Решение № 404 от 31.07.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Дупница, 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря ЛИЛИ К. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20261510101579 по описа за 2026 година

В. Т. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, е предявила срещу „ТРАВЕЛЕНД” ЕООД, ЕИК: 175226815, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ралевица“ № 81, ап.6, обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1, вр. с чл.82 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в преживени душевни болки и страдания и влошаване на здравословното й състояние, както и направени разходи за медицинско лечение, вследствие неточното изпълнение на договорно задължение на ответника по сключения между тях на 02.06.2024г. договор за организирано туристическо пътуване с дестинация ***, отпътуване на 29.11.2024г. и пристигане на 12.12.2024г.

Твърди, че отпътувала в уговорения ден и час за гр. Делхи, престоят бил съгласно обявената програма на туроператора. Когато настъпил денят за връщане в България, на летището в Делхи ищцата разбрала, че полетът няма да се състои в предварително уговорения час и след повече от пет часа престой на летището без никаква храна и вода, единствената информация, която получила била, че полетът е планиран за 23:30ч. Ищцата и останалите пътници били отведени в хотел близо до летището, в който условията били „мизерни“, от където били взети в 22:00ч. След още пет часа, прекарани на летището, излетели в 03:05ч. на 13.12.2024г., след което кацнали в гр. Истанбул и от там излетели за гр.

София в 14:45ч. на 13.12.2024г. Пристигнали в София в 15:05ч. на 13.12.2024г.

Вследствие престоя си по летищата, където било изключително студено, ищцата се прибрала с тежко заболяване. Посетила лекари, които, след направени изследвания, констатирали, че ищцата има възпалителни процеси и се нуждае от продължително лечение, 1 предписали й медикаменти и й дали дванадесет дни болнични. Наложило се да стои в дома си с главоболие, неразположение и отпадналост. Вместо очакваните положителни емоции и добро настроение, от екскурзията ищцата получила влошаване на здравето си и се наложило да заплати 121.00 евро за медицинско изследване.

С оглед изложеното, иска съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на общо 1401.00 евро, от които: 1200.00 евро-неимуществени вреди и 121.00 евро-имуществени вреди, претърпени вследствие неточното изпълнение на договорно задължение по сключения между страните договор за организирано туристическо пътуване. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника, с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорват се изцяло изложените в исковата молба твърдения относно претърпени имуществени и неимуществени вреди.

Твърди, че е оказал пълно съдействие на туристите във връзка с описаното в исковата молба организирано туристическо пътуване. Оспорва представените от ищцата писмени доказателства във връзка с влошаване на здравословното й състояние. Моли за отхвърляне на иска изцяло. Претендира разноски.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, в тяхната цялост, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а се установява и от приетия като доказателство Договор за организирано туристическо пътуване от 02.06.2024г., че между страните е сключен договор за организирано туристическо пътуване с дестинация ***, с отпътуване на 29.11.2024г. и пристигане на 12.12.2024г.

Ищцата е представила Резултати от клинични лабораторни изследвания от 14.12.2024г., Рентгеново изследване на бял дроб и околоносни кухини от 14.12.2024г., в което е посочено като заключение „Рентгенови данни за двустранни възпалителни промени“.

Представен е и болничен лист от 16.12.2024г., видно от който е диагностицирана с „Остър бранхит, неуточнен“ и й е предписано домашно лечение за срок от 16.12.2024г. до 27.12.2024г.

Представени са и фактура №0000427790/14.12.2024г., и Касов бон от същата дата, издадени от УМБАЛ „Пълмед“ ЕООД, гр. Пловдив, видно от която ищцата е заплатила сума в размер на общо 237.00 лв. за медицински услуги.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Б.О. Т.А. и М.Л.К..

Свидетелката Т.А., близка приятелка на ищцата, дава показания, че последната мечтаела да посети ***, поради което в края на 2024г. се записала за екскурзия. Двете поддържали непрестанно връзка по телефона, като в края на екскурзията ищцата й се обадила притеснена и й казала, че няма полет и не знае кога ще се върне. После й казала, че са ги извели извън летището, където било много студено. Впоследствие ги закарали в хотел, където също било много студено. След завръщането си в България, ищцата се обадила на свидетелката й и казала, че не се чувства добре, че я тресе и е отишла на лекар, където я диагностицирали с бронхопневмония. Повече от месец ищцата прекарала в дома си, където се лекувала и не можела да ходи на работа. Относно пътуването в *** само повтаряла, че не се чувства добре и не иска да говори за него.

Свидетелката К., която също била на въпросната екскурзия до ***, дава показания, че пътували до гр. Ашрам, където се провеждало събитие, свързано с йога, а ищцата в последния момент поискала да се присъедини към групата. Пътуването протекло съвсем нормално, пристигнали навреме. На връщане, когато ги закарали до летището, ги оставили до входа четири часа преди полета. Нямало нищо обявено за полета и в крайна сметка 2 разбрали, че същият е отменен и няма да се осъществи в следващите двадесет часа.

