Решение № 48 от 08.04.2024, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело № 20221880100685 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба от 15.11.2022 г., подадена от В. В. П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник, срещу В. С. С., ЕГН **********, с адрес: ***. Искът е с правно основание чл.

127, ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 32, ал. 2 от СК, както е прието от съда с определението за насрочване на делото от 04.07.2023 г.

Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с развод с Решение № ** от ** г. по гр.д. № 212/2010 г. на Районен съд Своге, а фактическата раздяла между бившите съпрузи е настъпила през месец април 2010 г. Излага още твърдения, че по време на брака на страните е сключил два договора за кредит. Първият е Договор за кредит овърдрафт, сключен на 03.01.2008 г. с „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, вземанията по който са прехвърлени на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, с Договор за покупко-продажба на вземания от 03.07.2013 г., като за събиране на вземанията е образувано изп.дело № 418/2018 г. по описа на ЧСИ Р. В., с район на действие СГС, рег. № ** на КЧСИ, срещу ищеца, който е заплатил суми в общ размер 753,40 лева. Вторият е Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 29.05.2008 г. с „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, по който ответницата е съдлъжник и вземанията по същия са прехвърлени на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, с Договор за покупкопродажба на вземания от 02.07.2013 г., като за събирането им е образувано изп.дело № 1132/2013 г. по описа на ЧСИ М. Б., с район на действие СГС, рег.

№ ** на КЧСИ, срещу ищеца, който заплатил суми в общ размер 3 348,30 лева. Общо по двете задължения ищецът е изплатил сумата от 4 101,70 лева, като със споразумения са уредени окончателно отношенията с взискателя по 1 изпълнителните дела и същите са прекратени. Накрая се твърди, че парите са изтеглени от ищеца по време на брака и преди фактическата раздяла, като са вложени в рамките на 2008 г. за задоволяване на нуждите на семейството – с тях е построен етаж от къща до груб строеж на около 65 кв.м. и покрив за същия. Иска се от съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 2050,85 лева, представляваща половината от горепосочените суми, в общ размер 4 101,70 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, с който предявеният иск се оспорва изцяло по основание и размер. Оспорват се изцяло твърденията изложени в исковата молба. Твърди се, че взетите в заем от ищеца суми не са използвани за задоволяване нуждите на семейството, не са покривани разходи за строителство. Правят се възражения за изтекла погасителна давност за вземанията, платени от ищеца. По същество се иска от съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пълномощниците на страните, а пълномощникът на ответника и с писмени бележки, подробно аргументират съображенията, изложени в исковата молба и в отговора.

По делото са събрани писмени доказателства, които не са оспорени от страните, поради което съдът ги кредитира като автентични и верни, и са разпитани двама свидетели, показанията на които съдът кредитира като обективни, логични, последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и убедителни, а и липсват данни, които да ги оборват.

Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата искова молба и писмения отговор, като обсъди становищата и доводите на страните, и съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от представеното по делото Решение № 143 от 22.11.2010 г. по гр.д. № 212/2010 г. по описа на Районен съд Своге, влязло в сила на 12.01.2011 г., се установява, че същите са били съпрузи, като бракът помежду им е бил прекратен с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на мъжа. Със същото решение упражняването на родителските права върху роденото от брака дете е предоставено на майката, съдът се е произнесъл по въпроса за личните отношения с бащата, издръжката на детето и фамилното име на жената, а ползването на семейното жилище, собственост на родителите на жената и находящо се в *** е предоставено на последната.

Не е спорно между страните, че фактическата раздяла между бившите съпрузи е настъпила през пролетта на 2010 г., а се установява и от показанията на разпитаната като свидетел по делото К. П. П.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616 (понастоящем „Банка ДСК“ АД) – кредитор и ищеца – кредитополучател, е сключен Договор за кредит овърдрафт от 03.01.2008 г., по силата на който ищецът е получил кредит овърдрафт за сумата от 560 лева, който е предоставен за срок до 03.01.2009 г.

2 по посочена в договора разплащателна сметка. За задълженията по този договор в полза на банката срещу ищеца са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № 42 от 08.02.2013 г. по ч.гр.д. № 26/2013 г. по описа на Районен съд Своге и изпълнителен лист от същата дата за следните суми: 457,31 лева – главница, 210,14 лева – редовна лихва от 05.05.2010 г. до 23.08.2012 г., 58,99 лева – наказателна лихва от 05.08.2010 г. до 23.08.2012 г., законна лихва върху главницата, считано от 24.08.2012 г. до окончателното изплащане на вземането и 125 лева – разноски по делото. За събиране на присъдените погоре суми е образувано изп.дело № 418/2017 г. (а не както твърди ищеца № 418/2018 г.) по описа на ЧСИ Р. В., с район на действие СГС, рег. № ** на КЧСИ срещу ищеца, което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК на 09.09.2022 г., предвид сключено между длъжника (ищец в настоящото производство) и взискателя „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122 (на когото вземанията са прехвърлени с Договор за покупко-продажба на вземания от 03.07.2013 г.), споразумение от 29.03.2022 г., с което е опростена част от дълга на ищеца, като същият, на 13.04.2022 г., е заплатил на „ОТП Факторинг България“ ЕАД сумата от 660 лева, представляваща общият размер на задължението след опрощаването и на 29.03.2022 г. е заплатил на съдебния изпълнител сумата от 93,40 лева, представляваща такси и разноски по изпълнителното дело. Общият размер на платеното от ищеца по горепосочените договор за кредит и изпълнително дело след прекратяването на брака между страните възлиза на сумата от 753,40 лева. Горното се установява от представените по делото споразумение от 29.03.2022 г., два броя платежни нареждания и Удостоверение Изх. № 39360 от 14.10.2022 г. на съдебния изпълнител (л. 9 от делото).

