Решение № 207 от 16.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА при участието на секретаря ЙОАНА К. ДОЛДУРОВА като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА Административно наказателно дело № 20241110211274 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. С. С. против наказателно постановление /НП/ № 24-4332-002379/09.02.2024 г., издадено от Г.Б - Началник група в отдел „Пътна полиция“ /ОПП/ - СДВР, с което на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

Жалбоподателят иска процесното наказателно постановление да бъде отменено, сочейки, че не е виновен за настъпилото ПТП, тъй като управляваният от него автомобил е бил ударен отстрани. Твърди и че между него и другия участник в ПТП е в произшествието имало съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено, като заявява, че не е виновен.

Въззиваемата страна - СДВР-ОПП, редовно призована, не изпраща представител. По делото са депозирани писмени бележки от упълномощен представител на СДВР, в които се изразява становище за неоснователност на жалбата и се претендират разноски.

Съдът, като разгледа жалбата и изложените в нея съображения и като прецени 1 събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 26.11.2023 г. около 15:20 часа, в гр. София, по бул. „Ломско Шосе“, с посока на движение от пътен възел „Надлез надежда“ към ул. „Христо Силянов“, на кръстовището с ул. „Чудомир“, жалбоподателят С. С. С. управлявал лек автомобил марка и модел „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“, с рег.№ СВ 7264 ХМ, собственост на Мариела Иванова Костадинова. Между управляваното от жалбоподателя МПС и движещия се в същата посока влекач "Скания Р 420" с рег.№ СВ 3491 ВТ настъпило ПТП. Жалбоподателят напуснал местопроизшествието, а водачът на МПС марка "Скания Р 420" – Петър Петров останал на мястото на инцидента. На място пристигнали служители на ОПП-СДВР, които по данни на Петров, съставили Протокол за ПТП № 1891186/26.11.2023г., в който било посочено, че произшествието е възникнало по неизяснени причини, като били описани и причинените щети на МПС с рег.№ СВ 3491 ВТ - предна броня, мигач, степенка, халоген и др.

Във връзка с посочената информация на 10.01.2024г. свидетелят А. С. на длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП-СДВР съставил срещу жалбоподателя АУАН серия АД № 129899/10.01.2024г. за нарушения по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното НП, с което на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.

20, ал. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.

3, б. „в“ от ЗДвП.

Установената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на производството гласни доказателства – показанията на свидетеля А. С., както и писмените доказателства - АУАН серия АД № 129899/10.01.2024г.;

Наказателно постановление № 24-4332-002379/09.02.2024г.; Декларации от жалбоподателя; Протокол за ПТП № 1891186/26.11.2023г.; Справка картон на водача; Заповед № №513з-5073/21.07.2015г., Заповед № 8121К13180/28.10.2019г.; Акт за встъпване в длъжност на наказващия орган; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства, както и показанията на свидетеля С., който сочи, че АУАН е съставен от него в служебно помещение, в присъствието на жалбоподателя, по данни на свидетел и докладна записка. Съдът намира, че от приобщената по делото доказателствена съвкупност се изясняват релевантните за случая факти и обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, 2 и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В производството по чл. 63 и следващите от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазване на процесуалните правила, намира, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма при спазване на установените срокове и ред.

Независимо от това, съдът намира, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не съдържат надлежно описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени. По отношение на първото от вменените на жалбоподателя нарушения, квалифицирано по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП липсва, каквото и да било описание на същото и обстоятелствата, при което е било извършено, като е налице единствено пренасяне отчасти на текста на посочената разпоредба. Що се отнася до съдържащото се в АУАН и НП описание на нарушението по т. 2 от НП, то същото не съдържа всички негови съставомерни признаци.

Нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП е налице, когато водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП, от което са причинени само имуществени вреди, е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП – да е спрял и да е оказал съдействие за установяване на вредите от произшествието, след което, при липсата на съгласие между участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него, да не е изпълнил задължението си, без да напуска местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и да изпълнява дадените му указания. В случая в АУАН и НП не е посочено какви щети са причинени вследствие на ПТП и дали същите са само имуществени, нито се твърди водачът да е спрял, за да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието, които обстоятелства се явяват съставомерни признаци на вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.

123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, които е следвало да се съдържат изрично в акта и в наказателното постановление и е недопустимо да бъдат извеждани по тълкувателен път или чрез анализ на приобщените към преписката доказателствени материали. Посоченият порок засяга правото на защита на нарушителя, който е възпрепятстван във възможността му да разбере фактическите и правните рамки на повдигнатото му административнонаказателно обвинение и пълноценно да организира и да упражни правото си на защита. Този порок е неотстраним в процеса по обжалване на наказателното постановление пред въззивната съдебна инстанция, нито са налице основания за преквалифициране на нарушението съобразно правилната му правна квалификация, доколкото така описаните в НП факти (при липсата на посочените по-горе обстоятелства) не биха могли 3 да бъдат подведени под друга правна норма и НП да бъде изменено в този смисъл, без да бъдат добавени и нови фактически положения – наличието и вида на причинените щети. При това положение се явява безпредметно обсъждането на въпросите относно извършването на това нарушение, неговото авторството, вината и наказанието за него.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи и че нарушението по т. 1 от наказателното постановление, квалифицирано по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП се явяване и недоказано, доколкото не са налице никакви данни относно причините за възникване на ПТП, съответно не би могло да се приеме, че същото е възникнало по вина на жалбоподателя, в който случай пък би следвало да се установи, че същият е нарушил именно посоченото от актосъставителя и наказващия орган правилно за поведение.

С оглед изложеното, издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло, тъй като е издадено при допуснати съществени процесуални нарушение и при неправилно приложение на материалния закон.

При този изход на правния спор право на разноски има жалбоподателят, но доколкото същият не е поискал присъждането на такива, нито са налице доказателства да е направил разходи във връзка с настоящото производство, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-002379/09.02.2024 г., издадено от Г.Б - Началник група в отдел „Пътна полиция“ /ОПП/ - СДВР, с което на основание чл. 185 от ЗДвП на С. С. С. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

Р Е Ш Е Н И Е Т О подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4