Решение № 518 от 15.09.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. София, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20238002104736 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е, след като с решение № 143/31.10.2023 г. по гр. д. № 3987/2022 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т.

5 ГПК решение № 76/15.06.2022 г. по гр. д. № 4761/2021 г. по описа на ВКС на РБ, І-во г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, и делото е върнато на Върховния касационен съд за ново разглеждане от друг състав в открито съдебно заседание, след конституирането и призоваването и на наследниците на П. И. А.

С определение № 4221/25.09.2024 г. по настоящото дело като ответници в производството, на мястото на починалия на 21.01.2022 г. ответник П. И.

А., са конституирани неговите наследници по закон - И. П. И. и В.

П. И.- деца, а по отношение на ответницата Й. А. А. - преживялата съпруга, е прието, че тя встъпва в правата на наследодателя П. И. А. в припадащата й се част.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 68/24.02.2022 г. по гр. д. № 4761/2021 г. на ВКС на РБ, І-во г. о., по въпроса: „Прилага ли се презумпцията на чл. 69 ЗС при владение на наследствен имот от наследник и от членовете на неговото семейство и ако не - с какви действия и по какъв начин ползващият имота наследник следва да демонстрира пред останалите 1 наследници намерението си да започне да свои целия сънаследствен имот?“.

По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване настоящият състав на ВКС на РБ, І-во г. о., намира следното:

Приема се в практиката на ВКС, че презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение, само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването си, каквато хипотеза в отношенията между съсобственици не е налице, освен в изключителни случаи, като напр. когато основанието, на което е установена, отрича правата на другите съсобственици (ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 196/18.03.2019 г. по гр. д. № 137/2018 г. на ВКС I-во г. о., решение № 72/01.10.2020 г. по гр. д. № 3485/2019 г. на ВКС, І-во г. о.). Разглежданият по настоящото дело случай не е такъв, тъй като след открИ.не на наследството на И.н А. К. и съпругата му Н. П. К. - родители на първоначалния ответник П.

И. А., и възникване на съсобственост между наследниците им по закон, сънаследственият имот се е ползвал от един от наследниците, а трайната съдебна практика приема, че ползващият имота наследник е владелец на притежаваната от него идеална част и държател на идеалните части на останалите наследници.

Приема се също така в съдебната практика, че за да се придобие по давност сънаследствен (съсобствен) имот, е необходимо фактическата власт на сънаследника (съсобственика) за неговите идеални части да бъде отблъсната чрез явно владение, манифестирано по начин, който да не оставя съмнение, че ползващият имота сънаследник (съсобственик) е започнал да свои цялата сънаследствена вещ, чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ - отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права, и които са достигнали до неговото знание, т. е. чрез тях следва да се демонстрира поведение на пълноправен индивидуален собственик на целия имот (ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 270/20.05.2010 г. по гр. д. № 1162/2009 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 635/25.10.2010 г. по гр. д. № 1405/2009 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 110/20.03.2012 г. по гр. д. № 870/2011 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 196/18.03.2019 г. по гр. д. № 137/2018 г. на ВКС I-во г. о., решение № 78/15.01.2021 г. по гр. д. № 3617/2019 г. на ВКС, І-во г. о.). Не са действия на демонстриране на промяна в намерението самото ползване на имота, неговото поддържане и ремонтиране, защото всеки съсобственик съгласно чл.

31 ЗС е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно дела си, а когато сам е поел целите разноски за съсобствената вещ, може да иска от останалите съсобственици да му заплатят такава част от тези разноски, която съответства на техния дял от съсобствеността. Фактът, че разноските за даден имот са поети само от един от съсобствениците сам по себе си не означава, че този съсобственик отрича правата на останалите съсобственици.

Декларирането в данъчните служби на свое име и плащането на данъци и 2 консумативи за имота, без това деклариране да е станало известно на останалите сънаследници, също не демонстрира промяна в намерението (решение № 635/25.10.2010 г. по гр. д. № 1405/2009 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 110/20.03.2012 г. по гр. д. № 870/2011 г. на ВКС, II-ро г. о.).

