Определение № 928 от 03.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 928 гр. П, 03.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20265300500122 по описа за 2026 година

Постъпила е частна жалба от „**********“ ЕООД, чрез юрк. Г. С. С. против Определение №15219/26.11.2025г., постановено по гр.д.№22297/2024г. по описа на Районен съд- П, V гр.състав, с което съдът е: отменил протоколно определение от 11.11.2025г., с което е даден ход на устните състезания; прекратил е производството по гр.д.№22297/2024г. по описа на ПРС, поради недопустимост; обезсилил е заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№18721/2024г. на ПРС; осъдил е „**********“ ЕООД да заплати на адв. К. К. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.1,т.2 ЗА в размер на 200 лв. по ч.гр.д.

№18721/2024г. и сумата от 300 лв. по гр.д.№22297/2024г.

Жалбата е постъпила в законоустановения срок; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е дължимата държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Сочи се във жалбата, че преди образуването на гр.д.№22297/24г., по което е постановен обжалваният съдебен акт, между жалбоподателя и ответника А. И. било образувано друго гражданско дело №7610/2021г. по описа на Районен съд- П, по което било постановено Решение №909/18.03.2022г., с което договор за кредит №3021886596/20.07.2017г. бил прогласен за недействителен, а дружеството било осъдено да заплати на потребителя, на основание чл.55 ЗЗД, сумата от 615 лв. – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва, както и сумата от 1125.45 лв. – недължимо платена при липса на основание по клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договора, които суми били заплатени в полза на И. на дата 15.07.2022г. Решение №909/18.03.2022г., постановено по дело 7610/2021г. било потвърдено с Решение №886/23.06.2022г. на ПОС, IV в.гр.с. С обжалвания съдебен акт съдът приел, че предмет на предходното съдебно производство между страните бил и предявен от „**********“ ЕООД против А. И. насрещен иск за връщане на главница от 200.40 лв., който иск бил отхвърлен, поради това, че сумата била платена след предявяване на иска. Първоинстанционният съд приел, че доколкото предмет на настоящото производство също бил и иск по чл. 55 ЗЗД, вр. с чл. 23 ЗПК за връщане на остатъчна главница по недействителния договор за кредит, то на основание чл. 299, ал.2 ГПК производството по второто гражданско дело /по което е постановен обжалваният съдебен акт/, следвало да се прекрати, тъй като спорът за главницата бил решен със СПН с влязлото в сила решението по първото дело. Жалбоподателят оспорва този извод. В тази връзка сочи, че предмет на иска по първото гражданско дело №7610/2021г. била действителността на договор за заем №3021886596/20.07.2017г., както и заплатените суми по клауза за възнаградителна лихва и по клауза за възнаграждение пакет допълнителни услуги. Сумата 1 от 200.40 лв. не се претендирала в настоящото производство, не се отричало, че същата е платена. Дружеството заплатило в полза на И. сума в общ размер от 1740.45 лв., а главницата по кредита била в размер от 2500 лв., тоест реално главницата била погасена до размера от 759.55 лв., която сума не покривала чистата стойност от 2500 лв. В решение №909/18.03.2022г., постановено по гр.д.№7610/2021г. съдът не посочил никъде, че отпуснатата главница била изцяло погасена от длъжника. Искането е за отмяна обжалваното определение и връщане делото за продължаване съдопроизводствените действия.

В срок е постъпил и отговор от А. А. И., чрез адв. К., с който се взема становище за неоснователност на частната жалба. Искането е за оставянето на същата без уважение и потвърждаване на обжалваното определение.

Настоящият състав, след като съобрази изложеното в жалбата становище, както и материалите по делото, намира следното:

На първо място, А. А. И. и „**********“ ЕООД са били страни и по друго гражданско производство, образувано по-рано, а именно по гр.д.№7610/2021г.

Производството по гр.д.№7610/2021г. по описа на Районен съд- П, XV гр.състав, е било образувано по искова молба с правно основание чл.55, ал.1, пред.1 ЗЗД, от А. А. И. против „**********“ ЕООД, за осъждане ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 50 лв., представляваща недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем №3021886596/20.07.2017г., както и сумата от 100 лв., представляваща недължимо платена при липса на основание по клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит №3021886596/20.07.2017г.

