Решение № 260082 от 17.05.2021, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е № 260082

17.05.2021г., гр.

Варна.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

НИКОЛИНА ДАМЯНОВА при участието на секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 30 по описа на ВнАпС за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 268860/20.10.2020г. на М.Ц.Б. ***, представлявана от адв. Сн. Л. ***, и въззивна жалба вх. № 268962/02.11.2020г. на „ ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД – гр. София, попадена чрез ю. к. Г. Д., срещу решение № 260271/06.10.2020г., постановено по т. д. № 281/2020г. по описа на Варненски окръжен съд.

Въззивна жалба вх. № 268860/20.10.2020г. е насочена срещу първоинстанционното решението в следните части:

1./ в частта, с която са уважен предявените от „ПИБ“ АД срещу М.Ц.Б. установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК, за сумата 18 976.48 евро, представляващи непогасена по давност падежирала главница, част от анюитетни вноски за периода от 26.07.2014г. до 26.07.2019г. ведно със законна лихва от 26.07.2019г. до изплащане на сумата; сумата 30 817.89 евро, представляващи договорни възнаградителни лихви, част от падежирали непогасени по давност анюитетни вноски в периода от 26.07.2016г. до 26.07.2019г.; сумата 5 117.41 евро, представляваща наказателни лихви по договора за кредит съгласно т. 6 от раздел II от договора, за периода от 25.07.2016г. до 09.07.2019г., както и сумата от 4 269.13 евро -такси за изменение на договора в частта за лихвите, и 2./ в частта, с която са уважени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, за суми, дължими по Договор за ипотечен банков кредит №58/22.10.2007г., по който ответницата е солидарен длъжник и за които е отказано издаване на Заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. №11948/2019г. на ВРС, като следва: сумата 73 084.81 евро - предсрочно изискуема главница по договора за кредит, след приспадане на присъдена със заповед 18 976.48 евро падежирала главница от общото задължение от 96 554.88 евро и до размера на претенцията по иска, ведно със законна лихва от завеждане на иска - 23.03.2020г., до окончателното изплащане на задължението. Релевират се оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, съставляващи отхвърляне на основателни, своевременно направени доказателствени искания по надлежно въведени в отговора на исковата молба твърдения за връчване на уведомления на кредитополучателя, съдлъжника и поръчителя, за предсрочна изискуемост на кредита на 13.06.2013г., както и за непроизнасяне по възражения за изтекла погасителна давност на правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и отхвърляне на исковете изцяло.

С въззивна жалба вх. №

268962/02.11.2020г. се атакува решението на ВОС в следните части:

1./ в частта, с която са отхвърлени предявените от „ПИБ“ АД установителни искове по чл. 422 ГПК, срещу солидарните длъжници Й.Б.Б. – кредитополучател, и Д.Ц.Б. - поръчител, двамата от гр. Варна, за установяване вземане на банката срещу ответниците в посоченото качество и по наследствено правоприемство от поръчителя Б. Б., в равни квоти, по договор за ипотечен банков кредит № 58/22.10.2007г. и четири анекси към същия, последният от които Анекс №4 от 28.06.2011г., както и договор за поръчителство № 59 и № 60/22.10.2007г., сключен с Д.Б. и Б. Б., за сумите, част от общо задължение в размер на 209 193.39 евро, както следва: сумата 96 554.88 евро, представляваща просрочена главница по договор за кредит, ведно със законна лихва от 26.07.2019г. - до окончателното плащане; сумата от 52 767.05 евро - непогасена договорна лихва, начислена за периода от юни 2014г. до 09.07.2019г. на основание договора за кредит и анекс № 4 от 28.06.2011г.; сумата от 5 117.41 евро, наказателна лихва за просрочие за периода от 25.07.2016г. до 09.07.2019г. въз основа на т.1.2 от анекс № 4 и договора за кредит; сумата от 429.13 евро, законна лихва от обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 10.07.2019г. до 25.07.2019г./подаване на заявлението/; сумата от 13 990.79 евро - непогасена такса за промяна на условията по лихва съгласно т.1.6 от анекс № 4 към договора за кредит; сумата от 345.63 евро - непогасени нотариални такси за промяна на условията по лихвата и за подновяване на ипотека и сумата от 122.71евро - непогасени разноски по връчване покани за предсрочната изискуемост, като погасени по давност и недоказани;

2./ в частта, с която са отхвърлен предявените от „ПИБ“ АД установителни искове по чл. 422 ГПК, срещу М.Ц.Б. – съдлъжник по процесния договор за кредит, за разликата над присъдените 18 976.48 евро до претендираните 23 470.07 евро, главница по договора за кредит, включени в заповедта по ч. гр. д.

№11948/2019г. на ВРС; за разликата над присъдените 30 817.89 евро договорни лихви до претендираните 52 767.05 евро, за периода от 25.06.2014г. до 26.07.2016г.; за разликата над присъдените 4 269.13 евро до претендираните 13 990.79 евро, непогасена такса за промяна на лихвата съгласно т.1.6 от анекс №4 към договора за кредит; за сумата от 104.31 евро - мораторна лихва за периода от обявяване на предсрочната изискуемост на 10.07.2019г. до подаване на заявлението на 25.07.2019г.вкл., както и за 345.63 евро– такси за подновяване на ипотека и нотариални такси ведно със законна лихва върху главницата от 23 470.07 евро, на основание чл.422 ГПК, и

3./ в частта, с която са отхвърлени предявените от „ПИБ“ АД осъдителни искове срещу М.Ц.Б. за разлика над 104.31 евро до 429.13евро- мораторна лихва върху просрочена главница за периода от 10.07.2019г. /обявяване на кредита за предсрочно изискуем / до 25.07.2019г.

