Решение № 377 от 20.05.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Бургас, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20242120201135 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Д. Е. М. с ЕГН: **********, с посочен адрес: *, срещу Наказателно постановление № 23-0769-004274/16.02.2020г. , издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като неправилно. Изтъква се, че за същото нарушение жалбоподателят вече е бил санкциониран с по-ранно издадено НП, поради което и повторното ангажиране на отговорността му за същото Д.ие, е незаконосъобразно.

В открито съдебно заседание жалбоподателя се явява лично, като заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи и моли за отмяна на НП.

Административнонаказващият орган – Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВРБургас, надлежно призован, не изпраща представител. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се заявява, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което и се пледира за неговото потвърждаване изцяло.

Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна, като се иска намаляването му до минималния предвиден в закона.

Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.

1

59, ал. 2 ЗАНН. Това е така, защото видно от приложената разписка (л. 4 гръб) НП е връчено на жалбоподателя на 21.02.2024 г., а жалбата е депозирана на 05.03.2024 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 13.11.2023 г. мл. автоконтрольор С. Р. съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл.

№ 464709, за това, че на същата дата, около 23.05 часа в гр. Българово, ул. „Първи май“ управлява лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № *, като при подаден своевременно, ясен сигнал за спиране със стоп палка по образец на МВР от униформен полицейски служител (*), жалбоподателят не е спрял на посоченото място и рязко е увеличил скоростта си. Това поведение било квалифицирано от Р. като нарушение на чл. 103 ЗДвП. Същевременно поведението на М. било квалифицирано и като нарушение на чл. 64, ал. 4 ЗМВР (неизпълнение на полицейско разпореждане), за което пък бил съставен АУАН бл. № 139771.

Производството по втория съставен акт протекло по-бързо и на 27.11.2023 г. било издадено НП № 434а-425/27.11.2023 г. на Началник на 02 РУ-Бургас, с което за нарушение на чл. 64, ал. 4 ЗМВР и на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР М. бил наказан с глоба от 100 лева.

Това наказателно постановление било връчено на жалбоподателя на 24.12.2023 г., не било обжалвано и влязло в сила.

Междувременно на 16.02.2024 г. Началник сектор „ПП“ към ОДМВР-Бургас издал НП и за първия съставен акт, като квалифицирал поведението на жалбоподателя като нарушение на чл. 103 ЗДвП, поради което и на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП му наложил наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да разколебава горните фактически положения.

Жалбоподателят също не оспорва фактите, а единствено изразява несъгласие с двукратното му наказване за едно и също нарушение.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган – * – Началник група към Сектор „ПП” към ОДМВР-гр.Бургас, който към дата 16.02.2024 г. е бил оправомощен да издава НП, видно от приложената Заповед Рег.

№ 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от 2 компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл.

189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Въпреки това съдът счита, че случая е било допуснато съществено нарушение на процедурните правила, довело до незаконосъобразно протичане на производството. Това е така по следните причини.

Няма спор, че на 13.11.2024 г. срещу жалбоподателя са били съставени два АУАН-а – процесния и АУАН бл. № 139771. Въз основа на тях са били издадени и две НП – процесното и НП № 434а-425/27.11.2023 г. на Началник на 02 РУ-Бургас. В двете наказателни постановления поведението на жалбоподателя е описано по абсолютно идентичен начин от обективна страна, но в единия случай (процесния) то е било квалифицирано като нарушение на чл. 104 ЗДвП, а в другия – като нарушение на чл. 64, ал.

4 ЗМВР. Няма спор и че наказателното постановление за нарушение на чл. 64, ал. 4 ЗМВР е издадено първо и вече е било влязло в сила преди датата на издаване на процесното НП. На практика със съставянето на два АУАН-а за едно и също Д.ие (макар квалифицирани от двамата актосъставители по различен начин), спрямо М. са били повдигнати „две обвинения“ за едно и също нарушение, без по никакъв начин производството по първия акт да е било прекратено. По този начин по едно и също време спрямо жалбоподателя са били налични две висящи производства за едно и също нарушение, което с оглед принципа non bis in idem – чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН е недопустимо. Нещо повече – производството пред Началника на 02 РУ-Бургас се е развило по-бързо и на практика преди издаването на процесното НП - М. вече е бил санкциониран за извършеното от него с влязло в сила НП. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН - не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото престъпление (нарушение) има влязла в сила присъда (НП). В случая АНО не се е съобразил с това правило и незаконосъобразно е издал НП по втория съставен акт, въпреки че производството по първия вече е било приключило и М. вече е бил санкциониран за поведението си.

С оглед горното съдът счита, че в конкретния случай издаденото НП е незаконосъобразно и следва да се отмени само на това основание.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който обаче нито е поискал присъждането им, нито е доказал реално сторени такива, поради което и съдът не може служебно да се произнесе по въпроса.

3

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0769-004274/16.02.2020г., издадено от Началник група към Сектор „ПП” на ОДМВР-Бургас, с което за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП на Д. Е. М. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4