Необходимостта промяната в намерението да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на другите сънаследници (съсобственици) и да са доведени до тяхното знание, следва от изискването владението да не е установено по скрит начин (решение № 1138/11.11.2008 г. по гр. д. № 4872/2007 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 270/20.05.2010 г. по гр. д. № 1162/2009 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 145/14.06.2011 г. по гр. д. № 627/2010 г. на ВКС, І-во г. о.).

Членовете на семейството на ползващия сънаследствения имот наследник не са владелци на имота. Съжителството им в имота заедно с наследника представлява търпимо действие, тъй като те са допуснати от наследника да ползват имота безвъзмездно по силата на семейните и родствените им връзки с него. А този начин на установяване на фактическата власт - въз основа на съгласие, дадено от ползващия наследник, изключва владението (в този смисъл решение № 159/14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/2013 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 196/18.03.2019 г. по гр. д. № 137/2018 г. на ВКС I-во г. о.).

По касационната жалба:

А. И. А. е обжалвала с касационна жалба решение № 260166/03.08.2021 г. по в. гр. д. № 185/2021 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260124/23.02.2021 г. по гр. д. № 1872/2020 г. на Кюстендилския районен съд за отхвърляне на предявения по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК от жалбоподателката срещу П. И. А. и Й. А. А. иск за признаване правото на ищцата на собственост върху 1/2 ид. ч. от УПИ XIX70 по плана на с. Жабокрът, община Кюстендил, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда, стопанска постройка и навес.

Въззивният съд е приел, че не се спори между страните и от представените по делото писмени доказателства - н. а. № 154/1968 г. и н. а. № 15/1992 г., се установява, че процесният имот е бил собственост на И.н А. К. и съпругата му Н. П. К. След тяхната смърт, съответно на 13.08.1999 г. и 20.02.2002 г., имотът е наследен при равни квоти от наследниците им по закон: тяхната дъщеря - ищцата А. А., и техния син и един от първоначалните ответници - П. А.

Съобразно с тези данни ищцата се явява собственица на основание наследствено правоприемство на 1/2 ид. ч. от спорния имот (чл. 5, ал. 1 ЗН).

В защитата си по същество срещу предявения иск ответниците П.

А. и съпругата му Й. А. са противопоставили възражение за придобИ.не на притежаваната от ищцата 1/2 ид. ч. от имота на основание давностно владение в периода от 20.02.2002 г. (датата на смъртта на наследодателката Н. К.) до 15.10.2020 г. (датата на подаване на 3 исковата молба). Позовали са се на гласни доказателства и са представили издаден в тяхна полза констативен нотариален акт за собственост по давност № 199/03.08.2018 г.

Правилно, в съответствие със съдебната практика, въззивният съд е приел, че ответникът П. А. е бил владелец на своята идеална част от имота и държател на идеалната част на другата наследница - ищцата А. А.. Правилно е и приетото, че няма пречка владеещият сънаследник да промени намерението си и да започне да владее и чуждата идеална част като своя. В този случай той следва да докаже както че ползва имота, така и че е променил намерението си и владее частта на другата съсобственица (сънаследница) по явен и несъмнен начин като я свои и с фактическите си действия отрича правата й върху имота.

За да приеме, че по настоящото дело тези предпоставки са доказани, въззивният съд е приел за установено от показанията на разпитаните свидетели, че сънаследникът П. А. и съпругата му Й. А. винаги (още приживе на наследодателите) са живели, и понастоящем продължават да живеят и да ползват процесния имот, а след смъртта на родителите си П.