Насочили ги към гише, където да се регистрират и да заявят, че чакат полета. След това ги извели извън сградата, където да чакат автобус, който да ги закара в хотел, осигурен от авиокомпанията, която трябвало да осъществи полета. Около пет часа престоели на летището. Температурата на въздуха била около 20-22 градуса по Целзий. След това ги качили в автобус и ги закарали в хотел близо до летището, условията в който свидетелката описва като нормални за тризвезден индийски хотел. В. Т. казала, че й се спи и отива да си легне, а останалите от групата излезли да се разходят в близкия парк. За всички членове от групата имало осигурени стаи в хотела и никой не е спал на коридора. Ищцата не есе оплаквала, че се чувства зле, а казала, че много й се спи. Двадесет и два часа общо било закъснението на полета.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, възникнали вследствие неизпълнение на договорно задължение по сключен между страните договор за организирано туристическо пътуване намира правно основание в нормата на чл. 52, вр. с чл.79, ал. 1 от ЗЗД и е допустим.

Колебанията в практиката относно възможността за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в случаите на договорна отговорност са преодолени с Тълкувателно решение №4 от 29.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК. При неизпълнение на договорно задължение на обезщетение подлежат както претърпените имуществени вреди, така и претърпените неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, приложима за договорната отговорност, касае само имуществените вреди. Тя, обаче, не съдържа забрана освен имуществени вреди договорната отговорност да обхване и претърпени от неизпълнение на договорно задължение неимуществени вреди. Нормата на чл. 82 от ЗЗД очертава само границите на имуществените вреди при договорната отговорност. Няма пречка в обхвата на договорна отговорност да се включи и обезщетение за неимуществени вреди, ако те са пряка и непосредствена последица от неизпълнение на задължение по договор. Действително разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД систематично е в института на деликтната отговорност. Само систематичното място на тази разпоредба, обаче, не е достатъчно да обоснове извод, че тя е неприложима за договорната отговорност. Принципа на обезщетяване на вреди, причинени от накърняване на личните блага, е общ принцип, застъпен в Конституцията на Република България и на редица нормативни актове. Няма пречка разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД да се приложи по аналогия и при договорната отговорност, доколкото същото съответства на закона и на правилата на морала. Неизпълнението на облигационни задължения е от естество да причини неимуществени вреди, поради което и доколкото обезщетяването на имуществени вреди е общ принцип, като съобрази и липсата на изрична норма, която да препятства обезщетение на такива вреди при договорна отговорност, то съдът приема, че при неизпълнение на договорно задължение, на обезщетяване подлежат и претърпените от същото неимуществени вреди. Същите, обаче, ще подлежат на обезщетяване не само когато са пряка и непосредствена последица от неизпълнението, но и ако те са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Не е нужно същите да са могли да бъдат предвидени, само ако длъжникът е бил недобросъвестен. Това е и разликата с деликтната 3 отговорност, при която защитата е по-голяма. При деликтната отговорност на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени последици от противоправното поведение, независимо от това дали същите са били предвидими. Предвидими са онези вреди, които са могли да се предвидят, че ще настъпят към момента на поемане на задължението, а не към момента на неизпълнението. Това е така, защото след поемане на задължението длъжникът не може да уговаря нито по-голяма насрещна престация, нито да ограничи отговорността си.

Предвидимостта на вредите се предопределя от общото понятие за дължимата грижа.

Предвидими са онези вреди, които биха могли да се предвидят, ако длъжникът беше положил грижата на добрия стопанин. Меродавно е предвиждането на длъжника, а не това на кредитора. Същото следва да се изведе от знанието на длъжника за онези обстоятелства, имащи отношение към неизпълнението, които са му били известни или са могли да му бъдат известни при поемане на задължението.

Недобросъвестност при неизпълнение на задълженията по договор, която да води до отпадане на ограничението за обезщетяване на неимуществени вреди при договорна отговорност само до предвидимите вреди, е онова поведение на длъжника, при което той е знаел, че следва да положи конкретна по обем грижа, за да изпълни задължението си, но не е положил същата, осъзнавайки, че провежданото поведение води до неизпълнение на поето договорно задължение, но въпреки това не действа съобразно дължимия модел на поведение. Тази недобросъвестност не се предполага, а подлежи на доказване от увреденото лице.

В настоящия случай не се спори между страните, че между тях е сключен на 02.06.2024г. договор за организирано туристическо пътуване с дестинация ***, отпътуване на 29.11.2024г. и пристигане на 12.12.2024г. От събраните по делото свидетелски показания се установява, че при връщането от *** към България, се е получило забавяне на полета.

Спорен между страните е въпросът дали е налице несъответствие на договорената и предоставената услуга, респ. дали ответникът в качеството му на туроператор носи отговорност за неточно изпълнение на услугата, предложена от него. Съгласно разпоредбата на чл.93 ал.1 ЗТ, транспонирал Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13.06.1990 г., туроператорът носи отговорност за всяко неизпълнение или неточно изпълнение на задълженията си по договора независимо от това, дали тези задължения следва да бъдат изпълнени от него или от негови контрагенти. Съобразно правилото на чл.154 ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договора в т.ч. и наличие на съответствие между уговореното време за завръщане в България, с тези по предоставената оферта. В тази връзка ответникът е ангажирал гласни ддоказателства, чрез разпита на свидетелката М. К., от които обаче се установява, че действително е било налице закъснение на полета, който е трябвало да върне ищцата и останалите членове на групата в България, като това закъснение е било повече от двайсет часа.