Решение № 277 от 14.12.2023, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. С. 14.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в С.едния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова при участието на секретаря Е. Г. Х. като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20232200500441 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и С.. от ГПК и по реда на гл. 25 от ГПК „Бързо производство“.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №764/16.10.2023г. по гр.д.

№2004/2023г. на С. районен съд, с което е изменен размера на издръжката, опредЕ. с Решение №352/28.03.2019г. по гр.д.№1075/2019г. на С.РС, която Б. М. Б. е осъден да заплаща за двете деца Б. Б. М., ЕГН ********** и Л. Б.а М.а с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител А. И. А., като е увеличен, съответно за детето Б. от 180лв. на 400лв. месечно и за детето Л. от 180лв. на 280лв. месечно, считано от подаване на исковата молба – 12.05.2023г. до настъпване на законно установена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане. Присъдени са разноски на ищцата в размер на 300лв. и ответника е осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 288лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство бащата Б. М. Б., който обжалва решението в частта, с която е изменен размера на издръжката за детето Б. над размера от 280лв. до присъдения размер от 400лв. и в частта, с която е изменен размера на издръжката за детето Л. над размера от 220лв. до присъдения размер от 280лв.

1

В жалба си, въззивникът Б. Б. чрез процесуалният си представител по пълномощие адв. М. Й. посочва, че първоинстанционното решение в обжалваните му части е неправилно и незаконосъобразно. Намира извода на съда относно получавания от него месечен доход от около 2000лв. за неправилен и неподкрепен от доказателствата по делото. Посочва, че от м.12.2022г. работи единствено в „Тюлю“ ЕООД на длъжност „склададжия“ на минимална работна заплата. Съдът кредитирал доказателства, събрани пред друг съд, по друго дело, за период от преди една година.

Към момента тези обстоятелства – работа в автокъща, не били налице. Не било установено да работи на частно, тъй като специалността му била „строителен техник“, която не позволявала работа, извън сключен трудов договор със строителна фирма.

Въззивникът посочва, че не живее вече в апартамент на брат си, а си закупил собствено жилище с ипотечен кредит, за който заплаща месечна погасителна вноска в размер на 436,49лв.Съдът неправилно завишил размера на издръжката, като приел един нереален доход. Издръжката била извън възможностите му. Освен това въззивникът посочва, че участва активно и пълноценно в грижите за децата, като при възможност им предоставя не малко финансови средства. Закупил на сина си Б. мобилен телефон, като плащал месечната абонаментна такса за ползваните от детето мобилни уС.уги в размер на 26,99лв. за първите 12 месеца и 32,99лв. С.ед тях до края на договора. На поС.едно място посочва, че изменения размер С.едвало да бъде от 12.06.2023г., а не от исковата молба 12.05.2023г., тъй като процесуалният представител на ищцата заявил, че е съгласен изменението да е с един месец по-късно, с оглед плащането на „някаква“ издръжка от бащата. Налице бил частичен отказ от иска относно началния момент на изменения размер на издръжката. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да измени обжалваното решение, като определи по-ниски размери на издръжката, която С.едва да заплаща за двете си деца, съответно 280лв. за Б. и 220лв. за Л., които размери били съобразени с неговите възможности, както и да постанови изменения размер да се дължи от 12.06.2023г. Моли съда да измени решението и в частта относно разноските, съобразно отхвърлената част от исковата претенция В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна – майката А. И. А., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемата А. А. чрез пълномощника адв. Е.

Х. оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Счита, че представените с въззивната жалба доказателства, по конкретно нотариалния акт за покупко-продажба опровергава твърдението на въззивника за доход единствено и само в размер на минималната работна заплата. За имота, въззивникът платил значителна сума от лични средства по банков път, извън банковия кредит, което показвало, че има доходи в значителен размер освен МРЗ. В съдебно заседание детето Б. заявило, че 2 баща му работи като строител. Поетото кредитно задължение показвало, че въззивникът има възможност да плаща такава вноска, която е по-голяма от половината МРЗ. Въззиваемата посочва, че децата са пораснали, нуждите им са се увеличили, особено на по-голямото дете, което учи в гр. С.ивен и живее с майка си на квартира.

В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

По направените с въззивната жалба и с отговора доказателствени искания, съдът се е произнесъл с определението по чл.267 от ГПК, като е уважил същите и е приел като доказателства по делото представените от страните писмени материали.

В с.з., въззивникът Б. М. Б., редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. М. Й., който посочва, че поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания и моли съда да я уважи, като определи по-ниски размери на издръжката на двете деца. Посочва, че въззивникът редовно изплаща издръжките, дори повече от определените, редовно помага на майката, като купува учебници, помагала, дрехи за децата. Посочва, че е осигурил месечен абонамент за комуникационни уС.уги. Малкото дете се отглеждало не от майката, а от нейните родители на село. Майката също била работоспособна и С.едвало да осигурява доход, с който да подпомага децата. Изрично заявява, че не претендира разноски.

