Решение № 161 от 20.10.2025, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Силистра, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова при участието на секретаря Таня Вл. Гецова Колева като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно гражданско дело № 20253400500308 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по:

I. въззивна жалба вх. № 3063/02.04.2025г. от П. И. И. , ЕГН **********, с адрес гр.Силистра срещу Решение №186/18.03.2025г., постановено по гр.д.№2233/2023 г. по описа на РС – Силистра, в установителната част.

Във въззивната жалба се излага, че решението е постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Релевира оплакване, че неправилно съдът установява и приема, че уведомлението за предсрочната изискуемост на процесния кредит е връчено на 07.04.2023г. по реда на чл.47, ал.5 ГПК от ЧСИ Г. Г.ев. Навежда, че ПДИ с изх. №9160/05.07.2023г. по изп. дело № 621/2023г. с взискател „Юробанк България“ АД е връчена на въззивника на 07.08.2023г., поради което е налице и хипотезата на чл.423, ал.1, предл.1, т.1 и 2 от ГПК относно предишни връчвания. Счита, че банката не е упражнила надлежно правото си да направи предсрочно изискуем целия предоставен ипотечен кредит.

Предвид обусловеността на установителния иск, предявен по реда чл.422, ал.1 ГПК, от издадената заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ, предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Уведомяването на длъжника, че кредитодателят счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на исковата молба или по друг начин след подаване на 1 заявлението в рамките на заповедното производство, включително в исковото производство, има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта.

Недопустимостта за изменение на основанието обуславя извода за отхвърляне на иска на предявеното основание. Излага, че решението не е съобразено и с разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК. Видно от назначената по делото експертиза е продължил да внася всеки месец суми за погасителни вноски и след 05.01.2023г., като за периода 02.09.2013г. – 01.11.2024г. общо по кредита са внесени 24 283лв. Погасени са и стари просрочия, предвид това, че е внасян по-голям размер от месечната вноска. Отделно от горното, излага, че забавеното плащане на вноски по кредита поначало не би могло да бъде основание за обявяване на предсрочната изискуемост, тъй като банката получава плащане и легитимният й кредиторов интерес е удовлетворен. До предсрочна изискуемост би могло да доведе единствено неизпълнение, което е съществено, с оглед интереса на кредитора. Направено е искане за допускане до разпит на свидетеля И. В. Г.ева. Моли за отмяна на решението и вместо това да се уважи иска в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала отговор.

II. Депозирана е въззивна жалба /инкорпорирана в частна жалба с вх.

№ 4894/04.06.2025г./ от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София против Решение №265/29.04.2025г. по гр.д. № 2233/2023г. по описа на РС –Силистра, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, на основание чл.247 ГПК.

Счита, че макар и правилно от правна страна, решението следва да бъде отменено предвид обстоятелството, че с него се обективира краен размер на подлежащи на заплащане съдебни разноски, който при уважаване на жалбата срещу Определение №395/29.04.2025г. ще бъде различен.

I I I . Депозирана е частна жалба вх. №4894/04.06.2025г. при РС – Силистра от “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София против Определение №395/29.04.2025г., постановено по гр.д.№2233/2023г. по описа на РС – Силистра.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, тъй като чисто математически няма как при два различни размера на съдебни разноски, погасявания с една и съща сума /по направени след образуване на делото плащания/, да дадат един и същ резултат, в това число, отчитайки редукцията на дължимите разноски съобразно отхвърлената част от иска.

От насрещната страна е депозиран отговор, с който същата се оспорва изцяло. Навежда се, че решението е обжалвано в цялост, което предполага отмяна и по отношение на присъдените разноски.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът И. не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД се представлява от процесуален представител, който поддържа заявената позиция по спора.

Производството пред РС – Силистра по гр.д. №2233/2023г. е образувано 2 по искова молба на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749 срещу П. И. И. , ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, подадена по реда на чл. 422 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът, в качеството му на кредитополучател по договор за рефинансиране на жилищен кредит по програма „Премия” №HL 62302/31.07.2013г. дължи на ищеца главница в размер на 20 914.26лв. за периода от 05.01.2023 г. до 07.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 28.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 214.78лв. – възнаградителна лихва за периода 05.01.2023г. – 07.04.2023г., 176.31лв. – мораторна лихва за периода 05.01.2023г. – 25.04.2023г., 99.17лв. – такси за периода 05.02.2023г. – 25.04.2023г. и 120лв. с ДДС – разноски по кредит за периода 29.03.2023г. – 25.04.2023г., за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 592/2023г. по описа на РС – Силистра. Претендират се и съдебноделоводните разноски пред заповедния и исковия съд.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за рефинансиране на жилищен кредит по програма „Премия” №HL 62302/31.07.2013г., по силата на който ответникът e предоставен кредит в размер на 28 250лева, от които 19 000лв. за рефинансиране на жилищен и потребителски кредит, 8 700лв. за текущи нужди и 550лв. за плащане по петгодишен предплатен застрахователен пакет по програма „Защита на плащанията” – Пакет Е. Краен срок за погасяване на кредита е 300 месеца от откриване на заемната сметка по договора, съгласно клаузата на чл.5. Твърди се, че в резултат на неизпълнение задълженията по договора, считано от 07.11.2022г. договорът е обявен за предсрочно изискуем на 07.04.2023г. с връчване на уведомление чрез ЧСИ. По същество се моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивните и частна жалби са редовни по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадени в срок от надлежна страна, срещу подлежащи на въззивно обжалване съдебни актове, поради което с а допустими и подлежа т на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Установи се допустимостта на предявения положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, предвид издадената заповед за незабавно изпълнение, заявеното възражение от длъжника в преклузивния срок по чл.