Установява се също, че между „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616 (понастоящем „Банка ДСК“ АД) – кредитор, от една страна, и ищеца, и ответницата – кредитополучатели, от друга страна, е сключен Договор за кредит за текущо потребление от 29.05.2008 г., по силата на който ищецът е получил кредит в размер на 11 800 лева, усвоен чрез посочена в договора разплащателна сметка с титуляр – ищецът. За задълженията по този договор в полза на банката срещу страните по настоящото дело, като солидарни длъжници, са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № 596 от 08.11.2012 г. по ч.гр.д. № 619/2012 г. по описа на Районен съд Своге и изпълнителен лист от същата дата за следните суми: 10 013,21 лева – главница, 45 лева заемни такси, 1 836,07лв. редовна лихва от 22.07.2011 г. до 11.10.2012 г., 266,89 лева – наказателна лихва от 08.07.2012 г. до 11.10.2012 г., законна лихва върху главницата, считано от 15.10.2012 г. до окончателното изплащане на вземането и 736,44 лева – разноски по делото. За събиране на присъдените погоре суми е образувано изп.дело № 1132/2013 г. по описа на ЧСИ М. Б., с район на действие СГС, рег. №** на КЧСИ срещу ищеца, което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 5 от ГПК на 18.05.2015 г. Впоследствие, между ищеца и „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122 (на когото вземанията са прехвърлени с Договор за покупко-продажба на вземания от 02.07.2013 г.), е сключено споразумение от 29.03.2022 г., с което е опростена част от дълга на ищеца, като същият, на 29.03.2022 г., е заплатил на „ОТП 3

Факторинг България“ ЕАД сумата от 3 200 лева, представляваща общият размер на задължението след опрощаването и на съдебния изпълнител сумата от 148,30 лева, представляваща такси и разноски по изпълнителното дело.

Общият размер на платеното от ищеца по последните договор за кредит и изпълнително дело след прекратяването на брака между страните възлиза на сумата от 3 348,30 лева. Горното се установява от представените по делото споразумение от 29.03.2022 г., два броя платежни нареждания и документите, съдържащи се по изпълнителното дело, препис от което, по искане на ответната страна, е представен по настоящото дело.

Съдът намира за неотносими документите, съдържащи се в представения по искане на ответницата препис от изп.дело № 418/2018 г. по описа на ЧСИ Р. В., доколкото същото не касае страните по настоящия спор.

Според показанията на свидетелката К. П. П., която живеела в съседство на къщата, собственост на родителите на ответницата, находяща се в **, където страните според свидетеля са се преместили да живеят една година след сключения между тях на ** г. граждански брак (видно от съдебното решение за развод), П. и ответницата заедно са гледали децата си.

Свидетелката излага подробни сведения относно съжителството между страните по време на брака им, като заявява, че ищецът не е давал особен принос за семейния бюджет, не се е грижел за детето, П. е вземала момиченцето на страните заедно с нейните дечица, за да я води и да я взима от детската градина, майката и бащата на ответницата, и самата ответница са пазарували за дома, на което П. е била свидетел много пъти, даже са ги возили с колата да пазаруват, за да им возят багажа, защото са нямали кола.

Свидетелката е категорична, че майката и бащата на ответницата и самата ответница са плащали сметките за къщата. Изрично сочи, че къщата, в която са живели страните е била напълно завършена към момента на сключването на гражданския брак между страните по делото, както и че не е виждала да се изгражда етаж на къща, нито покрив. По отношение на ищеца заявява, че почти всеки ден, когато е ходила в дома им, го е виждала да лежи или да седи на дивана и да гледа телевизия, като е чувала, че ищецът се занимавал с хазарт, като бил забелязван от техни познати да излиза от бинго зали в гр.

София и от бинго залата в гр. Своге, която по това време била единствената, за което разбрали с бившия й съпруг впоследствие, когато от последния ищецът е искал пари. Заявява, че знае за два или три случая от бившия й съпруг, че ищецът е взимал от него пари – единия път 300 лева, а втория път 250 лева, като имало и други случаи, за които бившият й съпруг вече не й казвал, а заетите средства не били върнати. Излага, че била свидетел и на случай, в който непознати за нея лица са търсили ищеца в дома на страните, защото им дължал пари, чула виковете, защото една ограда ги деляла с къщата, в която живеели страните, а след това ответницата била притеснена и плачела.

Според показанията на свидетеля А. А. Д., същият познавал страните още преди да сключат граждански брак и преди двадесет години е участвал в строеж на покрив на къща, находяща се в с. Д., която била собственост на вуйчото на ответницата – брат на баща й. Заявява, че ищецът е извършвал строителни работи – ограждал е подпокривното пространство и е правел вътрешни преградни стени, като не помни каква е била височината на 4 подпокривното пространство. Ищецът бил казал на свидетеля, че изгражданото подпокривно пространство било предназначено за детето на страните, които по това време са живеели в намиращата се в съседство къща на бащата на ответницата.