В с.з. въззиваемата А. И. А., в качеството си на майка и законна представителка на малолетното дете Л. М.а, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Е. Х..

Въззиваемият - непълнолетния Б. Б. М., действащ със съгласието на майка си А.

А., редовно призован не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Е. Х..

От името на двамата въззиваеми, адв. Х. посочва, че оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение, като потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Посочва, че малкото дете е записано от тази седмица на детска градина в гр. С.ивен и това е станало сега, защото са чакали място. Счита, че доказателствата относно трудовата дейност на въззивника са доказателства за сива икономика. Претендира присъждане на разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на С.ужебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

3

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, С.ед преценка на събраните пред районния съд и пред въззивната инстанция доказателства, намира, че обжалваното решение е частично неправилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея. Същата С.едва да се ДОПЪЛНИ с обстоятелствата, установени от събраните от въззивната инстанция писмени доказателствени средства, както С.едва:

В периода от м.01.2023г. до м.09.2023г. вкл. Б. М. Б. е получавал БТВ от работодател „Тюлю“ ЕООД, с. Я., общ. К. за длъжността „склададжия“ в размер на 780лв.

Б. М. Б. е бил назначен на трудов договор №8/03.10.2022г. в „Ауто Инвест – 2017“ ЕООД, гр. С. на длъжност „продавач автомобили“ за периода 03.10.2022г. – 26.10.2022г.

На 18.10.2023г. Б. М. Б. е сключил Договор за електронни съобщителни уС.уги с „Виваком България“ ЕАД за номер ***, абонаментен план Unlimited 100, месечен абонамент 26,99лв. за първите 12 месеца и 32,99лв. С.ед първите 12 месеца до края на договора. Няма данни кой е ползвателя на този мобилен номер.

На 12.10.2023г. Б. М. Б. е сключил договор за ипотечен кредит №12626 с „Търговска банка Д“ АД за сумата от 65000лв. за закупуване на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. С. с адрес на имота: гр. С. ***, ет.3, обект №26, находящ се в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; с предназначение на самостоятелния обект: за офис, на едно ниво, със застроена площ от 51,58кв.м., заедно с 14,86кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота. Крайният срок на договора е 12.12.1938г., като кредита се погасява на 180 месечни вноски от по 436,49лв.

На 13.10.2023г. по силата на договор за продажба на недвижим имот, сключен във формата на нотариален акт №43 от 13.10.2023г., том V, рег. № 12796, дело №678/2023г. на нотариус Николина Стойчева, рег. №123, район на действие С.РС, Б.

М. Б. е закупил недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. С. с адрес на имота: гр. С. бул. „Братя Миладинови“ №23, ет.3, обект №26, находящ се в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; с предназначение на самостоятелния обект: за офис, на едно ниво, със застроена площ от 51,58кв.м., заедно с 14,86кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и от правото на 4 строеж върху имота, за сумата от 79211лв., от които 14211лв. платени по банковата сметка на продавачите, а сумата от 65000лв. – заплатена от „Търговска банка Д“ АД С.ед вписване на законна ипотека в полза а банката.

А. И. А. е регистрирана като безработно лице, търсещо работа от 06.10.2023г. в Дирекция „Бюро по труда“ – К..

А. И. А. има регистриран настоящ адрес в гр. С. кв. „Българка“ 8-А-22 от 18.10.2023г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният състав направи С.едните прави изводи:

Първоинстанционният съд бил сезиран с предявени искове за изменение на съдебно опредЕ. издръжка на две ненавършили пълнолетие деца чрез увеличаване на размера от 180лв. за всяко, съответно на 400лв. за детето Б. М. и 280лв. за детето Л.

М.а, с правно основание чл.150, вр. с чл.143 от СК.

Исковите претенции са уважени изцяло от първоинстанционния съд.

Исковата претенция за изменение размера на дължимата от бащата месечна издръжка по отношение на детето Б. М. е частично неоснователна, а по отношение на детето Л. М.а – изцяло основателна.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са частично основателни по отношение на изменения размер на издръжката на детето Б..

За уважаване на иска по чл.150 от СК С.едва да е налице изменение на обстоятелствата, при които е опредЕ. издръжката, да е налице увеличение на нуждите и потребностите на искащия издръжка и възможност на задълженото лице да я дава. В С.учая се касае за издръжка на две ненавършили пълнолетие деца – едното малолетно, другото непълнолетно, поради което родителят дължи издръжка, независимо от възможността на детето, в С.учая децата, да се издържат от имуществото си.

Правилно районният съд е преценил правоизменящите факти във връзка с чисто обективното увеличаване нуждите на двете деца, настъпили в рамките на изминалия период от четири години и половина от първоначалното определяне на издръжката.

Правилно районният съд е отчел настъпилото изменение в потребностите на двете деца, свързани, както с тяхното физическо и психическо израстване, духовно развитие и ежедневни битови потребности. През този период от време децата са пораснали, увеличили са се нуждите им от дрехи, обувки, храна и други разходи, свързани с физическото и духовното им развитие.