Решение № 1305 от 07.10.2019, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ № гр. Пазарджик, 07.10.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А

Р О Д А

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 418 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищцата Т.Н.Н. е предявила иск против ответника С.С.Г. за осъждане на ответника да й заплати обезщетение в размер на 2 000 лв. или по 400 лв. на месец за периода от месец септември 2018 г. до месец януари 2019 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в постоянно недоспиване, душевен дискомфорт, раздразителност, умора, изнервеност, страх от грешки при изпълнение на служебните задължения поради неотпочиналост и морални терзания от опасността да загуби работата си, причинени в резултат от непрестанния вой на отглежданото от ответника куче, поради което не може да се наспива и отпочива, за да е пълноценна в работата си като медицинска сестра в отделение по съдова хирургия в „МБАЛ Уни Хоспитал“, гр. Панагюрище.

Претендира разноски.

Представя писмени доказателства.

Ангажира гласни доказателства и експертно заключение.

Ответникът С.С.Г. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез пълномощника си адвокат Г. оспорва иска като неоснователен.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения за проблеми с отглеждането от него куче, като твърди, че кучето не остава само, дори когато той е на работа, а през периода от 14.11.2018 г. до 31.12.2018 г. е бил в платен годишен отпуск и си е бил вкъщи, поради което са неоснователни твърденията на ищцата, че когато е само, кучето лае.

Твърди, че той и съжителите му са отговорни стопани на кучето и добре се грижат за него, поради което то е добронамерено, послушно и податливо на обучение и не създава проблеми на нито един съсед в блока.

Намира исковата молба за недоказана, както по основание, така и по размер, тъй като ищцата не сочи доказателства за настъпване на твърдените от нея неимуществени вреди и причинната им връзка с поведението на кучето.

Ангажира писмени и гласни доказателства.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Между страните не е спорно, че ищцата живее в гр. П. на ул. „Р.“ № …, ет. .., ап. .., а ответникът, заедно със свидетелката Р. Ж. М. и сина й Ж.. Г. – в гр. П., ул. „Р..“ №.., ет.., ап. ...

Ответникът признава, че в дома му живее и се отглежда кучето А. С. по порода „сибирско хъски“. Собственик на кучето е Ж. Г., което обстоятелство се установява от свидетелските показания, събрани по делото, и от писмените доказателства, приети по делото – декларация по ЗМДТ за притежаване на куче и паспорта на кучето.

Установява се от Трудов договор № 952 от 22.03.2018 г., че ищцата работи като медицинска сестра в клиниката по съдова хирургия на „МБАЛ Уни Хоспитал“ ООД, гр. Панагюрище, а от месечния график на клиниката по съдова хирургия – че през месец януари 2019 г. ищцата е имала шест дневни и осем нощни дежурства.

Установява се от служебна бележка с изх. №

520/19.02.2019 г., че ответникът работи в „Напоителни системи“ ЕАД, клон Тополница като работник поддръжка и експлоатация, а през 2018 г. е ползвал платен годишен отпуск, както следва: за периода от 20.12.2017 г. до 05.01.2018 г. в размер на 9 работни дни, за периода от 11.01.2018 г. до 19.01.2018 г. в размер на 7 работни дни, за периода от 27.02.2018 г. до 07.03.2018 г. в размер на 6 работни дни, за периода от 05.07.2018 г. до 06.07.2018 г. в размер на 2 работни дни, за периода от 16.07.2018 г. до 25.07.2018 г. в размер на 8 работни дни, за периода от 03.09.2018 г. до 14.09.2018 г. в размер на 9 работни дни, за периода от 14.11.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 31 работни дни.

Установява се от постъпила по делото преписка, заведена в Община Пазарджик, че ищцата е подала жалба с вх. № 44-Т-282/24.10.2018 г., съдържаща оплаквания от кучето, отглеждано в дома на ответника, поради създавания от него шум.

