Решение № 468 от 12.12.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Смолян, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440100249 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Б. В. В. против „*“ ООД, в която се твърди от ищеца, че на 25.04.2023г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № * към искане № *. Параметрите на отпуснатия заем са посочени в чл.З от договора и са следните: 3.1. Размер на кредита: 800,00 лева 3.2. Размер на погасителна вноска:

2x29,67 лв. и 4x218,88 лв. 3.3. Ден на плащане: четвъртък 3.4. Вид вноска: месечна . j, I . 3.5.

Годишен процент на разходите: 54.061% 3.6. Брой вноски: 6 3.7. Фиксиран лихвен процент:

44,50 %. 3.8. Дата на първо плащане: 25.05.2023г. 3.9. Обезпечение — поръчител или банкова гаранция — по избор на кредитополучателя; 3.10. Дата на последно плащане:

25.10.2023г. 3.11. Такса за усвояване - 0 3.12. Обща сума за плащане: 934,86 лв.

Твърди се от ищеца, че въпреки че в т.3.12 от договора за заем е посочено, че общата сума за плащане е в размер на 934,86 лева, сумата, която кредитополучателят трябва да заплати на кредитора по този договор е в размер на 1470,00 лева - на основание чл. 11 ал.1 от договора е начислена неустойка в размер на 535,14 лева за неизпълнение на задължението на кредитополучателя по чл.5 от договора за заем в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение измежду тези, изброени в чл.5.

Счита, че така уговорената неустойка е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД.

Клаузата е нищожна и на друго основание — чл. 146 ал.1 от ЗЗП във вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, тъй като чл.11 ал.1 във вр. чл.5 от договора е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая в чл.11 ал.1 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на кредитополучателя, но фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора.

Основното задължение на кредитополучателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С клаузата на чл.11 ал.1 от процесния договор за паричен заем обаче е предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на кредитополучателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срог от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора. Предназначението на обезпеченията към един договор за кредит е да гарантират изпълнението на задължението на 1 кредитополучателя да върне заетата сума и дължимите лихви. При липса на такова обезпечение кредиторът има право на преценка дали въобще да сключи договора за заем, кгто тази преценка предхожда сключването на договора. Фактът, че договорът за кредит се сключва, без да бъде предоставено нужното според кредитора обезпечение, потвърждава тезата ни, че сумата, формално напечена „неустойка" е всъщност скрита възнаградителна лихва. При преценка на тези обстоятелства и съобразно критериите на TP № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК, така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източиш; на неоснователно обогатяване. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че кредитополучателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да върне на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава главницата и възнаградителната лихва, той гце има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. Обезпечението в случая има цел, различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то ооезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението за врьщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването й кредитора ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Ето защо уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените й функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Клаузата на чл.11 ал.1 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗлП, поради което и нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Този извод се подкрепя от обстоятелството, че е изначално предвидено неустойката да се кумулира към погасителните вноски, като се разсрочи изпълнението й. Поради това следва да се приеме, че уговорената неустойка не отговаря на изискването за добросъвестност в гражданските отношения и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитополучателя и заемодателя. Налице е и неравноправност по чл. 143, т. 5 ЗЗП, според която разпоредба е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати неооосновано високо ооезщетение или неустойка. Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 от Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. След като това е така, то договорът за потребителски кредит противоречи на част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора. Следователно ГПР няма да е 54,61%, както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането от 535,14 лева, формално уговорено като неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 535,14 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. По този начин не става и ясно дали ГПР не надвишава 2 пет пъти размера на законна лихва (чл.19, ал.4 ЗПК). Процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон.

Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит.

Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни оостоятелства се прилашт различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потреоителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен - чл.22 ЗПК. Последиците от тази недействителност са посочени в чл. 23 от ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е ооявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Твърди се от ищеца, че в изпълнение на договора е заплатил на ответното дружество сумата от 1470,00 лева. Поради недействителността на договора за заем за него е възникнало задължение за връщане само на чистата сума, която е получил по него - 800,00 лева, а не на лихви и други разходи. Следователно, разликата между заплатената сума от 1470,00 лева до дължимата от 800,00 лева в размер на 670,00 лева е платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД.

Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 670,00 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № * от 25.04.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и за разноски по водене на делото.

Ответникът е подал отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който оспорва иска.

Твърди, че неустойката е валидно и индивидуално уговорена Оспорената от ищеца неустойка по всички договори е уговорена като санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията, посочени в чл. 5 от Договори № * от 25.04.2023г. и 925440 от 08.09.2023г. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до неравновесие в правата и задълженията на страните: представляваното от мен дружество е предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Процесните договори са сключени изцяло по волята на ищеца, който е попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на чл. 5 и чл. 11 и след сключването на всеки договор, дори 6 след изтичането на тридневния срок, да е осъзнал осъзнал, че е неспособен да се справи с това да представи поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на съответните условия на кредитора, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 7, 3 ал.1 от Договора, както и т. 1, Част IV от Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от спорната неустойка, както и без никакви други отрицателни последици – заплащане на обезщетения или такси. Тази възможност гарантира в пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Друга възможност за кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед например. Вместо да упражни правото си на отказ от договора обаче или да поиска по друг начин да се освободи от задължението си за неустойка, ищецът е сключил четири договора с представляваното от мен дружество. Сключването на идентични кредитни продукти със * оформя и друг съществен извод, отнасящ се към неоснователността на претенциите на ищеца. По всеки от договорите е налице индивидуално договаряне и добросъвестност от страна на кредитора, тъй като ищеца се е запознал неколкократно с условията на конкретния кредитен продукт на ответното дружество, като по всеки кредит е получавал преддоговорна информация и самостоятелно избирал да се обвърже с клаузите за неустойка при безспорното знание за икономическите последици на тези уговорки. В същия смисъл е и цитираната по-долу съдебна практика, постановена при идентична фактическа обстановка на сключване на няколко идентични договора между потребител и търговец. Това опровергава твърденията за недобросъвестност, нарушение на принципа за справедливост и добрите нрави от страна на кредитодателя. Няма как в случая да се твърди противоречие на договорната неустойка с добрите нрави, поради изброените по-горе причини, свързани с индивидуалното договаряне и възможността кредитополучателят да може да въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването , респективно върху цялостното отпадане. На следващо място неустойката е имала предварително определен начален и краен момент, също така е била с фиксирани параметри за срока на договора. И доколкото преценката за нищожност на неустойката на това основание се прави за всеки конкретен случай, както задължава Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г на ОСТК на ВКС; Решение № 776 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр.д. № 969/2009 г., IV г. о., ГК, смятам, че в разглеждания такъв противоречие с добрите нрави не е налице, още повече, доколкото при изследването на този въпрос се прави проверка за наличие и на допълнителни критерии, които също отсъстват, като например този дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи като поръчителство, залог или ипотека, както и дали неустойката е в прекомерно съотношение с очакваните от неизпълнението вреди.