Решение № 208 от 08.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Стара Загора, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно гражданско дело № 20245500500277 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „А.Р.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.Л., ***, представлявано от управителя Т. И. К., чрез пълномощника си адв.В. Ц. от АК Стара Загора против решение № 1014/23.11.2023г. по гр.д.№ 4148/2022 г. по описа на Районен съд Стара Загора.

Въззивното дружество обжалва изцяло постановеното първоинстанционно решение, като неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и събрания по делото доказателствен материал, при съществени процесуални нарушения, допуснати при обсъждане на събраните по делото доказателства и необосновано.

Според въззивника, първоинстанционният съд неправилно и необосновано приел, че прехвърлителят Е. И. Д. не е придобил процесните ниви в собственост по наследство, давностно владение и доброволна делба, като присъединил владението си към владението на баща си. Насочва вниманието върху Договора за доброволна делба от 21.11.2007 г., в който съделители на общия наследодател И.К.Б., са: Т. К. П. - внучка (първа братовчедка на И. и Т.), И. Д. И. – внук, Т. Д. А. - внучка (сестра на И.) и Г.С.

К. - съпруга на поч. син Д. И. К. (майка).

Твърдят, че с този договор е била ликвидирана съсобствеността на описаните в него имоти и всеки е получил собственост върху конкретни имоти. Сочи се, че И. Д. И. не е съсобственик на процесните ниви с ищците, 1 като впоследствие освен неговата нива, която му се паднала в реален дял, започнал да отдава под наем на ЗП Д.С.П. и нивите на сестрите си, но в лично качество - защото, считат, че той започнал да упражнява фактическа власт върху тях, да ги владее лично като свои, явно, необезпокоявано и непрекъснато.

Твърди се, че ищците са знаели, че през всичките тези години от 2008 г. до смъртта на брат им и първи братовчед И. Д. И., че договорите за наем са били сключвани все от него, въпреки че той не бил техен собственик, но бездействали и не били реагирали.

Посочват, че първоинстанционният съд не е приел за достоверни показанията на разпитаните свидетели на ответната страна и не им била дадена вяра, както и не съобразил, че по делото били събрани писмени доказателства, предоставени от страна на третото лице ЗП Д. П. - ведомости за раздадена през годините рента.

Посочват, че праводателите на „А.Р.“ ЕООД присъединили давностното владение на техния общ наследодател, снабдили се с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка на нивите на лелите им, поделили ги и впоследствие Е. И. Д. ги продал на дружеството.

Молят да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение, както и да се отхвърлят предявените искове от Т. К. П. и Т. Д. А. против Д. И.

Д., Е. И. Д. и „А.Р.“ ЕООД, като неоснователни и недоказани, ведно с произтичащите от това последици. Молят да им се присъдят направените разноски по делото.

Въззиваемите Т. К. П. и Т. Д. А., чрез пълномощника си адв. Д. Д. от АК Стара Загора, изразяват становище по направените оплаквания в жалбата.

Считат, че първоинстанционният съд в своето решение е взел отношение не само по всички доказателства, събрани в производството, но ги е обсъдил поотделно и подробно, като е изложил подробни мотиви, вкл. е взел отношение и по твърденията за придобивната давност на процесните ниви от страна на ответниците.

Считат, че мотивите на съда в обжалваното решение кореспондират изцяло със събрания доказателствен материал по делото и константната съдебна практика по приложението на чл.108 от ЗС и чл.79 от ЗС, като в този смисъл сочат, че атакуваното решение е обосновано, правилно и законосъобразно.

Посочват, че аргументите наведени във въззивната жалба не доказват неправилност на решението и наличие на съществени процесуални нарушения.

Молят да бъде потвърдено изцяло постановеното решение от Районен съд гр. Стара Загора, като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно.

Молят да им бъдат присъдени направените разноски от тях във въззивното производство по отношение на платения адвокатски хонорар, за което представят своевременно списък с разноските.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши 2 проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Ищците Т. К. П. и Т. Д. А. твърдят в исковата си молба, че по силата на Договор за доброволна делба на земеделски земи акт № 91, том IV, общ. рег.

