Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 14847 от 05.08.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 8390/2025
Вид
Определение № 14847
Подписан
05.08.2025
В сила
05.08.2025
Състав
Десислава Зисова, Кирил Стайков Петров, Валерия Банкова

Цитирани разпоредби

  • чл.232 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18 · Закон за защита от домашното насилие

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14847 гр. София, 05.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно частно гражданско дело № 20251100508390 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.232 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Д. Д. К. срещу определение Рег.№ 28426 / 02.07.2025 по гр.д. №27826/2025 г. по описа на СРС, 89 състав, с което прекратено производството по делото на основание чл.232 ГПК поради оттегляне на исковете.

Жалбоподателката излага оплакване, че оттеглянето е извършено поради принуда от насрещната страна и съжалява за изявлението си. Моли отново да бъде даден ход на делото.

Въззивният съд намира следното:

Софийският районен съд е сезиран с молба от Д. Д. К. за защита от домашно насилие, подадена срещу К.И.К. - съпруг, като след направено уточнение СРС е приел, че молителката действа от свое име и от името на сина си С.Г.Г. (пълнолетен) и дъщеря си С.А.С. (непълнолетна), като последните двама не са изразили лично желание за участие в процеса. Съдът е приел, че са налице данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице Д. Д. К. и с разпореждане от 22.05.2025 г. е издал заповед за незабавна защита на К., а по отношение на останалите двама молители СРС е преценил, че не са налице предпоставките по чл.18 ЗЗДН. Следва да се отбележи, че по отношение на последните двама към настоящия момент молбата се явява нередовна, тъй като няма изложени 1 фактически твърдения за конкретни актове на насилие. С молба от 30.06.2025 г. молителката е поискала прекратяване на делото поради подобряване на личните отношения със съпруга си. С обжалваното определение съдът е прекратил производството по делото на основание чл.232 ГПК - поради оттегляне на молбата за защита от домашно насилие. По делото е приложена молба от 01.07.2025 г., входирана под №230620/01.07.2025 г., с която молителката сочи, че е депозирала молбата от 30.06.2025 г. под натиск, моли молбата да бъде анулирана, поддържа искането за защита от домашно насилие и моли делото да бъде разгледано. Молбата е приложена след обжалвания акт, с който делото е прекратено.

Обжалваният акт е неправилен.

Оттеглянето на иска представлява изявление на ищеца до съда, с което той се отказва от търсената с иска по висящия процес защита и по този начин десезира съда от спора, като си запазва обаче направените от него правни твърдения, както и възможността да предяви същите с нов иск срещу същия ответник. В практиката на ВКС (вж. - решение № 121/13.07.2017 г. по т. д. № 145/2017 г., I т.о., определение № 810/17.10.2011 г. по ч.т.д. № 650/2011 г., II т.о., определение № 804/07.12.2012 г. по ч. т. д. № 644/2012 г., I т. о., определение № 62/17.01.2014 г. по ч.гр. д. № 7849/2013 г., III г.о., определение № 4373 от 14.12.2022 г. по ч. гр. д. № 4469/2022 г., г. к., III г. о. на ВКС и др.), се приема се, че молбата за оттегляне или отказ от иска е оттегляема до постановяване от съда, на основание чл. 232 ГПК, респ. - чл. 233 ГПК, на определението за прекратяване на производството по делото. Съображенията са, че неоттегляеми с извършването им са само тези процесуални действия на страните, за които законът изрично предвижда това. В действащия ГПК изрична забрана за оттегляемост след извършването му е въведена по отношение на признанието на иска - чл. 237, ал. 4 ГПК. Нормата е ограничителна и не може да се тълкува разширително или да се прилага по аналогия. За разлика от признанието на иска, оттеглянето или отказът от иска са оттегляеми до постановяване на десезиращия акт на съда. За да прекрати производството по делото поради оттегляне или отказ от иска, съдът следва да е сезиран с валидно волеизявление - оттеглянето или отказът да са предприети от ищеца, а когато е от повереник, последният да има изрично пълномощно; да са адресирани до съда, който проверява фактическия им състав и се произнася с определение, с което прекратява производството по делото.

2

Когато ищецът е оттеглил волеизявлението си за оттегляне или отказ от иска, преди съдът да се произнесе по направеното искане, не е налице валидно волеизявление и съдът не може да прекрати делото.

В настоящия случай след постъпване на десезиращата молба от 30.07.2025 г. и преди постановяване на прекратителното определение от 02.07.2025 г. е постъпила молба – вх. №230620/01.07.2025 г., с която молителката сочи, че не поддържа изявлението за оттегляне на молбата за защита и моли делото да бъде разгледано. Поради това следва да се приеме, че първоинстанционният съд не е сезиран с валидно изявление за оттегляне на иска поради оттеглянето му и неправилно е прекратил производството.

По тези мотиви въззивният съд приема, че обжалваното определение следва да се отмени, а делото – да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение Рег.№ 28426 / 02.07.2025 по гр.д. №27826/2025 г. по описа на СРС, 89 състав, с което прекратено производството по делото на основание чл.232 ГПК поради оттегляне на исковете.

В Р Ъ Щ А делото на СРС, съдопроизводствените действия.

89 състав, за продължаване на

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3