Решение № 5043 от 21.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5043 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110138557 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Сънфудс България“ ЕООД, с ЕИК:

83150749**** подадена чрез процесуалния му представител – адв. С. В., срещу В. С. П., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1/ сумата от 1500 лева /главница/, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение – съгласно чл. 13 от договор за повишаване на квалификацията от 09.05.2022 г., към трудов договор № 37/16.03.2022 г. и 2/ сумата от 44.17 лева – обезщетение за забава за периода от 30.12.2022 г. /датата следваща деня на връчване на покана за доброволно изпълнение/ до 04.04.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 4304/2023 г. на РС В. – 05.04.2023 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба / и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ се твърди, че между ищеца като работодател и ответницата като работник бил сключен трудов договор № 37/16.03.2022 г. По силата на последния ответницата заемала длъжността „ресторантски работник“ – с място на работа ресторант в гр. В. в „Делта планет мол“. Твърди се, че с оглед повишаване на квалификацията на работника дружеството осигурило обучение – като за целта с ответницата бил сключен към трудовия договор и договор за повишаване на квалификацията от 09.05.2022 г. Съгласно този договор работникът поел задължение да не прекратява трудовия договор по 1 време на самото обучение и още 18 месеца след завършването му. Ако работникът все пак прекратял трудово правната връзка, то съгласно чл. 13 от договора за повишаване на квалификация следвало да дължи неустойка от 1500 лева – независимо каква част от 18 месечния период реално е отработил.

Самото обучение от своя страна се състояло от два курса – „Основен курс за управление на смяна“ („Basic Shift Management Course“) и „Курс за управление на смяна напреднали“ (“Advanced Shift Management Course“).

Първият курс се провел в периода от 05.07 до 07.07.2022 г. като ответницата го завършила успешно. Преди провеждане на втория курс обаче последната подала заявление за прекратяване на трудовия договор – от 05.11.2022 г. В заявлението ответницата посочила, че иска трудовият й договор да се прекрати от 05.11.2022 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 от КТ, доколкото продължавала образованието си в ПГТ „проф. д-р. Асен Златаров“ гр. В.. В тази връзка и ищецът удовлетворил същото като със заповед № 8037 от 05.11.2022 г. трудовият договор бил прекратен на същата дата – на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 от КТ.

Поради това и ищецът счита, че ответницата изпаднала в неизпълнение на договора за повишаване на квалификацията и дължала неустойка по същия. За заплащане на последната до ответницата била изпратена покана – връчена според ищеца на 29.12.2022 г. /когато се върнало съобщението за непотърсена пратка/. Поради това ответницата дължала и обезщетение за забава върху неустойката от 30.12.2022 г. до подаване на заявлението.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: трудов договор № 37/16.03.2022 г., от договор за повишаване на квалификацията от 09.05.2022 г., заявление за прекратяване на трудовия договор – от 04.11.2022 г., заповед № 8037 от 05.11.2022 г., справка за отчитане на резултати от проведен курс, покана за доброволно изпълнение и обратна разписка.

В хода на производството по делото ищецът представя снимка и извадка от Национална агенция за професионално образование и обучение /НАПОО/.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответницата В. С. П. е е депозиран писмен отговор – чрез адв. Е. Д.. В същия посочва, че исковете са допустими, но неоснователни. В тази връзка поддържа, че в нейния случай бил приложим не чл. 13 от договора за повишаване на квалификацията, а чл. 15 от същия – доколкото трудовият договор бил прекратен на основание чл . 327, ал. 1, т. 6 от КТ – поради продължаване на образование. Разпоредбата на чл. 15 от договора предвиждала две условия за приложението й – прекратяване на договора с ищеца и започване на работа в срок от 6 месеца от прекратяването при друг работодател. Второто условие обаче не било изпълнено. С исковата молба не са приложени писмени доказателства.

В съдебно заседание, проведено на 27.02.2024 г., процесуалният представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.

Ответницата, чрез адв. Д. счита исковете за неоснователни и иска да бъдат отхвърлени.

2

От страните са представени писмени бележки /от ищеца след изтичане на дадения от съда двуседмичен срок/.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2277/24.04.2023 г. по ч.гр.д. № 4304/2023 г. по описа на РС В.. Последната е връчена на длъжницата, която е депозирала възражение.

От трудов договор № 37/16.03.2022 г. се установява, че на 18.03.2022 г. ответницата е постъпила на работа при ищеца на длъжност „готвач, заведение за бързо хранене“ с място на работа „Делта планет мол“ гр. В., бул. Сливница 185 – при възнаграждение от 4.40 лева на час – като трудовият договор е подписан само от ответницата – към момента на 17 годишна възраст.

По делото се установява и че впоследствие между страните е сключен договор за повишаване на квалификацията от 09.05.2022 г. Видно от същия работодателят следва да осигури на работника допълнителна квалификация чрез провеждане на два курса: „Основен курс за управление на смяна“ („Basic Shift Management Course“) с продължителност три дни и до шест месеца след това „Курс за управление на смяна напреднали“ (“Advanced Shift Management Course“) – отново с продължителност три дни. От своя работникът се е задължил да не прекратява трудовото си правоотношение по време на обучението и 18 месеца след неговото завършване /чл. 12/.