3

414, ал. 2 от ГПК и предявяване на иска в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Исковете черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 422 във връзка с чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК във връзка чл. 430 ТЗ вр. чл.86 ЗЗД.

Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си. В тежест на ищеца е да докаже вземането си по договора за кредит, вкл. по размер и по отделни пера, както и настъпилата изискуемост на цялото задължение.

Ответникът следва да установи правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите си възражения.

Не се спори между страните, а и се установява от представените писмени доказателства, че между страните е възникнала облигационна връзка по посочения в исковата молба договор за рефинансиране на жилищен кредит по програма „Премия” №HL 62302/31.07.2013г., по силата на която „Юробанк България” АД се задължава да предостави на П. И. сумата от 28 250лева, от които 19 000лв. за рефинансиране на жилищен и потребителски кредит, 8 700лв. за текущи нужди и 550лв. за плащане по петгодищен предплатен застрахователен пакет по програма „Защита на плащанията” – Пакет Е.

Договорен е краен срок за погасяване на кредита 300месеца от датата на откриване на заемната сметка. Съгласно чл.3 от договора ГЛП е в размер на сбора на Референтния лихвен процент Прайм на „Юробанк България” АД за обезпечени кредити в лева плюс договорна надбавка в размер на 2.45 пункта.

Методиката за изчисляване на референтния лихвен процент е приложена като неразделна част от договора и към момента на сключване на договора е 4.9%.

Съгласно чл.18, ал.1 от договора при непогасяване на която и да е вноска по кредита /извън случаите по чл.6а, ал.1, б. “в”/, както и при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е задължение по настоящия договор, банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. В ал.2 на чл.18 страните са уговорили, че при неизпълнение на т р и последователни месечни погасителни вноски изцяло или частично /извън случаите по чл.6а, ал.1, б. “а” и “в”/ целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на последната вноска.

За обезпечаване на задълженията по кредита кредитополучателят учредява в полза на кредитора договорна ипотека върху свой собствен недвижим имот – жилище с административен адрес гр.Силистра, ул. „Лале” №7 с ид. № *** по КККР на гр.Силистра. Сключена е и „лична застраховка” по ПАКЕТ Е, в изпълнение на условията за ползване на преференциални лихвени условия, съгласно чл.3а от договора.

Установява се от допуснатите, изслушани и приети като неоспорени от страните по делото ССЕ, че кредитът е усвоен, както следва: на 09.08.2013г. – 4

12959лв., на 15.08.2013г. – 6700лв. и на 20.08.2013г. – 8591лв. През периода на договора ГЛП „Прайм” се намалява от 4.90 до 1.25%. За периода 02.09.2013г. до 01.11.2024г. общо са внесени 24 283лв. За период от 02.09.2013г. до 05.01.2023г. /датата, според която банката счита, че кредита следва да се обяви за предсрочно изискуем/ са внесени 19 627лв. За период от 05.01.2023г. до 25.04.2023г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ са внесени общо 500лв. За периода 25.04.2023г. до 11.2024г. са внесени общо 4156лв.

Предвид липсата на представен погасителен план, такъв е изготвен от вещото лице, с цел даване на отговор по поставените въпроси. Неизпълнението на договора настъпва още при вноска №4 с падежна дата 05.04.2014г. в размер на 206.02лв., която е погасена на 07.04.2014г. Просрочени погасителни вноски има и през 09.2014г. до 12.2014г. От 01.2017г. до 04.2023г. всеки месец има внасяне на суми по договора за кедит. Внасяне има и след 05.01.2023г. до 01.11.2024г. Общият размер на непогасените задължения по договора е в размер на 21524.52лв., от които 20914.26лв. - главница за периода 05.01.2023г. до 25.04.2023г., 214.78лв. - възнаградителна лихва за пеирода 05.01.2023г. до 07.04.2023г., 176.31лв. - мораторната лихва за периода 05.01.2023г. до 25.04.2023г., 99.17лв. - такси за периода 05.02.2023г. до 25.04.2023г. и 120лв. разноски за изготвяне и връчване на уведомление за предсрочна изискуемост.