№ 6919 от 21.11.2007 г., извършен с нотариално удостоверяване на подписите по регистрите на Нотариус П. И., с рег. № 308 в НК, с район на действие Районен съд - гр. Стара Загора, вписан в Агенция по вписванията, Служба по вписванията гр. С.З. под № 14402, том X, Акт №211 от 21.11.2007 г., в Дял първи и изключителен дял на Т. К. П. бил поставен следния имот: Нива, находяща се в землището на село Р., община и област С.З., ЕКАТТЕ 61995 с площ от 8,070 дка (осем декара и седемдесет квадратни метра), V кат (пета категория), местност “Даалийка” имот № 081036 (осемдесет и една хиляди тридесет и шести) по плана за земеразделяне в землището на село Р. и Дял трети в общ дял на Т. К. П. и Т. Д. А. били поставени следните имоти: нива, находяща се в землището на село Р., община и област С.З., ЕКАТТЕ 61995 с площ от 8,550 дка (осем декара петстотин и петдесет квадратни метра), IV кат (четвърта категория), местност “Дервишко кале” имот № 058011 (петдесет и осем хиляди и единадесети) по плана за земеразделяне в землището на село Р. и Нива, находяща се в землището на село Р., община и област С.З., ЕКАТТЕ 61995 с площ от 4,840 дка. (четири декара осемстотин и четиридесет квадратни метра), IX кат (девета категория), местност “Габара” имот № 046017 (четиридесет и шест хиляди и седемнадесети) по плана за земеразделяне в землището на село Р.. Със същия договор за доброволна делба в Дял втори на И. Д. И. бил поставен в дял недвижим имот, земеделска земя, находяща в землището на село Р., община и област С.З., ЕКАТТЕ 61995, както следва: нива, находяща се в землището на село Р., община и област С.З., ЕКАТТЕ 61995 с площ от 8,071 дка (осем декара седемдесет и един квадратни метра), V кат (пета категория), местност „Шовпалийка” имот № 070016 (седемдесет хиляди и шестнадесети) по плана за земеразделяне в землището на село Р.. От Удостоверение за наследници № 11 от 19.12.2006 г., издадено от кметството на с. Р., общ. С.З., се установявало, че лицето И. Д. И., ЕГН ********** бил брат на ищцата Т. Д. А. и първи братовчед на ищцата Т. К. П..

За притежаваните от тях земи ищците, както и И. Д. И., самостоятелно ежегодно сключвали Договор за наем за земеделска земя със ЗП Д.Д.П., находяща се в с. Р., общ. С.З., която обработвала земите им. Тъй като двете ищци живеели в различни населени места, отдалечени от местонахождението на процесните ниви и местонахождението на наемателката ЗП Д.С.П., същите се уговорили устно с И. Д. И., когато отивал да взимал своя наем (рента), да взема и техния, като после да им го даде. С тази уговорка била запозната и наемателката ЗП Д.С.П.. Така се случвало през всички тези години - И. Д. И. вземал както своята рента, така и тази на сестра си и братовчедка си, а след това им я давал лично или на техните деца, които им я предавали. В нито един 3 момент, нито една от ищците не била заявявала на И. Д. И., че му предоставяла да владее техните земи. Нещо повече, самият И. не манифестирал намерение за владение земите на сестра си и братовчедка си.

Ищците нямали проблем с И. по отношение на земите и ежегодно вземали рентата си от него. Същият никога не бил злоупотребявал с тяхното доверие.

Лицето И. Д. И. починал на 22.10.2021г. И. Д. И. имал двама сина - Д. И. Д. и Е. И. Д. - първите двама ответници по делото. След смъртта на И. Д. И. за стопанската 2021 г. / 2022 г. рентата на процесните земи била взета от ответника Е. И. Д., който на 29.07.2022 г., чрез „Изипей“ с Разписка № 0700016267080181 / 29.07.2022г. превел на своята леля - ищцата Т. Д. А. сумата в общ размер от 1280 лв. (хиляда двеста и осемдесет лева), която включвала нейната лична рента, както и тази на ищцата Т. К. П.. От своя страна Т. Д. А. превела на Т. К. П. нейната част от рентата - сумата от 886 лв.

