Решение № 2943 от 17.08.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2943 гр. Варна, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20223110111887 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от Т. С. С., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 71, ал.1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр срещу ГД Изпълнение на наказанията - гр. София: 1./ за осъждане на ответника да преустанови нарушението, изразяващо се в неравно третиране по признак „лично положение“ и „имуществено състояние“– неосигуряване на ищеца на необходимата адекватна медицинска помощ/грижа в периода 01.10.2017г. до 15.11.2022г., пребиваващ в ЗОО „Разделна“ Варна, както и 2./да се въздържа от по-нататъшни нарушения; 3./за осъждане ответника да му заплати сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди във вид на душевни болки и страдания- стрес, притеснение, унижение на човешкото достойнство, усещане за безпомощност, чувство на безизходица, психическо разстройство, търпени в резултат на дискриминационно отношение, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.11.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът в исковата си молба излага твърдения, че 2017г. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие от открит тип „Разделна“ към Варненски затвор. Няколко месеца след настаняването му изпитал остра болка в долната част на корема със силно болезнено чувство и физически дискомфорт. Посетил медицинския център за оказване на лекарска помощ. От тогава болките му зачестявали, а оттам и посещенията му при лекуващия лекар д-р Р.. Била му поставена диагноза лингвинална херния и до момента бил лекуван предимно с болкоуспокояващи лекарства, инжекции и пробиотици, от които нямал подобрения. Твърди, че и към настоящия момент търпи силни интензивни болки, не можел да спи и да се храни нормално. Не се чувствал пълноценен на работа и го обземала паника, че може да се случи 1 най- лошото. Сочи, че многократно е настоявал и молил писмено и устно затворническата администрация и лекуващия там лекар да му бъде издадено направление за операция на херния или да бъде насочен към хирург за провеждане на адекватното му лечение. Вместо лекуващият лекар да удовлетвори молбата му, той му заявил, че трябва да му плати за операцията 1500лева за т.нар платно на херния или „да отива да умира“. Твърди, че доколкото му е известно за пациенти с ингвинална херния се провежда болнично лечение по клинична пътека № 167 “оперативни процедури при хернии“, заплащана от НЗОК, с изключение на т.нар платно, но заедно с това твърди, че ползването на тази техника не е задължително и преценката за прилагането й се извършва от специалист- хирург. Посочва, че макар заболяването му да не е животозастрашаващо, общоизвестно е, че лечението му е само хирургично, а операцията е препоръчителна веднага след поставяне на такава диагноза. В противен случай, сочи че би могло състоянието да стане животозастрашаващо. В тази връзка неясни били причините, поради които на ищеца е отказано издаване на мед. направление за операция или назначаване на допълнителни специализирани изследвания, поставяйки така в опасност здравето и живота му. Неясно било и по какви критерии била определена сумата от 1500лева.

На следващо място твърди, че от 01.10.2017г. и към 15.11.2022г. служителите в мед. център не са положили необходимите усилия да подобрят здравословното му състояние, тъй като не е била създадена терапевтична стратегия за лечение на заболяванията или предотвратяване тяхното влошаване. В резултат на това, в началото на 2022г. здравословното му състояние прогресивно се е влошило и е бил отвеждан по спешност 4-5 пъти в МБАЛ Св. Анна Варна. Последно бил хоспитализиран на 20.10.2022г., когато лекуващият лекар му е заявил, че задължително следва да бъде опериран.

Излага, че в периода на изтърпяване на наложеното му наказание на други лица изтърпяващи същото наказание в затворническото общежитие от открит и закрит тип

Разделна, затворническата администрация е съдействала/подпомагала своевременно и безплатно с лекарства, медикаменти, назначаване на допълнителни и специализирани прегледи, консултации, издаване на направления за планови операции, вкл. е закупила на едно от лицата протеза за ръка. Същевременно, на него е било отказано закупуване на полагащи се и предписани медикаменти, поради което и ищецът следвало сам и за своя сметка да си ги осигури. Получил и категоричен отказ от назначаване на допълнителни изследвания и специализирани прегледи, а за предприемане на оперативни действия, следвало да плати определена сума, въпреки че операцията се заплащала от бюджета на НЗОК. С това й поведение и неполучаването на полагаемата му се медицинска грижа, счита, че е бил поставен в по-неблагоприятно положение, в сравнение с други затворници и спрямо него е било проявено дискриминационно отношение по „личен признак“, съставляващо пряка дискриминация.

