Решение № 1183 от 07.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1183 гр. София, 07.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ

Административно наказателно дело № 20231110216449 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „***” ООД срещу наказателно постановление (НП) № К-003715 от 18.09.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище в гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 68г, ал. 1 вр. чл.

68в ЗЗП.

С жалбата се твърди, че е била допусната техническа грешка, която е била отстранена веднага. Посочва се, че не е налице нелоялна търговска практика от страна на дружеството, тъй като то не е действало непрофесионално и непрофесионално, нито е целяло потребителят да промени поведението си. Изтъква, че за да е нелоялна търговската практика, тя трябва да подтиква или да е възможно да подтикне потребителят да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, а в случая това не е така. Излага се доводи за маловажност. Моли НП да бъде отменено и претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят не изразява становище.

Пълномощникът на наказващия орган оспорва жалбата. Счита, че се доказва наличието на 1 нелоялна търговска практика и, че не следва да се прилага чл. 28 ЗАНН. Моли НП да се потвърди.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 27.05.2022 г. „***” ООД и С.И.А. сключили договор за паричен заем кредирект № 683261, по силата на който дружеството отпуснало на А. паричен заем в размер на 800 лева, който следвало да бъде погасен до 27.11.2023г. Сумата била преведена в същия ден по сметка на заемателя. В 14-дневен срок от сключване на договора А. се възползвал от възможността да се откаже от договора, като уведомил дружеството и бил информиран за сумата, която трябва да заплати при предсрочното погасяване на кредита. На 09.06.2022г. А. погасил изцяло заема и заплатил лихва за периода от получаване на сумата по кредита в размер на 12,05 лева или общо платил 812,05 лева. След погасяване на кредита, „***” ООД не отразило погасяването в своята система и не подало информация до Централния кредитен регистър /ЦКР/ към Българска народна банка /БНБ/. Вместо това, в системата на дружеството и в ЦКР информацията била, че А. не е бил погасил заема и бил в забава в изплащане на вноските по кредита. След време, след разговори със служители на „***” ООД по повод техни твърдения, че не бил плащал вноски по кредита, А. направил справка в ЦКР към БНБ и установил, че там било отразено, че към 30.11.2022 г. бил в забава по кредита с 180 дни. На 05.04.2023 г. подал сигнал до Министерството на финансите, който бил препратен на КЗП. По повод сигнала св. Ц. – главен инспектор в Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище в гр. София, извършила проверка в офис на „***” ООД, като изискала документи. От дружеството дали обяснение, че била допусната техническа грешка, като вместо да се отрази погасяването на кредита, било отразено, че има забава, като дружеството веднага, след като А. съобщил за неточната информация, коригирало същата в ЦКР.

Св. Ц. приела, че дружеството-жалбоподател прилага нелоялна търговска практика, тъй като въпреки погасяването на кредита не е актуализирало информацията в ЦКР, което противоречи на изискванията за добросъвестност и компетентност, вследствие на което потребителят имал лоша история в ЦКР и никоя финансова институция нямало да му отпусне кредит, което повлияло лошо на неговото икономическо положение. Свидетелят счела, че с това дружеството е извършило нарушение на чл. 68г, ал. 1 вр. чл. 68в ЗЗП и на 14.07.2023 г. съставила срещу него акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № К-003715.

Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

2

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетеля Ц., както и въз основа на писмените доказателства приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Налице е съответствие между показанията на свидетеля и писмените доказателства по делото.

Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което поподробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН.

НП и АУАН са издадени от компетентен административен орган. Със заповед № 319 ЛС/22.04.2015 г. председателят на КЗП е определил св. Ц. да съставя АУАН за нарушения по ЗЗП.

По същество:

Раздел IV от ЗЗП урежда материята за защита на потребителите срещу нелоялни търговски практики.

Забраната за нелоялни търговски практика е предвидена в чл. 68в ЗЗП. В чл. 68г, ал. 1 от закона се сочи, какво се разбира под нелоялни търговски практика – търговска практика, от страна на търговец към потребител, която противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Следващите разпоредби уреждат различни хипотези на такива практики.

Административнонаказателната разпоредба на чл. 210а ЗЗП, предвижда за нарушения на чл.

68в и чл. 68г, за юридическите лица - имуществена санкция в размер от 2 000 до 530 000 лева.

Несъмнено дружеството–жалбоподател е осъществявало търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП. Съдът намира, че то е извършило деянието, за което е ангажирана отговорността му. В случая то е приложило нелоялна търговска практика, тъй като въпреки задължението си да отрази своевременно погасяването на кредита и да подаде информация 3 за това към ЦКР към БНБ, то не е сторило това, Въпреки че, задължението е било изцяло погасено, дружеството е продължило да счита потребителя като длъжник и такава информация е било подадена към ЦКР на БНБ и към 30.11.2022 г. /почти 6 месеца след погасяването на заема/ там е било отразено, че потребителят е бил в забава по плащането на кредита от 180 дни, което не е било вярно. Това несъмнено се е отразило негативно на неговото икономическо положение тъй като в ЦКР той е бил отразен като некоректен платец и ако би искал нов кредит, друга финансова институция не би му отпуснала такъв.

Действията на дружеството несъмнено не са нито добросъвестни, нито са израз на професионална компетентност. Дори да е била допусната техническа грешка, дружеството е следвало да въведе организация на работа, която да осигурява своевременно подаване на точна информация до ЦКР. В случая, в период от почти шест месеца /към 30.11.2022 г./ от погасяване на кредита, то не е било подало информация за това до ЦКР. Несъмнено, тези действия на дружеството имат значение за решението на потребителя за определено икономическо поведение, тъй като, ако той е бил наясно, че няма да бъде подадена своевременно информация за погасяване на кредита, надали би взел заем от тази финансова институция.

Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице и, доколкото се касае за обективна отговорност, то не следва да се обсъжда въпроса за субективната страна.

Съдът намира, че случаят не е маловажен не е налице, тъй като деянието не разкрива отклонение от типичните случаи на този вид нарушение, което да дава основание да се счита, че обществената му опасност е значително по- ниска степен. Освен това, в случая се касае за продължителен период, в който, независимо от плащането, в кредитната история на потребителя е било отразено, че е бил некоректен длъжник, което не е било вярно.

ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

Имуществената санкция е наложена в минимален размер /2000 лева/ и е невъзможно намаляването й.

С оглед изложеното, съдът намира, че НП следва да се потвърди.

ЗА РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в полза на наказващия орган на юрисконсултско възнаграждение за изготвеното писмено становище по жалбата.

Размерът на същото следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ – в границите от 80 до 150 лева.

4

Претендира се възнаграждение без да се иска конкретен негов максимален размер. Съдът намира, че той следва да е минимален, защото казусът е елементарен и от фактическа и от правна страна и в случая се касае само за становище

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № К-003715 от 18.09.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище в гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите.

ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 4 ЗАНН „***” ООД да заплати на Комисия за защита на потребителите сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение по делото, както и в случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъденото възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийски районен съд.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5