Определение № 426 от 12.08.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 426 гр. Велико Търново, 12.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ВАЛЕРИ СЪБЕВ като разгледа докладваното от ВАЛЕРИ СЪБЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20264000500312 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от процесуалния представител на К. С. Т. и В. М. Т., срещу Определение рег. № 528 от 13.05.2026г. по гр.д. № 945/2025г. по описа на Окръжен съд Русе. С обжалваното определение е спряно производството по делото до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по НОХД № 5913/2025г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата се сочи, че определението е неправилно и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Излага се, че съдът не се е произнесъл по релевираното от ответниците възражение за недопустимост на предявените искове, основано на липса на активна процесуална легитимация на ищеца – Министерството на труда и социалната политика. Навежда се, че ищецът не твърди настъпване на собствена имуществена вреда и не сочи законова норма, която да му предоставя правото да претендира от свое име чуждо вземане като процесуален субституент.

Обръща се внимание, че липсват твърдения средствата да са собствен бюджет на министерството. Сочи се, че е недопустимо да бъде спирано производство, по отношение на което съществува висящ спор относно самото наличие на надлежно процесуално правоотношение. В условията на евентуалност се излагат съображения, че не са били налице предпоставките и за спиране на производството, тъй като гражданският съд разполага със собствена компетентност да установи елементите по чл. 45 ЗЗД. Твърди се, че в определението липсват конкретни мотиви за това кои факти не могат да бъдат установени в производството и с какво изходът на наказателното дело е обусловил разглеждането на гражданския спор. С тези доводи от съда се иска да отмени оспореното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от другите ответници 1

– Х. М. Д. и К. А. Д..

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Министерството на труда и социалната политика, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излага се, че съдът се е произнесъл по въпроса за допустимостта на иска. Навежда се, че повдигнатият във възражението въпрос е по съществото на спора и не касае активната материална легитимация. Акцентира се върху приложението на чл. 300 ГПК във връзка с присъдата, която ще бъде постановена по образуваното НОХД. От съда се иска да отхвърли жалбата.

Оспорва се претенцията за разноски.

Съдът, след като обсъди наведените доводи и въз основа на представените доказателства по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Същата подлежи на разглеждане от настоящия съдебен състав по арг. от чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по гр.д. № 945/2025г. по описа на Окръжен съд Русе е образувано по искова молба от Министерството на труда и социалната политика срещу К. С. Т., В. М. Т., К.

А. Д. и Х. М. Д., с която са предявени искове по чл. 45 вр. чл. 53 ЗЗД. В исковата молба е изложено, че пред Софийски градски съд е образувано НОХД № 5913/2025г., по внесени обвинения срещу подсъдимите (ответници по исковете) за извършени деяния по чл. 248а, ал.

5 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК. В исковата молба се излага, че по образуваното наказателно дело не са приети за разглеждане предявените от ищеца срещу подсъдимите (ответници) граждански искове. Развити са съображения в насока, че на основание чл. 62 от ЗПФ Министерството на труда и социалната политика – като първостепенен разпоредител с бюджет, в чиято структура е управляващият орган по ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020, е овластено да предприема действия по събирането на недължимо платени и надплатени суми, както и неправомерно получените или усвоени средства по проекти, включително свързаното с тях национално финансиране. Изложени са доводи, че носител на материалното право е именно Министерството на труда и социалната политика. С исковата молба е отправено особено искане по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – за спиране на делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на НОХД № 5913/2025г. по описа на Софийски градски съд. С подаден от К. С. Т. и В. М. Т. отговор на исковата молба е оспорена процесуалната легитимация на ищеца, като е поискано съдът да се произнесе по нея преди да разгледа искането за спиране. Постъпило е и допълнително становище с вх. № 2566 от 05.03.2026г. от ищеца, в което са развити съображения в насока, че всички плащания са извършени от управляващия орган – от бюджета на МТСП.

С обжалваното в настоящото производство Определение рег. № 528 от 13.05.2026г. по гр.д. № 945/2025г. по описа на Окръжен съд Русе, е прието, че производството следва да бъде спряно до приключване на НОХД № 5913/2025г. по описа на Софийски градски съд, а наведеното от ответниците възражение срещу легитимацията на ищеца е прието като такова по съществото на спора.

2

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, съдът може да спре производството по делото. Следователно от значение е дали решението (в случая присъдата) по другото дело ще има значение за правилното решаване на спора. В тази връзка възраженията в жалбата, че делото не е следвало да бъде спирано, тъй като гражданският съд притежава компетентност да установи елементите на чл. 45 ЗЗД, са неоснователни.

Предпоставка за спирането не е липсата на компетентност, а наличието на връзка на преюдициалност между делата (по делото, което е основание за спиране на съответното производство, следва да бъде разрешен въпрос, който има значение за правилното решаване на спора по спряното производство). Т.е. водеща е преценката не дали са налице факти, които не могат да бъдат установени в гражданското производство, а дали съответното производство (в случая НОХД № 5913/2025г. по описа на Софийски градски съд) има преюдициално значение за гр.д. № 945/2025г. по описа на Окръжен съд Русе.