А. установил владение за себе си, като променил намерението си и започнал да владее и частта на сестра си. От показанията на св. Кирил Апостолов - съпруг на ищцата, се установявало, че след смъртта на родителите си П. А. останал в имота и извършил фактически действия, с които демонстрирал владелческите си намерения - направил помещение за гости на втория етаж на къщата, сменил вратите и прозорците на същата, съборил построените в имота обор и сеновал, направил навес за колата си, като за посочените действия не е търсил съгласието на ищцата, която, от своя страна, не е имала ключ за входната врата на жилищната сграда. С тези действия ответникът отричал правата на ищцата, а думите „Съди ме, аз каквото искам, това ще правя“, отправени от ответника към съпруга на ищцата, били явна демонстрация на това, че счита имота за свой. Свидетелите Н. К. и Д. Н., които били съседи на имота и имали непосредствени впечатления, също сочели, че след смъртта на родителите ищцата рядко посещавала имота, като в началото идвала по празници, а от десетина-петнадесет години не е идвала поради влошените им отношения. От показанията на всички свидетели безспорно се доказвало, че с посочените действия ясно и категорично ответниците са манифестирали спрямо всички, в това число и спрямо ищцата, намерението си да своят имота, като това е започнало още от 2002 г. след смъртта на Н. К. и е продължило до подаване на исковата молба през 2020 г.

С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е неправилно.

В спорния по делото имот ответниците П. и Й. А. са били допуснати да живеят от родителите на съпруга, но владение върху имота 4 не им е било предавано - по делото няма такИ. данни, нито твърдения, поради което следва да се приеме, че ответникът П. А. е бил владелец на притежаваната от него по наследство 1/2 ид. ч. от имота и държател на притежаваната от ищцата също по наследство 1/2 ид. ч. В този случай, както правилно е приел въззивният съд, за да се установи владение върху целия сънаследствен имот, е необходимо демонстриране от страна на ползващия имота наследник на промяна спрямо ищцата в намерението, с което той упражнява фактическата власт. Събраните по делото доказателства обаче сочат, че такова противопоставяне на намерението за своене датира най-рано от 2012 г., а от тогава до подаване на исковата молба на 15.10.2020 г. необходимият съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС 10-годишен срок на давностно владение не е изтекъл.

В тази насока на първо място недоказано остава твърдението в отговора на исковата молба, че ответниците А. демонстративно завладели целия имот и го своили явно, непрекъснато и несмущавано от ищцата още след смъртта на Н. К. през 2002 г., като недопускали ищцата в имота и същата не го е ползвала от 20.02.2002 г. Доказателства в тази насока по делото не са събрани.

На следващо място не се установява ответникът П. А. да е извършил такИ. действия, с които да е демонстрирал пред ищцата намерението си да владее целия сънаследствен имот само за себе си. Така, според св. Д. Н. (без родство и дела със страните по делото) след смъртта на родителите им П., който живеел в имота със съпругата и двете си деца, сменил покрИ., направил основен ремонт, пристроил салонче към къщата, свалил мазилката на стените и наново измазал всичко, хвърлил много пари и труд, за да си направи семейно огнище (къщата не била в добро състояние). На свидетеля не му е известно дали ищцата, която идвала рядко, периодично, е знаела за тези дейности, но според него братът и сестрата се уважавали. Свидетелства обаче и за това, че двамата се карали за наследството, А. си искала наследството, пари искала. Свидетелят не я бил виждал повече от 5-6 години. За направата на много подобрения по къщата външни (по фасадата) и вътрешни (тоалетна), на пристройка, скеле за лозниците, говори и св. Н. К. (също без родство и дела със страните по делото), според когото П. и съпругата му били грижовни стопани, всяка година по нещо правели. След смъртта на родителите си А. идвала от време на време, по празници, по-скоро докато децата били помалки; от 2002 г. насам много рядко идвала. Чувал, че А. и съпругът й Кирил, от една страна, и ответникът П. и съпругата му, от друга, спорили на висок глас, карали се, като свидетелят предполага, че кавга е имало за къщата; от десетина-петнайсет години А. и съпругът й не идвали, защото не се разбирали с ответниците.