Решение № 347 от 18.07.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Пазарджик, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20235220200784 по описа за 2023 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В & Д” ООД, ЕИК 112567995, гр. Пазарджик, чрез представляващия законов управител В. Д. и пълномощника адв.Б., против НП НП № 652976-F647140 /05.08.22г. на зам. директора на ТД НАП Пловдив, с което на дружеството- жалбоподател е наложена по чл. 182, ал.1 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 1000 лева.

С жалбата заявява процесуално-правна и материално-правна незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника му поддържа жалбата и представеното писмено становище, с които настоява да се отмени обжалвания акт. ангажира доказателства за обосноваване на искането си .

Претендира разноски.

ВъззИ.емата страна, чрез своя процесуален представител, поддържа, че постановлението е правилно и законосъобразно и като такова иска да се потвърди с присъждане на разноски.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

В рамките на извършвана проверка по възстановяване и прихващане на ДДС, св. Г. – орган по приходите към НАП установила, че „Агрофарм" ООД, 1

ЕИК 822112102 издало кредитно известие по фактура с № 2000016146/14.12.2020г. с предмет „Пасифика Експерт 1 кг./Биопауър 3/ количество 50 кг. с ец. Цена - 180,00 лв.". С представени писмени обяснения на издателя на КИ ( л. 25 и сл.) се установило, че предмета на доставката представлява търговска отстъпка от цената на стоката. затова свидетелката приел, че дружеството-жалбоподател „В и Д" ЕООД следвало да декларира полученото кредитно известие с минусов знак в дневника за покупки за периода м. 10/2021 г. и в подадената в ТД на НАП Пловдив- офис Пазарджик СД с вх. № 13001834923/12.11.2021 г. или най-късно до 15.11.2021 г.

/14.11.2021г. неработен ден/.

Полученото кредитно известие (КИ) не било декларирано в м. 10/2021 г., което довело до определяне на ДДС за внасяне за м. 10.2021 г. в по-малък размер.

За данъчен период м. 10/2021 г. бил деклариран резултат ДДС за внасяне в размер на 47,39 лв. Неотразяването на КИ довело до определяне ДДС за внасяне с 180,00 лв., по- малко.

Кредитното известие било отразено в дневника за покупките за следващия данъчен период м.12.2021г. в подадената СД за ДДС в ТД на НАП Пловдив - офис Пазарджик СД №13001850868/14.01.2022г.

Плащането на фактурата, по която е издадено КИ №

2000016146/14.12.2020г. било извършено на 14.10.2021 год. по банков път, след приспадане на сумата по издаденото КИ № 2000017986/15.10.2021г.

При тези данни свидетелката приела, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС и е осъществен състава на чл.182, ал.1, от ЗДДС, за каквото и съставила против дружеството процесния АУАН .

Актът бил съставен в присъствие на законовия представител на дружеството, предявен надлежно , с връчване на препис.

Въз основа на акта е издадено атакуваното НП.

Двата административни акта са издадени от териториално и материално компетентни органи( виж заповедта л.9 и сл.).

В процедурата по съставянето им са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН, според който тримесечният срок стартира от открИ.не на нарушителя , а в случая той е станал известен/открит ( виж Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019г.) при приключване на проверка по прихващане и възстановяване на ДДС с акт от 11.02.22г. ( л.19 и сл.) . Актът е съставен в присъствие на законовия представител на дружеството- нарушител 2 на 30.03.22г., поради което сроковете по чл. 34 са спазени, предвид и издаването на НП на 05.08.22г. ( след отхвърляне на възражението против акта ( л.16 ).

АУАН и НП имат ясно и разбираемо описание на нарушението, което се вменява и в тази насока несе правят възражения. Във фактология се сочи, че дружеството не е отразило в конкретно посочения документ за съответни месец посоченото кредитно известие , което неотразяване е прието, довело до определяне на резултат ДДС за внасяне в посочен размер, която е по-малко от реално дължимия ( който би се платил при надлежното отразяване на посоченото КИ).

При наличното в акта и в НП описание, е прието, че с описаното е нарушена разпоредбата на чл.124, ал.5 от ЗДДС и е осъществен състава на чл.182, ал.1, от ЗДДС

Според чл. 124, ал.4 „ Регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1“, според следващата ал. 5 „Независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена регистрацията по този закон“.

Както е видно, отразяването е задължително по отношение на получените кредитни известия. И това не само не е изключено с нормата на ал.5 на чл. 124, на която се позовава процесуалният представител на НАП, но дори се потвърждава от нея.

Това законодателно решение е в съответствие с правилата на формалната логика, доколкото би било обективно невъзможно отразяване на неполучени данни.

По делото се доказа, че процесното КИ не е било получено от дружеството – жалбоподател през м. 10.2021 г.

Не се спори и следва от всички доказателствени източници, че незабавно след издаването им кредитните известия, издавани от „Агрофарм“ Ад са били предавани на две служителки-секретарки, на които било възложено изпращането им към съответните дружества по ел. поща. От показанията на св. Я.-счетоводител при издателя на известието „Агрофарм“АД към процесния период и от издадената от нея в рамките на административната проверка декларация ( виж на л. 26 и л. 96,гърба), както и от информацията от „Агрофарм“ ООД на л. 84 стана ясно, че изпращането на процесното известие към дружеството-жалбоподател е било на ел. адрес „[email protected]“ .

По предоставена от НАП справка ( виж на л. 75) и по данни на св. О., която извършва счетоводното обслужване на дружеството- жалбоподател ( виж пълномощно на л.7 от законовия представител ) стана ясно, че обявеният ел. адрес по ДОПК е този на счетоводителката О. - [email protected].