По делото са приети доказателства (обвинителен акт, разпореждане рег. № 3984 от 09.12.2025г.), от които се установява, че пред Софийски градски съд е образувано НОХД № 5913/2025г., водено срещу К. С. Т., В. М. Т., К. А. Д. и Х. М. Д., за престъпления по чл. 248а, ал. 5 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК. Като ощетено юридическо лице по това производство е призовано Министерството на труда и социалната политика. Не е спорно, че това производство към момента е висящо на съдебната фаза на процеса (като този факт е и общоизвестен по смисъла на чл. 155 НПК и се установява от справка в публичната информационна система на Софийски градски съд). Повдигнато е обвинение срещу К. С. Т. и В. М. Т., за това, че представили неверни сведения, за да бъдат получени средства от Европейския социален фонд на ЕС, предоставени на българската държава, както и средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти, в резултат на което от „Агенция за сигурност, охрана и проучване – ЩИТ“ ЕООД са получени 371 250 лв., от които 315 562,50 лв. – предоставени от Европейския социален фонд на ЕС и 55 687,50 лв.

– национално съфинансиране. За сходно деяние обвинения са повдигнати и на К. Д. и Х. Д., в резултат на което са получени средства от „Хотел Космополитан“ АД в общ размер от 210 970 лв., от които 179 324,49 лв., предоставени от Европейския социален фонд на ЕС и 31 645,51 лв. – от държавния бюджет.

От своя страна искът е предявен срещу първите двама ответници (К. С. Т. и В. М. Т.) за солидарно заплащане на сумата от 371 250 лв. и срещу вторите двама ответници (К. Д. и Х. Д.) за сумата от 210 970 лв. Претенциите са с правно основание чл. 45 ЗЗД вр. чл. 53 ЗЗД и се основават именно на така повдигнатите обвинения, като ищецът е изложил съображения, че е претърпял вреди в посочените размери.

В съдебната практика трайно се приема (във връзка с тълкуването по смисъла на чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК), че когато фактическият състав, обуславящ отговорността за вреди, включва вредата да е настъпила в резултат на престъпление, установено по надлежния ред, 3 изходът на гражданския спор е в зависимост от изхода по наказателното дело, поради което съдът, пред който е висящо гражданското дело, следва да постанови спиране. Когато размерът на вредата, предмет на гражданското дело, е елемент на фактическия състав на престъплението, за което е повдигнато обвинение и е образувано наказателното производство, то гражданското производство подлежи на спиране – в този смисъл напр.

Определение № 553 от 14.07.2021г. по ч.гр.д. № 2297/2021г. по описа на III гр.о. на ВКС.

Нещо повече – трайно се застъпва разбирането, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск по смисъла на чл. 229 ГПК е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза, когато е налице пълна идентичност между дееца и извършеното от него престъпление съгласно повдигнатото обвинение и личността на делинквента и противоправното вредоносно деяние, които се сочат в исковото производство като правопораждащи предявеното вземане факти – Определение № 4057 от 29.07.2026г. по ч.гр.д. № 2569/2026г. по описа на IV гр.о. на ВКС, Определение № 2364 от 04.08.2026г. по ч.т.д. № 804/2026г. по описа на I търг.отделение на ВКС.

Настоящият случай попада в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като следва да се приеме, че по НОХД № 5913/2025г. по описа на Софийски градски съд е повдигнато обвинение срещу ответниците по предявения иск, което включва в състава си получени средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава, както и средства, принадлежащи на българската държава, с които се съфинансират проекти, финансирани със средства от тези фондове. Следователно претендираните в гражданското производство вреди са елемент от фактическия състав на престъплението, за което е повдигнато обвинението и влязлата в сила присъда ще е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието (сред които и настъпилите от деянието вреди) относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно по НОХД № 5913/2025г. по описа на Софийски градски съд ще бъде постановен съдебен акт, с който ще се решат по задължителен начин въпросите за голяма част от елементите на фактическия състав на предявения иск по чл. 45 ЗЗД. Това означава, че соченото производство е обуславящо за развитието и правилното решаване на гр.д. № 945/2025г. по описа на Окръжен съд Русе.

Горните изводи са в пълно съответствие със съдебната практика, формирана във връзка с престъплението по чл. 248а, ал. 5 НК, в която е възприето разбирането, че нормата на чл. 248а, ал. 5 вр. ал. 2 НК е специална по отношение на чл. 212 НК (т.е. включва в състава си получаване на чуждо имущество без правно основание – с цел присвояване) – в този смисъл напр. Решение № 264 от 10.01.2017г. по н.д. № 942/2016г. по описа на I н.о. на ВКС. В същия смисъл е и правната теория, в която се приема, че престъплението е резултатно (Г. Т. – „Европейската прокуратура и българското наказателно и наказателно процесуално право“, 2017г., стр. 98). Следователно безспорно деянието по чл. 248а, ал. 5 НК е насочено срещу чуждо имущество и като такова претърпените вреди представляват елемент от фактическия му състав, респ. присъдата във връзка с обвинението за това деяние има преюдициално значение (арг. от чл. 300 ГПК) за въпросите, които следва да се разрешат 4 по предявен иск по чл. 45 ЗЗД, основаващ се на същото деяние и същия размер на вредите като по повдигнатото обвинение.