Решение № 90 от 25.05.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. гр.Несебър, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно наказателно дело № 20232150200147 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена „********“ ЕООД срещу наказателно постановление № 652656-F669438 от 22.08.2022г. на началник на отдел **********“, с което на жалбоподателя на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв. Жалбоподателят развива подробни съображения за ниска степен на обществена опасност на деянието и приложението на чл. 28 ЗАНН към случая. Намира, че нарушението не е квалифицирано правилно по смисъла на чл. 66, ал. 2 от ЗДДС. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено. Претендира разноски.

Административнонаказващият орган – началник на отдел **********“, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Навежда, че нарушението е абсолютно доказано. Акцентира върху обстоятелството, че не е било необходимо да се цитира чл.

66, ал. 2 от ЗДДС. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 16.07.2022г. около 11:55 часа от служители на НАП, сред които и свидетелят Г. А. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, била извършена проверка на търговски обект – кафе бар „Т.“, находящ се в к. к. „******“, хотел „Т.“, стопанисван от „********“ ЕООД. Проверяващите извършили контролна покупка на 1 брой фреш, едно кафе и една вода на обща стойност 10,90 лв., за което бил издаден фискален бон с № 0018332 от 16.07.2022г. от наличното в обекта фискално устройство. Във фискалния бон продажбата била отнесена в данъчна група „Б“ – стоки и услуги, 1 продажбите на които се облагат с 20 % ДДС. Проверяващите приели, че предлаганите безалкохолни напитки в обекта следва да се отразят в група „Г“ – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % ДДС. При тези данни от актосъставителя бил съставен АУАН № F 669438 от 28.07.2022г. за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № 18. В предвидения срок от дружеството било подадено възражение срещу АУАН. Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № F 669438 от 28.07.2022г., протокол за извършена проверка № 0094415 от 16.07.2022г., ведно с опис на паричните средства в касата, фискален бон с № 0018332 от 16.07.2022г., дневен отчет, декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение, декларация за стопанисвани обекти, съкратен отчет, възражение срещу АУАН, заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, свидетелските показания на актосъставителя А.. Посочените доказателства си кореспондират помежду си и от тях описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин, като от жалбоподателя не са наведени възражения от фактическа страна.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП по силата на т. 1.1., буква „г” от заповед № ЗЦУ – 1149/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП) в срока по чл. 34 , ал. 3 ЗАНН.

Съдът намира, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нормите на чл. 42, т. 4 и 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН въвеждат задължения за актосъставителя и наказващия орган да опишат в АУАН и НП нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.

Спазването на тези норми цели гарантиране на правото на защита на наказаното лице, като деянието и приложимите нарушени норми следва да бъдат описани по такъв начин, че за него да става ясно извършването на какво нарушение му се вменява. На жалбоподателя се вменява извършването на нарушение по чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18. Според цитираната разпоредба лицата по чл. 3 са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. Жалбоподателят е наказан, тъй като заплатените стоки е следвало да се включат в група Г, а не в група Б (както е направено от него).

Съдът намира, че така описаното не е достатъчно от фактическа и правна страна за пълно и точно описание на нарушението при спазване на цитираните норми от ЗАНН. Описаните в случая факти, че става въпрос за покупка на безалкохолни напитки, която е следвало да се включи в група Г на ФУ, а не в група Б, са недостатъчни. На първо място по никакъв начин не е отразено продажбите 2 на какви стоки и услуги се включват в група „Б” и група „Г”. От текста на чл. 27, ал. 1 от Наредбата това не може да стане ясно, тъй като в този текст са посочени единствено съответните ставки – 9 % и 20 %. Не става ясно по какъв начин актосъставителят и наказващият орган са достигнали до извода, че безалкохолните напитки се облагат със ставка от 9 %, а оттам попадат и в обхвата на буква „Г”. В тази връзка следва да се акцентира, че според чл. 66, ал. 1, т. 1 ЗДДС ставката на данъка от 20 на сто се определя за облагаемите доставки, освен изрично посочените като облагаеми с нулева ставка. В чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС (в редакцията към 16.07.2022г.) е било предвидено, че ставката на данъка е 9 на сто за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи. Тази редакция е действала до 31.12.2022г. и към настоящия момент не е действаща, като ставка от 9 на сто е предвидена в чл. 66а от ЗДДС, в която норма не са включени ресторантьорски и кетъринг услуги. Според чл. 12, ал. 1 ЗДДС „облагаема доставка” е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. От анализа на тези норми може да се направи извод, че за пълно описание на обстоятелствата при извършване на нарушението е следвало да се опише представлява ли продажбата на безалкохолни напитки доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС, която да попада в приложното поле на чл. 66, ал. 2 от ЗДДС, в действалата към месец юли 2022г. редакция. От правна страна е следвало да се направят и необходимите привръзки, като се посочи изрично дали към процесния случай е била приложима нормата на чл. 66, ал. 1 или на ал. 2 от ЗДДС. Както се посочи нормата на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18 е бланкетна и посочва само конкретните ставки в отделните групи, които следва да се обособят в паметта на ФУ. За пълно описание на нарушението от правна страна е било необходимо да се препрати и към съответната норма от ЗДДС, която свързва съответната доставка на стока или услуга с конкретната ставка, приета за приложима от наказващия орган. Горното е нарушило съществено правото на защита на жалбоподателя, тъй като за него трябва да е напълно ясно какво точно нарушение му се вменява още към момента на съставяне на АУАН и НП. Същият не е длъжен да прави тълкуването, направено в настоящото съдебно решение, за да стигне до действителната воля на наказващия орган. Тази воля следва да може да бъде определена по ясен и категоричен начин още от текста на АУАН и НП. След като в тях липсва съществен елемент от соченото нарушение, а именно съотнасяне на конкретно установените факти (по включването на продажбата а безалкохолните напитки в група „Б” от фискалната памет на ФУ) към относимите правни норми, свързани с определянето на данъчните ставки, то е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Нещо повече – според чл. 3, ал. 2 от ЗАНН – ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

Към момента (след 31.12.2022г.) е налице промяна в ЗДДС (цитирана по-горе), според която ресторантьорски и кетъринг услуги не се облагат със ставка от 9%, поради което към настоящия момент поведението на дружеството по включване на продадените стоки във фискалния бон към данъчна ставка от 20 %, не представлява нарушение и по арг. от чл. 3, ал. 2 от ЗАНН наказателното постановление следва да бъде отменено и на това основание.

Констатираните по-горе нарушения са достатъчни да обосноват извода, че обжалваното НП следва да бъде отменено. При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН НАП следва 3 да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 450 лв. – платено възнаграждение за един адвокат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 652656-F669438 от 22.08.2022г. на началник на отдел **********“, с което на „********“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. *********, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 500 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Национална агенция по приходите, да заплати на „********“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.

*********, сумата от 450 лв., представляваща направени по делото разноски – платено възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4