Съгласно чл. 13 от договора ако работникът прекрати едностранно ТПО преди изтичане сроковете по чл. 12, независимо дали е полагал труд през част от периода, то е налице пълно неизпълнение и работникът дължи на работодателя неустойка от 1500 лева.

От своя страна чл. 15 от договора предвижда, че ако служителят прекрати ТПО на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 от КТ И в период от 6 месеца започне работа на друго място, това е нарушение на договора и работникът отново дължи неустойка от 1500 лева.

Договорът за повишаване на квалификацията от 09.05.2022 г. отново е подписан само от ответницата – която към датата на подписването му е на 17 години.

На следващо място между страните няма спор, а и от справка за отчитане на резултати от проведен курс и от справка от НАПОО се установява, че ответницата е участвала в курса „Основен курс за управление на смяна“ – като е завършила успешно същия.

Преди провеждане на втория модул „Курс за управление на смяна напреднали“ обаче ответницата подала заявление за прекратяване на трудовия договор – от 04.11.2022 г., представено по делото. Съгласно същото ответницата искала прекратяване на ТПО без предизвестие на основание чл.

3

327, ал. 1, т. 6 от КТ, доколкото продължавала образованието си в ПГТ „Проф. д-р. Асен Златаров“ гр. В.. Заявлението на ответницата било удовлетворено като видно от заповед № 8037 от 05.11.2022 г. трудовото правоотношение е прекратено от 05.11.2022 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 от КТ.

На последно място с покана за доброволно изпълнение от 20.12.2022 г. ответницата е поканена да заплати на ищеца сумата от 1500 лева – на основание чл. 13 от договор за повишаване на квалификацията от 09.05.2022 г. – в 7дневен срок. Видно от обратна разписка пратката е върната като непотърсена.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 234, ал. **** т. 2 от КТ вр. с чл. 92 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за сумата от 1500 лева и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за сумата от 44.17 лева – за установяване вземанията на ищеца към ответницата за неустойка и обезщетение за забава, за които е издадена заповед № 2277/24.04.2023 г. по ч.гр.д. № 4304/2023 г. по описа на РС В. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжницата, която е депозирала възражение срещу същата в срок. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В тежест на ищеца по иска по чл . 234, ал. **** т. 2 от КТ вр. с чл. 92 от ЗЗД е да установи, че страните са били обвързани от валидно правоотношение по договор за повишаване на квалификацията о т 09.05.2022 г., по който е провел обучение на работника под формата на два курса – Основен курс за управление на смяна“ и „Курс за управление на смяна напреднали“, прекратяване на трудовото правоотношение между страните от работника по време на обучението или 18 месеца след неговото завършване и валидно уговорена неустоечна клауза за обезщетяване на вредите от неизпълнение на задължението на работника да полага труд при ищеца 18 месеца след завършване на обучението и размер на уговорената неустойка.

В тежест на ответника е при доказване на горните обстоятелства да докаже плащане на процесните суми.

Посочената доказателствена тежест е указана изрично на страните с доклада по делото, като в същия им е указано и за кои от обстоятелствата, за които носят доказателствена тежест не сочат доказателства.

Предвид наведените от страните възражения спорни са два въпроса: дали ответницата валидно е сключила процесния договор за повишаване на квалификацията от 09.05.2022 г., в това число е поела задължението за заплащане на уговорената неустойка, доколкото към датата на сключването 4 му е била непълнолетна, съответно дали в случая е приложима хипотезата на чл. 13 от договора или на чл. 15 от договора, доколкото ТПО е прекратено от работника /респ. със заповедта за уволнение/ на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 от КТ – поради продължаване на образование в редовна форма.

За основателността на възражението по чл. 27, предл. 1-во от ЗЗД в тежест на ответника е да докаже, че към момента на сключване на договора за повишаване на квалификацията от 09.05.2022 г. е бил недееспособен.

Разпоредбата на чл. 32, ал. 3 ЗЗД предвижда правото на ответника по иск за изпълнение, какъвто е настоящият случай, да поиска унищожаване на договора чрез възражение дори и след изтичането на давността. В процесната хипотеза, макар давността за предявяване на конститутивен иск със същия предмет да не е изтекла, от интереса на ответника зависят начинът и средствата, които същият ще използва за защита на своите материални права.

В тази връзка и с оглед изричното позоваване на наличието на порок при сключване на сделката от самия ответник като страна по нея в съответствие с изискванията на чл.32, ал.1 от ЗЗД, съдът намира възражението за унищожаване на договора /заявено във възражението по чл. 414 от ГПК срещу заповед № 2277/24.04.2023 г. по ч.гр.д. № 4304/2023 г. по описа на РС В./ за допустимо.

По отношение на неговата основателност, видно от ЕГН на ответницата В. С. П. същата е родена м. юли 2005 г. т.е. към момента на сключване на договора за повишаване на квалификацията – 09.05.2022 г., същата е била на 17 години.