Решение № 260037 от 07.11.2022, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 260037 гр. Тутракан, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд – гр.

Тутракан в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Районен съдия: Г.Г. при участието на секретаря ЗАНИЕЛА В.А, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 206/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 143 и сл. от ГПК.

1. Предявени са кумулативно субективно и обективно съединени искове по чл. 108 от ЗС и чл. 537, ал. 2, изр. 2 от ГПК (изменени с Молба вх. № 260055/25.01.2022 г. - л.

104, л. 126, уточнени с Молба вх. № 260156/09.03.2022 г. - л. 117) от страна на ищците З.И.Д., В.И.Д., Е.И.И., З.И.Д., Ю.С.Д.[1], С.Г.С.1, В.Г.С.1 (последните трима конституирани на осн. чл. 227 като правоприемници на починалия в хода на производството Г.И.Д. - л. 115) и Д.И.Д., упълномощили адв. Е.Г. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л.

18 - 23, 113, 114) за:

1.1. установяването на основание чл. 108 от ЗС на правото им на собственост, върху Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, по кадастралната карта на, придобито от :

1.2. В.И.Д.,

Е.И.И. - до размера от по 1/4 ид. ч., за всеки от тях, въз основа на осъществено давностно владение лично от тях в периода от смъртта на И. Д. Г. през 2016 г. до средата на м. април 2020 г., като същите на осн. чл. 82 от ЗС присъединяват владението на наследодателя И. Д. Г., осъществено в периода от 2002 до 2016 г. и владението на Д. Д.Д., осъществено в периода от 1996 г. до 2002 г.;

1.3. З.И.Д.,

З.И.Д. и Д.И.Д. - до размера от по 1/8 ид. ч., за всеки от тях, въз основа на осъществено давностно владение лично от тях в периода от 2002 г. до средата на м. април 2020 г., като евентуално на осн. чл. 82 от ЗС тези ищци присъединяват към тяхното владение и владението на наследодателя Д. Д.Д., осъществено в период от 1996 г. до 2002 г.;

1.4. Ю.С.Д.,

С.Г.И. И В.Г.И. - до размера от по 1/24 ид. ч., за всеки от тях, въз основа на наследствено правоприемство от Г.И.Д., който от своя страна е придобил 1/8 ид. ч. от правото на собственост въз основа на осъществено лично от него владение в периода от 2002 г. до средата на м. април 2020 г., към което евентуално на осн. чл. 82 от ЗС е присъединено владението на Д. Д.Д., което е осъществено в периода от 1996 г. до смъртта ѝ през 2002 г.

1.5. осъждането на ответника да преде владението върху имота.

1.6. отмяната по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК на

Нотариален акт № 161/08.04.2020 г., т. 1, ОР № 896, д. № 137/2020 г. на Нотариус № 648 на НК – М. К. с Р. с.

Тутракан.

1.7.

Ищците твърдят, че са наследници на Д. Д.Д., с ЕГН **********, бивш жител ***, починала на 24.10.2002 г. Твърди се, че през 1996 г. наследодателката им била закупила имот в бившето ДЗС на с. Черногор - понастоящем представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с предназначение - жилище, апартамент.

След закупуване на имота наследодателката им е декларирала придобИ.ето му в Община Главиница и е заплащала дължимите за него данъци и такси. Тя живяла в имота до смъртта си през 2002 г.

1.8.

Наследодателката нямала свои деца. След смъртта ѝ като нейни наследници се явявали общо шест нейни племенници. Твърди се, че ищецът З.Д. живеел в непосредствена близост до въпросния имот - неговото жилище се намирало в ***, а имотът на леля им - на *** в същото село.

Останалите наследници на наследодателката живеели в различни населени места в страната. След смъртта наследодателката, ищецът З.Д. започнал да полага грижи за имота, продължил да заплаща дължимите за него данъци. В тази връзка се твърди, че след смъртта на Д. Д. владението е продължено от наследниците ѝ.

1.9.

Преди около 10 г. в с. Черногор дошъл да живее Г.И.А., който бил родом от с. Черногор, но заедно със съпругата си от много години живеел в с. Гарван, обл. Силистра. Г. заживял в дома на брат си Б. И.А. в имот, находящ се на адрес: С.Ч., ОБЩ. Г., ***.

