Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5465 от 27.03.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 32689/2022
Вид
Решение № 5465
Подписан
27.03.2024
Състав
ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 142, ал.2 · Закон за енергетиката
  • чл.143, ал.3 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 155 · Закон за енергетиката
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 5465 гр. София, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20221110132689 по описа за 2022 година Предявени са при условията на обективно кумулативно и субективно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.

422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо всеки един от ответниците на сумата в размер на по 1 412,72 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.07.2016г. до 30.04.2019г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб. № ******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.10.2021г., до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на по 238,69 лв. за периода от 18.03.2017г. до 10.02.2020 г., сумата 1 от по 32,78 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 01.01.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.10.2021г., до окончателното плащане, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на по 5,82 лв., за периода от 03.03.2017г. до 10.02.2020г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 10.11.2021г в производството по ч.гр.д. № 58641/2021 г. по описа на СРС, 45-ти състав.

В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че ответниците са потребители, с абонатен номер ******, на топлинна енергия за битови нужди, при което между него и ищеца били възникнали договорни правоотношения при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ е обвързал потребителя без да е необходимо изричното им приемане.

Потребителите не били заплатили дължимата цена за продажба на топлинна енергия за периода от 01.07.2016г. до 30.04.2019г. Вземането било осчетоводено с извлечение от сметки и фактури. Продажбата на топлинна енергия било извършвано съобразно приети от топлопреносното дружество Общи условия, които твърди, че са влезли в сила след публикуването им в един централен и един местен ежедневник, поради което са и общоизвестни. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово 2 разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

По делото са постъпили писмени отговори на исковата молба в предвидения за това срок, депозирани от ответниците, с който оспорват исковите претенции.

Ответниците правят възражение за изтекла погасителна давност на исковата претенция. Ответницата М. П. С. оспорва иска за мораторна лихва. Твърди злоупотреба с монополно и господстващо положение на ищцовото дружество. В условията на евентуалност прави възражение за лошо изпълнение. Твърди, че ищецът е водил нередовно счетоводство.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

В съдебно заседание ответникът М. П. С., редовно призован, не се явява, не се представлява.

В съдебно заседание ответникът В. И. Н., редовно призован, не се явява, представлява се от назначения му особен представител – адвокат Д. Р., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на исковете.

3

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането. При релевирано в срока по чл. 131 от ГПК възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е да докаже основания за прекъсване/спиране на 4 давностния срок.

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 58641/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК.

Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Предвид тези разпоредби облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква ex lege от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. В конкретиката на случая ответниците не оспорват, че са титуляри на по ½ идеална част от имота, а и това се установява от приетите по делото писмени доказателства. От приетия по делото НА № 149 от 11.02.1986г., се установява, че лицето М.Д. Н.а е придобила жилище, построено върху държавно място от /ФИРМА/, представляващо ап.17, находящ се в /АДРЕС/.

Впоследствие е извършена делба между наследниците на М.

Н.а - В. И. Н. и П. И. Н., наследник на който е ответницата 5

М. П. С., като същата е допусната по отношение на процесния имот при квоти от по ½ идеална част. В конкретиката на случая, съдът приема, че ответниците, като наследници на общия им наследодател – М. Н.а, имат качеството „потребители“ на топлинна енергия, доколкото са собственици на имота до размера на ½ идеална част от него. От приетия по делото Протокол от ОС на ЕС от 08.11.2001г., се установява, че собствениците на самостоятелни обекти в сградата на /АДРЕС/, са взели решение за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като за целта е упълномощено конкретно лице да подпише договор с /ФИРМА/. Като необжалвано решението е влязло в законна сила и обвързва собствениците на самостоятелните обекти в СЕС, включително и техните правоприемници. За ап.15 списъка към протокола е подписан от наследодателя – М.

Н.а, което обстоятелство не е оспорено в настоящото производство. От името на ЕС е сключен договор № 934/19.11.2001г. с /ФИРМА/, като обстоятелството, че именно /ФИРМА/ извършва услугата „топлинно счетоводство“ се потвърждава и от изслушаната СТЕ, като не се оспорва и от страните.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са Общите условия, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на ДКЕВР, приети по делото, с оглед процесния период.

6

Изслушаната СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима на останалия по делото доказателствен материал, установява, че в процесното жилище е имало монтирани четири отоплителни тела, съответно четири топлоразпределителя.

За процесния период от 01.07.2016г. до 30.04.2019г. ответниците не са осигурили достъп за отчет на уредите, поради което е изчислен разход на максимална мощност на отоплителните тела, съгласно чл. 61,т.6.5 от НТ, като по делото това е удостоверено с протоколите за неосигурен достъп /л.94-96 от досието по делото/. Установено е че в имота има щранг лира за отопление в банята, за което също се изчислява служебно топлинна енергия.

Експертизата установява, че в имота има монтиран водомер, по който се отчита разхода, като поради неосигурен достъп е налице липса на реален отчет за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. и разхода е изчислен на един брой потребител при норма от 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно действащата тогава наредба за топлоснабдяването. Вещото лице е посочило, че процесния имот има отопляем обем от 199 м3, съгласно Акт за разпределение кубатурата в жилищната сграда, като за периода от 01.07.2016г. до 30.04.2019г. количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е изчислено по реда на чл. 61,т.6.1.1 от Наредба № 16-334. Съгласно експертизата, общият топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за измерване средство 7 по смисъла на ЗИ, в рамките на процесния период.

Изслушаната ССчЕ установява, извършени плащания, касаещи процесния период, а именно: 138,63 лева платени суми по прогнозни данни за м.05,м.06,м.11 и м.12.2016г., както и сумата от 1200,00 лева по Обща фактура от 31.07.2018г. Тези суми е посочило вещото лице, че са приспаднати преди формиране на съдебната сметка и с тях не следва да се намалява процесната сума. За периода и след изравняване вещото лице е установило сума за доплащане в размер на 1 170,92 лева, като вещото лице е посочило крайната сума за доставена топлинна енергия в размер на 2891,01 лева, с мораторна лихва дължима върху тази главница в размер на 464,57 лева, за периода от 18.03.2017г. до 10.02.2020г., като е изчислило и главница за такси за дялово разпределение в размер на 65,56 лева, за периода от 01.01.2017г. до 30.04.2019г. и мораторна лихва върху тази главница в размер на 16,95 лева.

Съдът приема, от заключението на вещото лице, което кредитира като компетентно изготвено и в съответствие с така поставените задачи, че предмет на спора на практика са суми за сградна инсталация, отопление на имота и ВиК.Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в 8

Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./, действаща към процесния период. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съдът намира, че от изслушаната СТЕ се установиха горепосочените обстоятелства, поради което намира, че сумите за сградна инсталация са правилно начислени. Съдът приема и че сумите за отопление на имота и БГВ са правилно начислени, поради и което приема, че ищецът е доставял в имота топлинна енергия на претендираната стойност. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от горепосочената наредба установявана задължение за всички потребители да осигуряват достъп на представители на фирмата за дялово разпределение за извършване на отчет на уредите, като съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредбата, на потребителите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6. 5 – от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди. По делото нито са релевирани твърдения, нито са 9 ангажирани доказателства, че ответниците са осигурявали достъп до имота през процесния период, а доказателствената тежест е техна. По делото са приети Протоколи за неосигурен достъп, от които се установява, че в релевантния период не е осигурен достъп до апартамента.