/подаване на заявление по чл. 417 ГПК вкл./, както и за сумата от 60.00 лв. - непогасени разноски по връчване на покана за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ.

В жалбата се релевират оплаквания за необоснованост на правния извод на първоинстанционния съд за обявена предсрочна изискуемост на кредита през 2013г., по отношение на кредитополучателя, както и за неправилно приложение на материалния закон – чл.

110 ЗЗД, при приемане за началната дата на погасителна давност на падежите на всяка от анюитетните вноски. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на исковете изцяло.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са процесуално допустими.

Процесуалните представители на страните са депозирали отговори в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.

В проведеното открито съдебно заседание жалбите и отговорите се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с разглеждането на специални положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, чл. 86 ЗЗД и чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предявени от „ Първа инвестиционна банка“ АД – гр. София срещу Й.Б.Б., М.Ц.Б. и Д.Ц.Б., за установяване съществуването на солидарни парични задължения на оспорващи кредитополучател, съдлъжник и поръчител, към банката, по договор за ипотечен банков кредит № 58/22.10.2007г. и четири анекси към същия, последният от които Анекс № 4 от 28.06.2011г., както и договори за поръчителство № 59 и № 60/22.10.2007г., сключени с Д.Б. и Б. Б., за вземанията, за които е издадена Заповед № 3700/22.06.2015г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК по ч. гр. д. № 11948/2019г. по описа на ВРС.

Както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и в исковата молба по чл. 422 ГПК банката се позовава на обявена предсрочна изискуемост на кредита, настъпила с връчване на уведомления на длъжниците Й.Б., М.Б. и Д.Б., по реда на чл. 47 ГПК, на 26.07.2019г. Сочи се, че кредитът е в просрочие от 25.07.2011г. – общо 2 923 дни към м. юли 2019г, като просрочените вноски съгласно погасителен план към анекс № 4 са 84 бр.

Ответниците оспорват, че на сочената от ищеца дата през 2019г. са настъпили правните последици от обявена предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит, по отношение на който признават, че е в просрочие от 2011г. Твърди се, че предсрочната изискуемост е обявена през 2013г. от ТБ „МКБ Юнионбанк“ ”

АД, преди заличаването й поради вливане на 04.03.2014г., и на всички задължени лица са връчени уведомления на през м. юни 2014г.

В резултат на присъединява на т. д. №

491/2020г. по описа на ВОС, към по– рано образуваното в същия съд т. д. № 281/2020г., предмет на производството са и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ на „ Първа инвестиционна банка“ АД – гр. София, предявени срещу М.Ц.Б., за осъждане на ответницата да заплати на банката следните суми, за които е отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение: сумата 73 084.81 евро, представляващи разликата над 23 470.07 евро до 96 554.88 евро - изискуема неплатена главница по договора за ипотечен кредит, ведно със законна лихва от завеждане на иска на 23.03.2020г.; разликата над сумата от 104.31 евро до 429.13 евро, представляващи мораторна лихва върху просрочена главница, за периода от 10.07.2019г. / обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ до 25.07.2019г. включително; сумата от 60 лева- разноски по връчване покана за предсрочна изискуемост чрез ЧСИ.

Обжалваното решение №

260271/06.10.2020г., с което установителните и осъдителните искове за частично уважени и съответно отхвърлени в частта, в която са приети като неоснователни и погасени по давност, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Исковите молби, с които са предявени съответно установителни искове по реда на чл. 422 ГПК и осъдителни искове, за сумите, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение, са подадени в рамките на законоустановения срок. Това се установява от датите на връчване на съобщения на заявителя от заповедния съд, включително за разпореждане от 18.02.2020г. по приложеното ч. гр. д. №11948/2019г., и датите на входиране на исковите молби по т. дело № 491/2020г. и т. д. № 281/20г. на ВОС, ТО. Налице са процесуалните предпоставки, в това число и особените такива, и липсват процесуални пречки за допустимостта на производството.

Предвид оплаквания в жалбите и становищата по отговорите съставът на въззивния съд намира, че в тази инстанция страните не спорят по съществена част от възприетите от окръжния съд релевантни факти и обстоятелства, като резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК.

Установено е по безспорен начин, че между ТБ „МКБ

Юнионбанк” АД– гр. София / заличено поради вливане на

04.03.2014г,. чиито универсален правоприемник е ищецът „ПИБ“ АД/, Й.Б.Б. като кредитополучател, и М.Ц.Б., като солидарен длъжник, е възникнало валидно правоотношение по процесния договор за ипотечен кредит № 58/22.10.2007г., по който са сключени четири анекса / последно е сключен Анекс № 4 от 28.06.2011г./. Договорената сума от 100 000 евро е отпусната на два транша: първи транш в размер на 51 600 евро за погасяване на договор за кредит от 2005г. на Й.Б. и втори транш от 48 400 евро за текущи нужди.

Съгласно чл. 6 от договора, за първата година от кредита, главницата се олихвява с фиксиран ГЛП в размер на 10.65%, след изтичане на този срок, непогасената част се олихвява с плаващ лихвен процент, в размер на действащия шестмесечен ЮРИБОР плюс фиксирана надбавка от 6.37 пункта, но не по-малко от 10.65%. Съгласно чл. 6.2 от договора, при неплащане на част от главницата, за времето на просрочието и/или при предсрочна изискуемост, банката събира наказателна лихва, включваща договорената по т.6.1 /10.65%/ и наказателна надбавка от 10 пункта. В чл.7 от договора са посочени събираните от банката такси и комисиони. За обезпечаване на изпълнението на задълженията по договора за ипотечен кредит са сключени между ТБ „МКБ