(осемстотин осемдесет и шест лева), видно от Вносна бележка от 29.07.2022 г., издадена от „Уникредит Булбанк“ АД. Изненадващо за ищците, през месец юли 2022 г. били уведомени, че не можели да сключат договор за наем за земеделската им земя, защото земите вече не били техни. След извършени проверки се установило, че действително двете ищци били лишени от правото им на собственост на земеделските земи, разпределени им с цитирания погоре договор за доброволна делба, като подробно описва хронологията на събитията.

Съгласно чл.108 от ЗС собственикът можел да иска своята вещ от всяко лице, което я владеело или държало без да имало основание за това. За да бъде основателен искът за ревандикация следвало да са налице три предпоставки: ищецът да бил собственик на спорната вещ, тя да била във владение или държане на ответника и той да не владеел или държал веща на правно основание. Що се отнасяло до пасивната процесуална легитимация, ответници по настоящия иск били както приобрететелят - „А.Р.“ ЕООД, така и Е. И. Д. и Д. И. Д., които първоначално били лишили ищците от собствеността им. Без правно основание Е. И. Д. и Д. И. Д. лишили от собственост ищците, същите никога не владели, нито манифестирали намерението си, че своели процесните три имота - земеделски земи. През всички години Т. Д. А. и Т. К.

П. управлявали земите си, като ги предоставяли да бъдат обработвани, за което получавали и рента. Бащата на първите двама ответници по иска, от своя страна, никога не оспорвал собствеността на сестра си и на своята братовчедка. Единствено бил вземал вместо тях полагащата им се рента, като винаги им давал съответната част от нея. Така на свой ред третия ответник придобил процесните земеделски земи от лице, което нямало правно основание да ги владее. За стопанската 2020 г. / 2021 г. И. Д. И. лично предал на Т. К. П. рентата й. Т. Д. А. не успяла да вземе рентата за стопанската 2020 г.

/ 2021 г. от брат си, тъй като той вече бил в болница. И. уведомил сестра си, че полагащата й се рента била у дома му, заделена и синът му Д. И. Д. трябвало да й я даде. До настоящия момент Д. И. Д. не предал на леля си Т. Д. А. тази рента. До смъртта на И. Д. И. никой не оспорвал собствеността на ищците, 4 поради което същите останали силно изненадани и огорчени, като разбрали какво направили през последните няколко месеца техните племенници.

Срокът от смъртта на И. до снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка от двамата братя - първите ответници по делото бил твърде кратък, за да се говорило за придобиване на имотите по давностно владеене, още повече, че след снабдяване с акта за собственост по обстоятелствена проверка се предприели действия към ищците за заплащане на рентата им от процесните земи, акт който можел да се тълкува като признание на собствеността им.

Моли съда да признае за установено по отношение на Д. И. Д., Е. И. Д. и „А.Р.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Л., ***, представлявано от Т. И. К. - управител и едноличен собственик на капитала, че по силата на Договор за доброволна делба на земеделски земи акт № 91, том IV, общ. Рег. № 6919 от 21.11.2007 г., извършен с нотариално удостоверяване на подписите в регистрите на нотариус П. И., с рег. № 308 в НК, с район на действие районен съд Стара Загора, Т. К. П. и Т. Д. А. са собственици на следните земеделски земи: Поземлен имот с идентификатор *** (шестдесет и една хиляди деветстотин деветдесет и пет, точка, осемдесет и едно, точка тридесет и шест), находящ се в село Р., община и област С.З., местност Високото, с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване нива с площ от 8069 кв. м (осем хиляди и шестдесет и девет квадратни метра), категория на земята: 5 (пета категория) при граници и съседи: ***; ***; ***;