Допуснато е и изменение на исковете, като размерът на първия иск е увеличен от сумата в размер на 50 лв. до сумата от 615 лв., а по вторият иск размерът е увеличен от сумата в размер на 100 лв. на сумата от 1125.45 лева.

Постъпил по делото е и отговор от „**********“ ЕООД, с който е взето становище за неоснователност на иска. В условията на евентуалност, в случай на недействителност на договора за кредит, дружеството е предявило и насрещен иск за 200.40 лв., представляваща разликата между усвоената от потребителя сума от 2500 лв. и реално заплатеното от него по договора до този момент в размер на 2299.60 лв.

По това производство е постановено Решение №909/18.03.2022г., с което съдът е осъдил „**********“ ЕООД да заплати в полза на А. И. сумата от 615 лв.- недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договор за заем от 20.07.2017г., както и сумата от 1125.45 лв. – недължимо платена при липса на основание по клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит от 20.07.2017г. По отношение насрещния иск на дружеството, съдът е приел, че същият следвало да се отхвърли, тъй като сумата от 200.40 лв. била заплатена в хода на процеса. По тези съображения е отхвърлен насрещният иск на „**********“ ЕООД против А. И. за сумата в размер на 200.40 лв., поради плащането на същата в хода на процеса.

Против така постановеното решение е била депозирана въззивна жалба от „**********“ ЕООД, но само в частта, с която дружеството е осъдено да заплати сумата от 615 лв. – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по договора за заем.

Въззивният съд е постановил Решение №886/23.06.2022г., с което е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част.

След влизане в сила на въззивното решение процесните суми са били заплатени от дружеството в полза на потребителя.

Настоящият спор между същите страни е иницииран по повод депозирано на 30.10.2024г. от „**********“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, по повод на което е образувано ч.гр.д.№18721/2024г. по описа на Районен съд- П, IX гр.състав.

Предмет на заявлението е била сумата в размер на 1138.02 лв., от която 759.32 лв. – остатъчна главница по договор за кредит и 378.70 лв. – законна лихва за периода от 2

15.08.2019г. / датата на предсрочната изискуемост/ до 29.10.2024г. /депозиране на заявлението/. Посочено е в заявлението, че между страните бил сключен договор за кредит № 3021886596/20.07.2017г., по силата на който дружеството превело по сметка на длъжника сумата от 2500 лв. И. не възстановил изцяло сумата и дължал остатък в размер на 759.32 лв.

Процесният договор за кредит бил прогласен за недействителен с решение №909/18.03.2022г. на ПРС, потвърдено с решение на ПОС по в.гр.д.№1341/2022г.

Заповедният съд е издал Заповед № 9647 за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК за сумата от 759.32 лв. – главница, представляваща получена без основание по недействителен договор за потребителски кредит от 20.07.2019г., както и за сумата от 378.70 лв. – обезщетение за забава за период от 15.08.2019г. до 29.10.2024г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното плащане.

Постъпило е възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск по реда на чл. 422 ГПК в законоустановения срок.

Така е образувано гр.д.№22297/2024г., по описа на РС-П, V гр.състав, по което е постановено и обжалваното определение.

Първоинстанционното производство по гр.д. №22297/2024г. е образувано по искова молба на „**********“ ЕООД, чрез юрк. Г. С-К против А. А. И..

Изложени са твърдения, че между „**********“ ЕООД и А. А. И. бил сключен договор за потребителски кредит № 3021886596/20.07.2017г., по силата на който дружеството превело в заем в полза на потребителя парична сума в размер от 2500 лв. Пояснено е, че между същите страни било проведено предходно производство по гр.д. №7610/2021г. по описа на Районен съд- П, по което било постановено Решение №909/18.03.2022г., с което Договор за потребителски кредит № 3021886596/20.07.2017г. бил прогласен за недействителен, а дружеството било осъдено, на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД, да заплати на потребителя сумата от 615 лв. – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва, както и сумата от 1125.45 лв. – недължимо платена по клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги. Решението на РС било потвърдено с решение № 886/23.06.2022г. на ПОС. Така посочените суми били заплатени от дружеството на И. на дата 15.07.2022г. Сочи се, че преди да бъде прогласен процесният договор за недействителен, потребителят заплатил в изпълнение на договора общо 2500 лв., тоест толкова колкото бил размерът на главницата по кредита. Поради обстоятелството, че дружеството заплатило обратно на И., в изпълнение на влязлото в сила решение, сума в общ размер от 1740.45 лв. / 615 лв. и 1125.45 лв./, то реално внесената по кредита сума оставала само в размер от 759.55 лв., което не покривало главницата от 2500 лв. Поради това на кредитора били дължими заплатените от него 1740.45 лв. Част от тази сума – 759.32 лв., ищецът претендирал с установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, а за останалата част – 981.32 лв., ищецът претендирал с осъдителен иск. За първата главница била дължима и законна лихва в размер от 378.70 лв., дължима за периода от 15.08.2019г. до 29.10.2024г., а за втората главница била дължима лихва в размер от 636.10 лв.