Според ищеца З.Д. - Г. живял в имота на брат си 3 - 4 години. Преди около 6 години го потърсило лицето И. С. от с. Черногор, който бил племенник на Г.А.. И. обяснил причините Г. да се върне да живее с. Черногор, както и че заради възникнали противоречия между двамата братя, вече не бил желани в дома на брат си Г.. И. помолил да предостави на чичо му Г. за ползване имота, останал по наследство от леля им Д. Д.. Съжалил Г. и решил да му предостави имота за безвъзмездно ползване. Уговорили се той да поддържа имота. Г. бил изключително благодарен, че са го приютил.

1.10.

Ищецът З.Д. твърди, че Г. не е предявявал никакви претенции по отношение на собствеността на имота, нито по какъвто и да било начин е оспорвал правото на собственост върху имота - на него и останалите наследници на леля им. Ежедневно с Г. се виждали, той е ходил да пазарува от магазина му, който се намирал в близост до двете жилища.

1.11.

Твърди се, че за периода, в който живял в жилището, Г. не е заплащал наем - нито на ищеца З.Д., нито на другите наследници, нито е заплащал данъци за имота. Г. заплащал само сметките за потребените от него ел. енергия и вода.

1.12.

Ищецът З.Д. твърди, че в края на 2016 г. Г. се разболял. От племенника му И. С. научил, че е постъпил на лечение в Онкологичното отделение на Русенската болница. По - късно отново от И. научил, че съпругата и синът на Г., които не бил виждал изобщо да го посещават в с.

Черногор, отишли и взели в дома си Г. при изписването му от болничното заведение като безнадеждно болен. От съселяни по- късно разбрал, че Г. е починал на 13.12.2016 г.

1.13.

Ищецът З.Д. твърди, че на 15.12.2016 г. съседи на имота на леля им Д. Д. му позвънили и казали, че синът и жената на Г. изнасят дърва за огрев от имота в с. Черногор.

Сигнализирал за извършеното посегателство полицейския служител, обслужващ селото, и кмета на селото. По-късно от тях разбрал, че полицейският служител е изгонил от имота сина и жената на Г.. На 16.12.2016 г. подал жалба до РУП - Тутракан. Полицейският служител съставил протоколи за предупреждение на него и на сина на Г. - Б. - да не влизаме в конфликти един с друг.

1.14.

Твърди се, че синът на Г. - Б.Г.А. ***. След гореописания случай три години не бил идвал в имота, не бил влизал в него, не бил правил опити да обработва двора. Ключовете за имота били в ищецът З.Д.. Ищецът З.Д. твърди периодично посещавал същия, за да го нагледа, да провери за течове и нередности. Съседите също се обаждали в случай на възникнала нередност.

1.15.

Ищецът З.Д. твърди, че средата на м. април 2020 г. полицейски служител, отговарящ за с.

Черногор, го уведомил, че синът на Г. - Б.Г.А. се бил сдобил с нотариален акт за собственост на имота. Предупредил го да не се саморазправям с Б., а в случай на спор - да се обърнат за съдействие към съда. Една седмица по – късно полицейският служител се обадил да отиде да вземе катинарите на имота. Ищецът З.Д. казал, че няма да отиде да ги вземе, и че той и останалите наследници на леля му били собственици на имота, а не Б.. Твърди, че от този момент - м. април 2020 г. ответника владеел имота.

2.

Ответникът Б.Г.А. представляван от адв. П.Н. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 39), е подал отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, с който счита иска за неоснователен.

2.1.

Оспорва се придобИ.ето на собствеността от праводателя на ищците.

2.2.

Твърди, че самият той е придобил собствеността върху имота по наследство от Г.А., който пък го е придобил въз основа на осъществено в периода 2004 г. - 2016 г. давностно владение. На първия ищец от ответника била заплатена сумата от 5 000 лв. като продажна цена за имота.

2.3.

Признава се факта, че ответника владее имота.

По допустимостта

3.

Съдът намира, че исковете са процесуално допустими, което налага разглеждането им по същество.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

4. По делото са разпитани свидетелите (л.