Решение № 13816 от 10.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13816 гр. София, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110155944 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „............., срещу „..............“ ЕООД, с която са предявени положителни установителни искове по реда на чл.

422 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, с незаплащането на които е спестил разходи и така се обогатил за сметка на ищеца: 64,23 евро /125,63 лв./ главница, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г. в недвижим имот – апартамент № Б-24, находящ се в ................“, .................... ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането; сумата от 12,19 евро /23,85 лв./ – законна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.01.2023 г. до 31.07.2025 г.; сумата от 2,21 евро /4,32 лв./ – главница, представляваща стойността на извършено дялово разпределение за периода от 01.01.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане; сумата от 0,40 евро /0,78 лв./ – законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.01.2023 г. до 30.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 842/2025 г. по описа на РС ............. Ищецът твърди, че с ответника не били подписали писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, но твърди, че през процесния период доставял на ответника топлинна енергия, която била потребена от него и съответно част от стойността / която се претендира по делото/ не била заплатена, като така ответникът спестил разходи и се е обогатил неоснователно за негова сметка.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Заявява, че всички дължими суми заплатил на ищеца своевременно, като в случай, че такива задължения се водят непогасени при ищцовото дружество, това било вследствие единствено на неправилно водено счетоводство и липса на отразяване на съответно извършените своевременни плащания. При условията на евентуалност – прави възражение за погасяване на вземанията по давност.

Съдът, след като прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД - за установяване на съществуването на вземания на ищеца за сума, с която ответникът се е 1 обогатил, спестявайки заплащането и, въпреки че е ползвал доставена енергия до имота, за сметка на обедняването на ищеца и за обезщетение за забава на плащане на сумите.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да се защити. Разпоредбата цели недопускане на неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на уредени други правни възможности за защита.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже, че доставянето на ТЕ през процесния период от ищеца до процесния имот и ползването й ответната страна; размера на обогатяването на ответника, респ. обедняването на ищеца, поради ползването на топлинна енергия в процесния имот, както и стойността на ползваната топлинна енергия; липса на правно основание за имущественото разместване, т.е. липса на сключен индивидуален договор за доставка на ТЕ, който следва да се сключи по силата на приложимите ОУ на ".............., регламентиращи отношенията й с потребители на ТЕ за стопански нужди.

По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже момента на изпадане в забава на ответника. В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил цялата стойност на доставената и потребена топлинна енергия за процесния период и имот.

Всички обстоятелства – че страните нямат подписан писмен договор за доставка на топлинна енергия, че ответникът е ползвал топлинна енергия в процесния имот за процесния период, обема на доставената енергия и стойността на същата, са безспорни между страните, като единственият спорен въпрос е заплатил ли е ответникът цялата стойност на потребената енергия.

По делото е допуснато и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира поради неговата логичност, обоснованост и добра аргументираност.

Вещото лице е посочило, че след като е извършило пълна проверка не само на представените по делото документи, но и на всички движения и счетоводни операции и документи, находящи се при ищеца, е установило, че са постъпвали множество плащания, правилно отнесени от ищеца за погасяване на съществуващи задължения, като за доставена енергия до имота в периода от 12.2022 г. до 04.2024 г. е останала незаплатена от ответника стойност в размер на 64,23 евро за топлинна енергия, а за дялово разпределение – в размер на 4,32 евро за периода от 01.2023 г. до 04.2024 г.

Съдът, възприемайки изцяло експертното заключение намира, че за процесния период не е заплатена цялата доставена и потребена стойност на топлинна енергия, поради което и спестявайки разходи от заплащането и, ответникът се е обогатил без да има основание за това, за сметка на обедняването на ищеца, който е доставил енергия. Неоснователно е възражението на ответника за погасяване по давност на вземанията, доколкото исковата молба се счита за предявена от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 05.08.2025 г., а процесният период обхваща вземания от 01.12.2022 г., като до подаване на исковата молба не е изтекла нито 5-годишната обща давност, нито кратката 3годишна давност.

Поради изложеното, искът за заплащане на стойност на потребена топлинна енергия за сума в размер на 64,23 евро като основателен следва да бъде изцяло уважен.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове с правно основание чл. 86, 2 ал. 1 ЗЗД:

За заплащане на процесните суми при неоснователно обогатяване липсва предвиден срок, поради което длъжникът изпада в забава след покана - арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5/2017 г. на ОСГТК, съгласно което „Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага. То възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т. 7 ППВС № 1/1979 г. Началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност, на осн чл. 114, ал. 1 ЗЗД, но автоматично не води до забава на длъжника. За забава на длъжника по безсрочното задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал.

2 ЗЗД“. В случая, доколкото между страните не е сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, не могат да намерят приложение клаузите на сочените от ищеца Общи условия, предвиждащи заплащане на месечните задължения в определен срок. По делото няма ангажирани доказателства за връчване на покана до ответника, поради което съдът намира, че същият не е поставен в забава и искът за заплащане на мораторна лихва подлежи на отхвърляне.

Относно предявения иск за заплащане на възнаграждение за извършената услуга по дялово разпределение съдът намира, че макар по делото да са налице данни относно извършването на услугата, това обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да обоснове основателността на претенцията. От значение е обстоятелството, че липсват доказателства, че ищецът действително е заплатил претендираните суми на дружеството, извършило дяловото разпределение. При това положение не може да се приеме, че ответникът се е обогатил чрез спестяване на съответния разход, нито че ищецът е претърпял имуществено намаление вследствие на неговото извършване или дължимост.

Ето защо искът за сумата от 2,21 евро /4,32 лв./, представляваща възнаграждение за услугата по дялово разпределение, се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен е и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 0,40 евро /0,78 лв./, поради което и той следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.

Ищецът е поискал и доказал извършването на разноски за настоящото производство за държавна такса в размер на 12,78 евро, депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 250 евро, като е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на сумата от 50 евро. Съразмерно на уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 254,21 евро. В заповедното производство заявителят-ищец е доказал извършването на разноски в размер на 10,86 евро – държавна такса, като е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, определя на сумата от 20 евро.

Съразмерно на уважената част от исковете, в полза на заявителя се дължи сумата от 25,09 евро.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, но същият не е доказал извършването на такива, поради което не му се дължат.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „..............“ ЕООД, ЕИК: .............. дължи на „............., ЕИК: ............. следната сума, с незаплащането на която е спестил разходи и така се обогатил за сметка на ищеца: 64,23 евро /125,63 лв./ главница, представляваща стойността на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.12.2022 г. до 30.04.2024 г. в недвижим имот – апартамент № Б-24, 3 находящ се в ................“, .................... ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането; за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 842/2025 г. по описа на РС .............

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД искове на „............., ЕИК: ............. против „..............“ ЕООД, ЕИК: .............., за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 12,19 евро /23,85 лв./ – законна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 31.01.2023 г. до 31.07.2025 г.; сумата от 2,21 евро /4,32 лв./ – главница, представляваща стойността на извършено дялово разпределение за периода от 01.01.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане; сумата от 0,40 евро /0,78 лв./ – законна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.01.2023 г. до 30.04.2024 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 842/2025 г. по описа на РС .............

ОСЪЖДА „..............“ ЕООД, ЕИК: .............. да заплати на „............., ЕИК: ............. разноски за настоящото производство в размер на 254,21 евро, както и разноски за производството по ч.гр.д.№ 842/2025 г. по описа на РС ............ в размер на 25,09 евро.