Решение № 454 от 24.02.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. Бургас, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РОСИЦА Н. БУДАКОВА като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20252120106488 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с предявени от С. П. И. с ЕГН **********, с адрес: гр.

Б.*****, срещу „АГРОРИНГ ИНВЕСТ“ ООД с ЕИК 200232666, със седалище и адрес на управление: община К., обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 KT, чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 128 от КТ и чл. 213 от КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищеца, извършено **.**.****г. и неговата отмяна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца полагащото му се месечно трудово възнаграждение за исковия период: **.**.2025г.-**.**.2025г., в размер на 467,10 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението, за незаконното му недопускане до работа за периода от **.**.2025г. до датата **.**.****г. в размер на 519 лв., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за оставането му без работа, поради незаконното му уволнение от **.**.****г. до датата **.**.****г., когато е започнал нова работа, в размер на 1 089,92 лв.

П о твърдения в исковата молба между страните бил сключен Трудов договор № ***/**.**.****г., съгласно който е ищецът бил назначен и изпълнявал длъжността „********” с код по НКПД: ******** в отдел „А.” и месторабота с.В..

Ищецът полагал труд за ответника, като изпълнявал своите задължения, съгласно трудовия договор и длъжностната характеристика, отговорно, точно и добросъвестно. Твърди, че през месец *** 2025г., без да е допускал никакви нарушения на трудовата дисциплина, работодателят „АГРОРИНГ ИНВЕСТ” ООД е прекратил процесния трудов договор на датата **.**.****г., като го е 1 уволнил дисциплинарно. И. сочи, че при изпълнение на трудовите му задължения, на **.**.2025г. в обекта на дружеството - стопанския двор са навлезли трети лица - охранители, които са отстранили всички присъстващи в сградата и двора лица под предлог, че са упълномощени от съдружника Ж. Ф. да осъществяват контрол върху дейността на „АГРОРИНГ ИНВЕСТ“ ООД.

След тази дата ищецът твърди, че е ходил до местоработата си в с. В., но не е бил допуснат. Многократно звънял на управителя Д., който не му е отговорил. Сочи, че на практика в периода от **.**.****г. до датата на уволнението си не е бил допуснат до работното си място, въпреки че всеки работен ден се е явявал.

И. твърди, че не са му били поискани писмени обяснения, съгласно предвидената в Кодекса на труда процедура и дори не му е връчена заповедта за дисциплинарно уволнение. За уволнението си разбрал от получена справка от НАП, в която било посочено, че е дисциплинарно уволнен.

Ищецът излага, че е полагал труд и е изпълнявал трудовите си задължения всеки работен ден през исковия период до момента на дисциплинарното си уволнение, но въпреки това не е получил дължимото трудово възнаграждение. Сочи, че последното получено от него брутно трудово възнаграждение е за предходния месец (Юни 2025г.) и е в размер на 1 089,92 лв., като въз основа на него е изчислено полагащото му се месечно трудово възнаграждение за процесния период.

Освен горното ищецът претендира обезщетение за оставането си без работа поради незаконното уволнение от **.**.****г. до датата **.**.****г., когато е започнал нова работа. Сочи, че размерът на претендираното обезщетение е 1 089,92 лв.

По изложените съображения И. предявява исковите си претенции, като моли същите да бъдат уважени. Претендира и присъждане на сторените в процеса разноски и сочи банкова сметка, по която могат да бъдат заплатени претендираните от него суми.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове.

Излага, че ищецът никога не е полагал труд при дружеството, в това число и в периода, посочен в исковата молба. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че не е бил допускан до работа в периода от **.**.****г. до **.**.****г., защото И. изобщо не се е явявал. Предвид изложеното намира, че не е дължимо и претедираното трудово възнаграждение за процесния период, защото ищецът не е полагал труд при работодателя.

Освен горното ответното дружество твърди, че са били налице фактически и правни основания за прекратяване на трудовото правоотношение, като е спазена разписаната в КТ процедура за това.

Ответникът въвежда и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявените искове, като сочи, че същите следва да бъдат предявени в срок до 2 месеца.

2

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Трудов договор № 0***/**.**.****г., видно от който между ищеца и ответното дружество е сключено трудово правоотношение, съгласно което С. П. И. е бил назначен при „АГРОРИНГ ИНВЕСТ“ ООД на длъжността „********“, като договорът е безсрочен.

Предвидено е трудово възнаграждение в размер на 1420 лв., платимо до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнася възнаграждението.

Представена е справка от електронния портал на НАП, видно от която трудовото правоотношение между страните е прекратен на **.**.****г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

Видно от заповед № ***/**.**.****г. на управителя С. П. Д., ищецът е бил уволнен дисциплинарно, поради неявяване на работа в продължение на два и повече работни дни. Представена е и Заповед № ***/.**.**.****г. с аналогично съдържание, в която е посочено подробно и нарушението на трудовата дисциплина с посочени конкретни дати, на които ищецът не се е явил на работа. Периодът е от **.**.****г. до **.**.****г.

Представено е уведомително писмо от управителя на дружеството до ищеца, в което последният е помолен да получи и подпише двете заповеди.

Писмото е изпратено с обратна разписка, като адресът на получаване е гр.