По тези съображения е предявен и иска по реда на чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, за да се признае за установено, че длъжникът дължи на дружеството сумата от 759.32 лв. – главница и сумата от 378.70 лв. - обезщетение за забава за период от 15.08.2019г. до 29.10.2024г., както и за осъждането на ответника, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, да заплати на дружеството сумата от 981.13 лв. – главница и 636.10 лв. – лихва за забава за периода от 15.08.2019г. до 29.10.2024г.

С определение №1376/30.01.2025г., постановено по гр.д.№22297/2024г., съдът е върнал исковата молба на „**********“ ЕООД, с която са предявени осъдителните искове по чл.55 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 981.13 лв. – главница и 636.10 лв. – лихва за забава за периода от 15.08.2019г. до 29.10.2024г., като производството е прекратено в тази част. Определението на Районен съд-П е потвърдено с Определение №662/11.03.2025г. на ПОС.

За да постанови обжалваното пред настоящата инстанция определение, съдът е приел, 3 че между „**********“ ЕООД и длъжника бил сключен договор за потребителски кредит №3021886596/20.07.2017г., по силата на който на А. И. била предоставена сума в размер от 2500 лв. С решение №909/18.03.2022г., постановено по гр.д.№7610/2021г. по описа на Районен съд- П било прието, че договорът за кредит бил недействителен, поради което дружеството следвало да възстанови на потребителя сума от 615 лв., представляваща недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва и сумата от 1125.45 лв., представляваща недължимо платена при липса на основание по клауза за възнаграждение за пакет допълнителни услуги. В мотивите на решението било посочено, че договорът бил недействителен, като се дължало връщане на погасените с платената обща сума в размер на 2500 лв. – възнаградителна лихва и допълнителни услуги. В обжалваното пред настоящия съд определение решаващата инстанция е приела още, че в производството по първото гр. д. №7610/2021г. по описа на ПРС, бил предявен и насрещен иск от „**********“ ЕООД против А. И. за връщане на остатъчна главница от 200.40 лв., който иск бил такъв по чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, вр. с чл. 23 ЗПК. С цитираното по-горе решение този иск бил отхвърлен, поради това, че главницата била погасена, като в тази част решението не било обжалвано от дружеството. Предвид изложеното и доколкото предмет на настоящото производство също бил иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 23 ЗПК за връщане на остатъчна главница по недействителен договор за кредит от 20.07.2017г., съдът е приел, че на основание чл. 299 ГПК настоящото производство следвало да се прекрати. Съдът е посочил, че с влязлото в сила решение по гр. д. №7610/21г. спорът между страните за дължимата по недействителен договор главница бил разрешен със СПН. Ищецът не обжалвал решението в частта, с която било прието, че дължи сумата от 1125.45 лв., нито в частта, в която било прието, че главницата е изцяло погасена и съответно е отхвърлен насрещния иск, по който начин пропуснал възможността да установи твърденията си, изложени в това производство. Със СПН било установено, че потребителят заплатил изцяло главницата по договора за кредит, като не дължал връщане на сумата от 200.40 лв., а дружеството пропуснало възможността да обжалва решението в тази част. Този пропуск не могъл да бъде саниран впоследствие чрез предявяването на нов иск, тъй като предметът на настоящото производство бил идентичен с предмета на производството по приетия за съвместно разглеждане насрещен иск по гр. д. № 7610/2021г.