Жалби с подобно съдържание ищцата е подала и в РУП – Пазарджик с вх. № 181800-14460/24.10.2018 г., вх. № 181800-655/11.01.2019 г., вх. № 312000-1067/23.01.2019 г. Извършена е проверка, в хода на която е издаден протокол от 18.01.2019 г. за предупреждение на Ж. Д.

Г. да оказва необходимия контрол на домашния си любимец с цел недопускане на нежелани инциденти и нарушение на обществения ред, и да не отправя обиди и закани спрямо Т.Н.Н. и към нейното семейство и всички възникнали спорни въпроси да решават по законоустановения ред. Проверката е приключила с Постановление от 25.02.2019 г. за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 433/2019 г. на Районна прокуратура – Пазарджик, връчено на ищцата на 06.03.2019 г.

Ответникът е представил по делото подписка в подкрепа на кучето Аря и удостоверение от ветеринарна клиника „Вет Валей“, гр. Пазарджик за начина на отглеждане на кучето, които обаче нямат отношение към спора.

По делото бяха разпитани свидетелите на ищцата Т. И. Р., А. К. М. и Ц. З. Т., както и свидетелите на ответника Х. Д. Д. и Р. Ж. М.

От показанията на свидетелката Р., без родство със страните, се установява, че познава ищцата, тъй като са колежки в МБАЛ „Хигия“.

Преди ищцата давала нощни дежурства в хирургичното отделение, но от зимата отказала да ги дава, защото не можела да се наспи и да си почине от кучето, което вие. След Нова година свидетелката била на гости на ищцата и лично чула воя на кучето, което описва като „сирена“ – натрапчиво и продължително.

От показанията на свидетеля М., без родство със страните, се установява, че познава ищцата, а от месец септември й е предоставил ключ за жилището си в с. С., за да спи тя там. Причината за това била, че в съседния апартамент до този на ищцата има куче, което лае и вие и й пречи да си почине нормално за работа. Тъй като ищцата работи в П. в сърдечно-съдова хирургия, й е необходимо спокойствие. Свидетелят е посещавал дома на ищцата и многократно е чувал кучето да вие. Воят му продължавал с часове.

От показанията на свидетелката Табакова, без родство със страните, се установява, че живее на 6-тия етаж на блока, в който живеят и страните по делото. Свидетелката заявява, че кучето било доведено съвсем малко, но от месец септември 2018 г. започнало да вие по цели дни. Според свидетелката кучето виело, когато е само, тъй като вечер, когато стопаните му се приберат от работа, не вие. Свидетелката е чувала кучето да вие от апартамента си, който е на долния етаж. От воя на кучето се оплаквала освен ищцата, също и съседката от 6-тия етаж, чийто апартамент, е точно под този на ответника. Свидетелката описва случай, в който тази съседка, която работи като учителка била във ваканция, се принудила да отиде да спи у майка си, тъй като не можела да понася виенето на кучето. Свидетелката забелязала, че поведението на ищцата се променило след месец септември 2018 г. – станала изнервена, оплаквала се, че от виенето на кучето не може да си почине, а работата й изисква спокойствие.

Свидетелката е виждала жената, с която ответникът живее на семейни начала, обикновено да разхожда кучето, а по-рядко – ответникът. Не е виждала друг, включително Ж. да разхожда кучето.

Според показанията на свидетелката Д., без родство със страните, откакто кучето било в дома на ответника, тя се грижела за него, когато стопаните му били на работа – извеждала го на разходки, давала му храна и вода. Според свидетелката за кучето се полагат много добри грижи. Не е имало случай, в който кучето да остава само и да създава проблеми. Свидетелката не знае някой да се е оплаквал от кучето, нито в дома на ответника да са идвали полицаи заради кучето. Свидетелката заявява, че кучето лае нормално като всяко куче.

Според показанията на свидетелката М., живееща на съпружески начала с ответника, кучето живее в дома им от едномесечна възраст.

Грижат се добре за него. Когато се налага кучето да остане само, обитава кухнята и банята. Оставят му вода да пие. Освен тях за кучето се грижи и приятелката на сина й. Според свидетелката никой друг от блока не се е оплаквал от кучето, единствено ищцата. Свидетелката сочи, че преди време отношенията им с ищцата били много добри, тя дори проявявала желание да гледа кучето. Ищцата многократно се оплаквала на свидетелката, че кучето вие и създава проблеми.

Свидетелката не знае ищцата да е ходила да приспива у други хора.

Установява се от заключението по съдебно-киноложката експертиза, приета по делото, и от разясненията на вещото лице в съдебно заседание, че кучетата от порода „хъски“ имат нужда от голямо пространство, тъй като породата е създадена с цел да тегли шейни на големи разстояния. Когато бъде отнето пространството, притокът на свеж въздух и обветряване, тези кучета започват да страдат – линеенето (смяната козината) се усилва многократно, а подкосмения пух е много силно развит.

При извършени неколократни посещения на адреса на ответника в различни дни и часове вещото лице е констатирало, че още с влизането във входа на жилищния блок се чува тъжен и пронизителен вой на куче, прекъсван от пролайвания, който не спирал до момента, в който вещото лице се качвало на етажа, на който живее ответникът. След напускане на етажа вещото лице отново чувало вой и лаене със същата сила. Вещото лице е категорично, че воят е бил на хъски, тъй като може да разпознае как вие едно хъски. Вещото лице прави извод, макар такава задача да не му е поставяна, че причината за силния вой, е отглеждането на животното в неподходящи за него условия – малко пространство, липса на свеж въздух и на човешко присъствие.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 50 ЗЗД за обезщетяване на вреди, причинени от вещи, доколкото се претендират вреди в резултат от естествените свойства на вещта, присъщи за нея.

За уважаването на иска в тежест на ищцата е при условията на пълно и главно доказване да установи всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане от вещ: наличие на неимуществена вреда, причинена от вещ, чийто собственик или лице, което упражнява надзор върху нея, е ответникът. Вината не е елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане от вещ, доколкото отговорността по чл. 50 ЗЗД е обективна и безвиновна. Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни, е наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на животно, а поемането на този риск спрямо трети лица, води до носене на отговорност при нанесена от животното вреда. В този смисъл собствениците на самостоятелни обекти в сгради – етажна собственост, които отглеждат животни, са длъжни съгласно чл. 6, ал. 1, т. 6 ЗУЕС да не създават безпокойство на непосредствените си съседи.

Между страните по делото няма спор, а и се установява от показанията на всички разпитани по делото свидетели, че в дома на ответника се отглежда кучето А. С. от породата „сибирско хъски“. В този смисъл ответникът е лице, под чиито надзор се намира вещта по смисъла на чл. 50 ЗЗД.

От показанията на свидетелите Д. и М., които в тази част съдът кредитира, тъй като кореспондират на писмените доказателство по делото – декларация по ЗМДТ за притежаване на куче и паспорта на кучето, се установява, че кучето живее в дома на ответника от края на месец май 2018 г.

Живяло е там през целия исков период – от началото на месец септември 2018 г. до края на месец януари 2019 г.

Основният спорен по делото въпрос е за това дали е налице увреждащо въздействие, дължащо се на поведението на кучето – издаване на силен и продължителен вой, който е непоносим за живущите в съседните апартаменти.

Това обстоятелство съдът намира за установено по делото посредством пълно и главно доказване, проведено от ищцата Н.. В тази насока ищцата ангажира гласни доказателства – показанията на свидетелите Р., М. и Т., които не са заинтересовани от изхода на делото и заявиха пред съда, че лично са чували воя на кучето, когато са били на гости на ищцата. Свидетелката Т., живуща в същия вход, сподели, че чува воя на кучето от апартамента си на долния етаж, а свидетелката Р. описа воя като натрапчиво и пронизително виене и го оприличи на „сирена“.