Б.***. В съдебно заседание съдът е извършил оглед на пратката, изпратена от „АГРОРИНГ ИНВЕСТ“ ООД до получател С. П. И., като върху товарителницата е записано „Уведомително писмо ****/**.**.**** год., заповед *** за прекратяване **.**.**** год. и заповед ********, ден за разнос **.**.**** год. Върху плика има поставена разписка за връщане в цялост на изпратената до И. пратка, като разписката е опакована в запечатан прозрачен плик. Върху повърхността на самия прозрачен плик с химикал ръкописно е написана думата ОТКАЗ. Няма други отразявания, включително надлежно отразяване на отказа за получаване от куриера.

По делото е представена и Покана с изх. № ****/**.**.****г. до ответника, с която последният е поканен да даде обяснения за неявяването си на работа в периода от **.**.****г. до момента на издаване на поканата (**.**.****г.). Поканата е изпратена с обратна разписка, като адресът на получаване е гр. Б.***. В обратната разписка е посочено, че лицето В. Г. К. е получил поканата на 19.07.2025г.

По делото е допуснато изготвянето на съдебно-почеркова експертиза, вещото лице по която е установило, че подписът срещу града „приел“ в обратната разписка по пратка № ********/19.07.2025г. не е положен от В. Г.

К..

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на допуснатите в полза на страните свидетели. Изслушан в съдебно заседание свидетелят Й.

Д. Д. сочи, че през *** месец 2025 година бил служител на „Агроринг Инвест“ ООД на длъжност ********. Ходел редовно на работа като не стоял през цялото време само в базата, а работел и от вкъщи, и от офиса на счетоводителя 3 в Б., и във В. на базата. Свидетелят излага, че познава С., който бил ********.

Управителят С. Д. му задавал задачи например снабдяване с масло за селскостопанската техника, с канцеларски материали за офиса и от каквото друго има нужда, той ходел и го снабдявал. С. бил постоянно в движение, но ако не се налагало да е в движение стоял в базата в село В.. Излага още, че в периода 01–**.**.2025 год. била средата на жътвата и постоянно нещо се разваляло. С. бил на работа тогава постоянно, защото постоянно имало нужда от него. Свидетелят си спомня, че на **.**.2025г. С. му се обадил по телефона и му казал, че в базата има напрежение, дошли някакви хора. Когато отишъл на място там имало и полицейски служители и много служители. Управителят на дружеството С. Д. казал, че всичко е наред и че от утре всичко си продължава както до сега и всички са си на работа. Когато на другия ден свидетелят и други служители се върнала на работа в базата, отвън имало лица, които не ги допуснали и им казала, че няма как да влязат. Там бил и С.

И.. Почакали да дойде управителят С. Д., но той не се появил. Следващите 3-4 дни свидетелят и С. И., заедно с други служители, ходили отново, но така и не били допуснати до базата. По-късно на **.**.2025г. и следващите дни разбрали, че трудовите им договори са прекратени.

В полза на ответника е разпитан и свидетелят Р. В. Г.. Същият излага, че е бил служител на ответника за периода от 2019 год. до месец септември 2025 год., като изпълнявал длъжността ******** и работил в стопанския двор в село В.. Свидетелят твърди, че за пръв път чува името на ищеца и не го познава.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Предмет на разглеждане е правото на работодателя (ответник) да прекрати едностранно трудовото правоотношение с работника или служителя (ищец) на посоченото в издадената заповед за уволнение основание.

В настоящия случай като такова се сочи разпоредбата на основание чл.

190, ал. 1, т. 2 от КТ във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда „неявяване на работа в течение на два последователни работни дни“.

Оспорването на уволнението от страна на ищеца е обосновано с твърдения за неговата незаконност, поради неспазване на императивните разпоредби на закона при провеждане на процедурата по уволнение, в това число липса на проведена надлежно процедура по чл. 193 от КТ.

При така наведените фактически твърдения, в тежест на всяка от страните е да установи разпределените в нейна тежест факти и обстоятелства, като ищецът следва да докаже, че процедурата по уволнение е незаконосъобразна на сочените основания, а ответникът да проведе насрещно доказване.

За да бъде законосъобразното дисциплинарното наказание, то същото следва да бъде наложено при строго спазване на определената процедура, изискваща писмена форма на заповедта с изрично установени реквизити, спазване на предвидения в чл. 194 КТ срок, снемане обясненията на 4 работника, както и преценка за съответствие на тежестта на наказанието с извършеното дисциплинарно нарушение съгласно чл. 189 КТ.

Задължението за изслушване или приемане на писмени обяснения от работника е съществен елемент от дисциплинарната процедура.

Работодателят следва да събере доказателства, относно извършеното нарушение, да си изясни отношението на работника или служителя към извършеното и да му даде възможност да се защити. Също така дадените обяснения следва да бъдат взети предвид при определяне тежестта на нарушението и съразмерното наказание за извършеното.

На първо място съдът намира, че процесната заповед е издадена в съответствие с императивните изисквания на закона, предвидени в чл. 195 от КТ. Същата е мотивирана надлежно, посочен е нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

Въпреки горното съдът счита, че макар оспорените заповеди да отговарят на императивните изисквания на закона, доколкото са налице изискуемите реквизити и е спазен срокът по чл. 194 от КТ, то процедурата не е съобразена с нормата на чл. 193, ал. 1 от КТ. Сочената норма изисква задължително работодателят, преди налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства.