесното вземане на ищеца за цената на доставена топлинна енергия е периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за него се прилага тригодишна давност. В конкретния случай заявлението по чл. 410 ГПК, което прекъсва давността – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 116, б. „б“ ЗЗД е подадена на 13.12.2019 г., поради което в този момент е прекъснато теченето на погасителната давност. Тъй като в раздел VІІ, чл. 32, ал. 1 от ОУ /действащи за процесния период/ е уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна енергия ежемесечно – в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, тези парични задължения стават изискуеми на 30-то число, следващо месеца, за който са дължими. Именно от този момент започва да тече погасителната давност – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Имайки предвид, че исковата молба е подадена на 13.12.2019 г., то всички вземанията, станали изискуеми преди 13.12.2016 г., са погасени с изтичане на погасителна давност, т.е. погасени по давност са задълженията за периода от м.05.2016 до м. 10.2016 г. Или непокритите с 3-годишна погасителна давност главници за доставената топлинна енергия и стойността на услугата дялово разпределение 4 са общо в размер на сумата от 953,80 лв., до който размер искът е основателен и доказан, като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 1422,67 лв. и за периода м.05.2016 г. до м.10.2016 г. главните искове са стойността на доставена топлинна енергия и дялово разпределение са погасени по давност. С оглед на изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която главния иск е отхвърлен за сумата от 953,80 лв. и за периода от м.11.2016 г-м. 05.2018 г., а предявеният иск се уважи до сумата от 953,80 лв. и посочения по-горе период.