Наред с това и по неопровергана и дори потвърдена с показанията на О.

3

( л. 78-79) информация от дружеството-жалбоподател ( л. 90-91) става ясно ,че ползваният ел. адрес повече от десет години е [email protected], тоест различен от този, на който „Агрофарм“ ООД е инициирал изпращането на известието в случая.

Отделно от това, от показанията на О. се изясни, че тя сама е извършила проверка по случая относно липсата на навременно получаване на процесното известие. От нейните показания ( като счетоводител на дружествотополучател на процесното известие) и тези на св. Я. – като счетоводител на дружеството- издател на известието се установи, че винаги в рамките на периода на отразяване известията са били изпращани и фактически с куриер, но в процесния случай пратката се върнала с отразяване за недоставяне.

Така, по делото не се доказа получаване от страна на дружествотожалбоподател на кредитното известие, чието ненадлежно и ненавременно отразяване изпълва състава на приписаното му нарушение.

Не само според акта и НП неотразеното КИ било едно . От данните по делото ( вкл. показанията на Я. е представените справки от НАП) не се доказа дружеството-жалбоподател да има други нарушения от процесния вид. Тоест, то е било напълно изправно относно вменените му с възприетата като нарушена норма задължения по отразяване срочно и точно на издадени известия.

Нещо повече - в първия възможен момент и на 04.01.2022 г. ( виж на л.

27) , за данъчен период м.12.2021 г. и след получаването на ДКИ, същото е надлежно отразено в дневника за покупки на „В & Д” ООД – ( както отразява и дневника за покупките на л.60, за данъчен период 12.21г).

Основателно се възразява и относно възприетия данъчен деликт по смисъла на чл.6 от ЗАНН, във вр. с чл.124, ал.5 от ЗДДС. Представената справка от лихвен калкулатор на НАП за изчисление на лихвите при просрочено отразяване на процесното ДКИ в дневника за покупки вместо в м.октомври 2021г , в м. декември 2021 г. Същите са в размер на 3.05 лв., която цифра трудно може да претендира като ощетяваща фиска .

Наред с това и както правилно се претендира с защитата по същество, видно от съдържанието на приложения АПВ от 11.02.2022 г. (л. 19 и сл. от делото) с описани на стр.7 и 8 ДКИ е, че няма промяна в декларираните от дружеството данни. Този акт касае именно периода м.12.2021 г., когато са осчетоводени процесиите ДКИ и в него се съдържа изводът, че ДДС за периода следва да се възстанови напълно ( вкл. по процесното ДКИ на л. 37, гърба).

Горното обсъждане относно липсата на съставомерност на приписаното нарушение води до отмяна на крайния акт за санкциониране на извършителя му.

Отделно от това, дори и да бяха констатирани всички елементи от състава на вмененото нарушение и да бе установено извършването му , наложената за него санкция би била непропорционална. Според самите твърдения в акта и в НП , внесеният ДДС е бил със 180 лева по-малко от реално дължимия при отразяване на процесното ДКИ. От друга страна, ако бе 4 установено получаване на процесното ДКИ, неотразяването му за процесния период 01-15.11.21г., но пък отразяването му за данъчен период декември 2021г. със СД, подадена на 14.01.22г. ( както е отразено и в акта и НП ) не причинява вреди, които „заслужават“ наложената санкция 1000 лева.

Санкция в такъв размер за нарушение от вида на процесното ( ако се приеме, че е извършено ; само в хипотетичен аспект) категорично е в противоречие с установения принцип за съразмерност,/пропорционалност.

Принципът за пропорционалност/съразмерност е задължителен при преценка на наложената санкция, тъй като е основен сред принципите на правото на Европейския съюз ( Решение на този съд от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C¬210/10, т. 23 ) В т. 24 от Решението ( както и редица други) е посочено, че когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни правила за определянето на националните санкции - тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността на подобни санкции, „санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели”. ( виж и Решение на Общия съд, VIII, 17 март 2016 година по дело T-817/14, в т.50 ; член 5, параграф 4 ДЕС;Еи:Т:2013:451, т. 98 и 99).

Следва да се посочи и застъпеното в писмената защита решението на СЕС от 20.06.2013 г по дело С - 259/ 12 /преюдициално запитване в рамките на спор между НАП Пловдив и "Родопи-М 91" ООД/ по повод наложена на последното административна санкция заради несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС. Като ксаещо аналогичен казус, следва решението да бъде съобразено с практиката на СЕС. Така е, защото ДиректИ.та за ДДС не предвижда изрично система от санкции в случай на неспазване на предвидените в нея задължения, които данъчнозадължените лица следва да изпълняват. Предвид установената съдебна практика , при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те въпреки това са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи (Решение от 19 юли 2012 г. по дело Redlihs, С-263/11). В контекста на изложеното санкциите, които държавите членки могат да приемат, за да осигурят точното налагане и събиране на данъка и да предотвратят избягването на данъчно облагане, и по-специално, за да гарантират спазването на задълженията на данъчнозадължените лица за коригиране на отчетността им, в случая за коригиране след издаване на ДКИ, не биха могли, на първо място, да поставят под въпрос неутралитета на ДДС, който е основен принцип на общата система на ДДС и не допуска икономическите оператори, които осъществяват едни и същи сделки, да бъдат третирани по 5 различен начин при събиране на ДДС (Решение от 29 юли 2010 г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jozwiak, Orlowski, C-188/09, Решение от 29 март 2012 г. по дело Belvedere Costruzioni, С-500/10).