Сочи, че неосъщественият контрол и недоброто ръководство в мястото за лишаване от свобода е довело на нарушаване на законовите му права и 2 интереси, признати от вътрешното и международното право- чл. ЗЗДискр вр. чл.3, чл. 129, ал.3 вр. чл. 135, ал.1 и ал.3 ЗИНЗС, чл.1, чл.3 и чл. 14 ЕКЗПЧОС, Европейските правила на затворите приети от Комитета на министрите на СЕ, чл.6, ал.1, вр. ал.2 КРБ, чл.60, ал.1 и ал.2 Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда на медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода и Наредба № 12/20.12.2006г. Потвърждава, че лекарят в МЦ Разделна е предприел действия с цел подобряване общото му здравословно състояние, но счита, че те са били недостатъчни, неадекватни и неефективни спрямо състоянието му. А предписаното му лечение е било само за облекчаване на болките и страданията му. Счита, че с оглед влошаване здравословното му състояние през годините, лекуващият лекар е следвало да назначи допълнителни специализирани изследвания и консултативни прегледи извън мястото на изтърпяване на наказанието. А липсата на достатъчно финансови средства твърди, че не може да служи като основание за отказ от полагащото му се адекватно лечение. По гореизложените съображения отправя искане за уважаване на исковите претенции.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Оспорва спрямо ищеца да е проявено дискриминационно отношение. Счита, че липсва позоваване от страна на ищеца за неизпълнение на законови изисквания, които да са го поставили в неравностойно положение или да са накърнени правата му на равно третиране. Не било посочено и как точно ищецът е бил третиран понеблагоприятно при пребиваването му в Затвора Варна в сравнение с третирането на други лица при „сравними сходни обстоятелства“. Прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за част от исковия период. Искането е за отхвърляне на претенцията.

В пледоарията си по същество процесуалният представител на ищеца поддържа изразеното становище и отправя искане за уважаване на исковите претенции. В представени писмени бележки допълва твърденията си за нарушение на относимите права, прогласени с ЕКПЧ, касаещи задължението по чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията да предостави адекватна медицинска помощ за опазване живота и здравето на гражданите.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Предмет на разглеждане в производството са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71, ал.1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр.

Съгласно чл.71 ал.1 от Закона за защита от дискриминация, извън случаите по раздел І, когато производството се провежда от Комисията за защита от дискриминация, всяко лице,чиито права по този или по други закони, уреждащи равенството в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд,с който може да поиска: 1.установяване на нарушението; 2.осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението,както и да се въздържа в бъдеще 3 от по-нататъшни нарушения.

Съобразно задължителните постановки на Тълкувателно постановление № 1 от 16.01.2019 г. по тълк. д. № 1 / 2016 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд нормата тълкуването на нормата на чл.71 от Закона за защита от дискриминация предвижда, че исковете с правно основание чл.71 ал.1 т.1, т.2 са подсъдни на районен съд.Производствата по раздел І и раздел ІІ от глава ІV от Закона за защита от дискриминация се прилагат във всички случаи на неравноправно третиране срещу всички правни субекти без оглед на тяхното качество и положение. Провежданата пред районния съд съдебна защита по чл.71 от Закона за защита от дискриминация и защитата в административното производство по Раздел І, Глава ІV пред Комисията за защита от дискриминация са алтернативи, които засегнатите от дискриминационно третиране лица могат самостоятелно да изберат. И двете процедури важат за всички случаи на дискриминация срещу всички субекти, като целят установяване и санкциониране на установената дискриминация. Засегнатото лице има право на избор относно реда за защита за установяване на дискриминация и преустановяването й: административно производство пред Комисията за защита от дискриминация или съдебното производство пред районния съд.

От изложените от ищеца и назначения му служебен защитник твърдения се извлича извод, че същият е предпочел единствено да упражни защитата на субективните си права по реда на ГПК съд, без да се възползвал от възможността да проведе алтернативното административно производство пред КЗД, което съобразно тълкуването извършено с цитираното постановление №/1/2016 г. на ВКС и ВАС, обуславя подведомствеността за разглеждане на правния спор от гражданския съд и изключва приложението на чл. 74 от ЗЗДискр.

По него, съобразно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДиск, ищецът носи основната доказателствена тежест в производството по чл.71 ЗЗДискр, а предвиденото в закона разместване на доказателствената тежест възниква единствено след доказване на твърденията, от които може да се направи извод за наличие на дискриминация. Само ако ищецът докаже такива факти законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи обратното - че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено и да обори твърденията на ищеца. Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за отхвърляне на предявените искове. В този смисъл е и трайната съдебна практика обективирана в Решение № 3/22.07.2013 г. по гр.д. № 534/2012 г., IV г.о., Решение № 153/14.06.2010 г. по гр.д.№ 6/2009 г., III г.о., Решение № 428/13.05.2010 г. по гр.д.№ 1207/2009 г., IV г.о., Решение по гр.д.

№ 811/2008 г., I г.о.; Решение по гр.д.№ 587/2009 г., III г. о. и решение по гр.д.

№ 1405/2006 г., III г. о.). По исковете по чл. 71 от ЗЗДискр не е достатъчно да се установи само неблагоприятно третиране на определено лице, а още и че това неблагоприятно третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр, като следва да е налице и пряка причинно - следствена връзка между неблагоприятното третиране и 4 причината за него, която причина при всички случаи следва да се изразява в признак по чл. 4 от закона. за да е налице дискриминация по някой от признаците на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, следва да се направи сравнение между начина, по който ищецът е третиран и начина на третиране на други лица, които са в същото или сходно положение. Когато обаче разликата се основава на обективни обстоятелства, които са различни от защитените признаци на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр, не е налице дискриминация.

Съгласно цитирания чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Според ал. 2 на същия член, пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а съгласно ал. 3 непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.