Разпореждане № 10913 от 03.02.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 10913 гр. София, 03.02.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цв. М. М. като разгледа докладваното от Цв. М. М. Частно гражданско дело № 20211110160899 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 417 ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 75452/25.10.2021 г. на ... за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК срещу З. АНГ. ОР., ЕГН **********, ВЛ. ХР. ОР., ЕГН ********** и Н. ХР. ОР., ЕГН **********, за сумите, както следва:

1/ 26 775 лв. – наказателна лихва за забава за периода от 17.10.2020 г. до 06.10.2021 г. по договор за заем № 542-СФ-17.09.2019 г. от 17.09.2019 г., обективиран в т. 2 от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх. № 60130, акт № 27, том XXXIII, нот. дело № 46051;

2/ 1 333,33 лв. – наказателна лихва за забава за периода от 17.10.2020 г. до 06.10.2021 г. по договор за заем № 540-СФ-16.09.2019 г. от 16.09.2019 г., обективиран в т. 1 от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх. № 60130, акт № 27, том XXXIII, нот. дело № 46051;

Съгласно нотариалния акт по договор за заем № 540-СФ-16.09.2019 г. от 16.09.2019 г., обективиран в т. 1 от същия, ... е предоставило на З. АНГ. ОР. сумата от 2 500 лв. в брой при подписване на договора със срок на издължаване – 60 месеца, фиксиран годишен лихвен процент по заема – 20 %, размер на месечната вноска от 41,67 лв., платима на 17-то число всеки месец.

Съгласно нотариалния акт по договор за заем № 542-СФ-17.09.2019 г. от 17.09.2019 г., обективиран в т. 2 от същия, ... е предоставило на З. АНГ. ОР. сумата от 42 500 лв. по банков път със срок на издължаване – 60 месеца, фиксиран годишен лихвен процент по заема – 20 %, размер на месечната вноска от 708,33 лв., платима на 17-то число всеки месец.

За обезпечаване на вземанията по цитираните по-горе договори заемодателят е учредил ипотека върху свой недвижим имот, описан подробно в нотариалния акт.

Представени са още договор за заем № 540-СФ-16.09.2019 г. от 16.09.2019 г. и договор за заем № 542-СФ-17.09.2019 г. от 17.09.2019 г.

Съгласно чл. 2.6. от двата договора за заем при забава за плащане на дължимата вноски дори и с един ден, или при частично погасяване на дължимата вноска в размер по-малко от определената в погасителния план, заемодателят начислява наказателен лихвен процент („НАКАЗАТЕЛНА ЛИХВА“) в размер на 5 % месечно, начислена върху остатъчната сума, а съгласно чл. 2.7. от същите при забава за плащане на дължимата вноска с повече от 30 дни след изтичане на сроковете за плащане, заемодателят освен правата по чл. 2.6., има право да 1 прекрати договора, като иска предсрочно погасяване на остатъка от заемната сума ведно с неустойка в размер на 60 %, изчислена върху пълния размер на заемната сума.

В производството по чл. 417, вр. чл. 418, ал. 2 ГПК преценката на заповедния съд е ограничена до съдържанието на представения от заявителя документ, по отношение на който следва да извърши проверка дали е редовен от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

В качеството на документ по смисъла на чл. 417, т. 3 ГПК нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека е годен да послужи като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист единствено по отношение на съдържащите се в него задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи или за предаване на определена вещ. Само по изключение – при поредпоставките на чл. 418, ал. 3 ГПК тази преценка може да се разпростре и спрямо други документи, ако това е необходимо за доказване изискуемостта на задължението, обект на търсеното незабавно изпълнение.

Относно възможността заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК да бъде издадена и за акцесорните вземания в т. 4 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че заповед за незабавно изпълнение може да бъде издадена и за акцесорните вземания като обезщетението за вреди от неточно изпълнение на главното вземане, ако основанието на тези вземания е предвидено в документа (уговорена неустойка или лихва), а размерът е определен в документа или е определяем по посочен в него начин. Такива вземания се основават на посочените в т. 2 и 3 документи, тъй като не се установяват въз основа на данните, стоящи извън изпълнителното основание.

В случая, процесните заемни правоотношениея, на които се позовава заявителят ..., имат характеристиката на договор за потребителски кредит, при което с оглед качеството на кредитополучателя – физическо лице, освен нормите на ЗПК и ЗЗД, приложение намира и ЗЗП. За заповедния съд съществува възможност служебно да констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, съобразно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, предвиждащ нищожност на неравноправните клаузи поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна. /така Определение N 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. N 797/2010 г., ІІ т. о., ВКС и решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено задължително тълкуване съгласно чл.

633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО/.

В случая, представеният от заявителя Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 19, том IV, рег. № 13197, дело № 581/2019 г. на помощник нотариус Тихомир Генчев съставлява редовен от външна страна документ по чл. 417, т. 3 ГПК. При обосноваване размера на претендираните наказателни лихви за забава заявителят се позовава на чл. 2.6. от договорите за заем съответно от 16.09.2019 г. и от 17.09.2019 г., предвиждащи начисляване на „НАКАЗАТЕЛНА ЛИХВА“ в размер на 5 % месечно, върху остатъчната сума дори и при ден забава в плащането на погасителна вноска. Съдът намира, че подобна клауза е нищожна. На първо място тя противоречи на правилото на чл. 33, ал. 2 ЗКП, предвиждаща, че обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, а с това и определяща обхвата на отговорността на длъжника при изпадане в забава. Като противоречаща на императивна законова уредба посочената клауза на чл. 2.6. и от двата договора се явява нищожна. Отделно от изложеното, клаузата на чл. 2.6. от договорите цели неоснователно обогатяване на кредитора, което я прави нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като кредиторът би получил обезщетяване на забава, която за непадежирали задължения за заплащане на главница не е настъпила, а това е още едно допълнително основание за нищожност на коментираната уговорка като неравноправна съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 5 ЗЗП. Дори и да се приеме, че посочената клауза е изключена от обхвата на неравноправност, тъй като е била уговорена индивидуално, същата 2 е в противоречие с добрите нрави, доколкото излиза извън присъщата си санкционна функция. Това е така, тъй като предвижда изчисляване на обезщетението за забава като процент не от просрочената сума, а от пълния размер на заетата сума, т. е. претендира се обезщетение за забава и върху суми, чиято изискуемост не е настъпила.

Ето, защо, за претендираните с настоящото заявление суми, основани на нищожни договорни клаузи, то следва да бъде отхвърлено изцяло.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление с вх. № 75452/25.10.2021 г. на ... за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК срещу З. АНГ. ОР., ЕГН **********, ВЛ. ХР. ОР., ЕГН ********** и Н. ХР. ОР., ЕГН **********, за сумите, както следва:

1/ 26 775 лв. – наказателна лихва за забава за периода от 17.10.2020 г. до 06.10.2021 г. по договор за заем № 542-СФ-17.09.2019 г. от 17.09.2019 г., обективиран в т. 2 от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх. № 60130, акт № 27, том XXXIII, нот. дело № 46051;

2/ 1 333,33 лв. – наказателна лихва за забава за периода от 17.10.2020 г. до 06.10.2021 г. по договор за заем № 540-СФ-16.09.2019 г. от 16.09.2019 г., обективиран в т. 1 от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека вх. № 60130, акт № 27, том XXXIII, нот. дело № 46051;

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3