Решение № 3466 от 04.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3466 гр. София, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгени Г.ев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Евгени Г.ев Гражданско дело № 20231100106686 по описа за 2023 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ

НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищеца

[1] В искова молба от 08.06.2023 г. Л. и Г. Д.и са заявили, че са родители на С. Д., която е починала вследствие на ПТП от 12.01.2023 г., предизвикано от З. А.. От смъртта на С. Д. Л. и Г. Д.и са претърпели болки и страдания, които те оценяват на по 200 000,00 лeва за всеки.

[2] Гражданската отговорност (ГО) на З. А. не е била застрахована. На 26.04.2023 г. Л. и Г. Д.и са поискали от ответника Гаранционен фонд (Фонда) да им изплати обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им.

Фондът не го е направил. Затова Л. и Г. Д.и молят съда да осъди Фонда да заплати на всеки от тях по 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законна лихва върху обезщетенията от 26.04.2023 г. (датата на подаване на претенцията) до окончателното изплащане (исковата молба, л. 21 8).

2. На ответника

[3] Фондът е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. не З. А., а С. Д. е причинила ПТП;

2. Л. и Г. Д.и не са претърпели сериозни болки и страдания, а освен това търсените обезщетения са прекомерни;

3. за настъпване на ПТП са допринесли:

- Б. Д., братът на С. Д., с когото тя е пресичала пътното платно, понеже не е упражнил необходимия надзор върху сестра си, а и той самият е пресичал неправилно;

- Л. и Г. Д.и, понеже са оставили без надзор С. Д.;

- С. Д., понеже: а) е предприела пресичане на необозначено място; б) е излязла внезапно на пътното платно без да съобрази скоростта и отстоянието до автомобила на З. А.. Затова Фондът моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 177-184).

3. На третото лице помагач на ответника

[4] З. А. е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. Фондът не следва да отговаря, понеже З. А. е имал валидна застраховка ГО със ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД (ЗДРАВЕ);

2. той не е причинил ПТП, тъй като С. Д. внезапно е навлязла в неговата лента на движение и в опасната му зона за спиране и З. А. не е имал възможност да избегне удара;

3. поради предната причина С. Д. е допринесла за настъпването на ПТП. Затова З. А. моли съда да отхвърли исковете (писмения отговор, л. 314316).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД

2

КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ

И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО

[5] Л. Д. е била родена на ********* г., Г. Д. е бил роден на 07.08.1980 г., а тяхната дъщеря С. Д. е била родена на ********* г. (удостоверението за родствени връзки, л. 133; удостоверението за раждане, л. 15). Л. и Г. Д.и са имали и двама сина – Б., роден през 2002 г., и Д., роден през 2004 г.

(удостоверението за родствени връзки, л. 133).

[6] Те всички заедно са живеели в къща на бул. „Инж. Иван Иванов“ в София. Л. Д. е работила в сладкарския цех на сладкарница „Лагуна“ и е била силна и уравновесена личност. Г. Д. е работил в строителството и е бил много разговорлив, и с чувство за хумор.

[7] С. Д. е била много чакано и обгрижвано дете. Тя не се е отделяла от майка си, а родителите са били много всеотдайни към нея. Същевременно С. Д. е била отлична ученичка, рисувала е и е танцувала хип-хоп, помагала е на съучениците си и на учителите си. Тя е била възпитана, културна, много добра и зряла за възрастта си (показанията на свидетелите Б., Ц. и К., л. 328331; служебната справка, л. 144; снимките, л. 148-153).

[8] На 12.01.2023 г. около 18:22 часа С. Д. е пресичала заедно с поголемия си брат Б. Д. и братовчед си С. Д. пътното платно на бул. „Константин Величков“ в посока към отсрещния парк. Те не са пресичали по място, предназначено за това, било е тъмно, но е имало улично осветление от двете страни на бул. „Константин Величков“. С. Д. е била облечена с по-светла горна дреха и с тъмна долна дреха. Б. Д. е бил висок 1,70 метра, а братовчед му е бил по-нисък. Никой от тримата не се е държал за ръката на друг от тях.

[9] Вдясно от платното за движение на бул. „Константин Величков“ в посока бул. „Цар Б. Трети“ е имало бензиностанция „Лукойл“.

Непосредствено преди отбивката за нея е имало стълб на улична лампа.

Броено от този стълб на лампа към бул. „Александър Стамболийски“, пешеходците са се движили към района на петия подред стълб на улична 3 лампа.

[10] Платното за движение на бул. „Константин Величков“ в посоката към бул. „Александър Стамболийски“ е било напълно свободно от автомобили. Едва около седмия стълб за улично осветление в посока от бензиностанция „Лукойл“ към бул. „Александър Стамболийски“ е имало спрял автобус, т. е. два стълба на улични лампи след пресичащите в посока бул. „Александър Стамболийски“.

[11] В платното за движение на бул. „Константин Величков“ в посоката към бул. „Цар Б. Трети“ е имало интензивно движение на автомобили, които са се движили бавно. Единствено най-дясната лента за движение на това платно е била свободна.

[12] С. Д., брат и братовчед са пресекли цялото платно на бул.

„Константин Величков“ в посока към бул. „Александър Стамболийски“. След това С. Д. е предприела пресичане и на платното, което е било в посока към бул. „Цар Б. Трети“. Тя е пресякла най-лявата, след това и средната лента, където движещ се автомобил е спрял, за да я изчака. Когато С. Д. е навлязла в най-дясната лента, е била ударена от лек автомобил „Лексус“ (огледа на видеозаписа от съда, л. 429-430; стр. 35-39 от допълнителното заключение на вещото лице доцент Х., л. 537-590 ).

[13] З. А. е управлявал автомобила „Лексус“ с 65,47 км/ч (стр. 51 от допълнителното заключение на вещото лице доц. Х., л. 537-590). Тази скорост е била видимо значително по-висока от скоростта, с която са се движили автомобилите в другите две ленти на неговото платно за движение (огледа на видеозаписа на съда, л 429-430; разпита на вещото лице доцент Х., л. 526530).

[14] Когато лекият автомобил „Лексус“ е бил на 27,42 метра от мястото на удара, С. Д. е ставала видима от кръста нагоре за З. А. през дясната колонка на спрелия автомобил в лявата лента за движение спрямо посоката на 4 движение на автомобила „Лексус“. Когато лекият автомобил „Лексус“ е бил на 22,68 метра от мястото на удара, С. Д. е била изцяло видима за З. А..

Автомобилът в лявата лента спрямо движението на автомобила „Лексус“ е бил спрял, за да изчака преминаването на пешеходците. Светлините на неговите стопове са били видими от над 109 метра (разпита на вещото лице доцент Х., л. 526-530; стр. 35-36 от допълнителното заключение на вещото лице доцент Х., л. 537-590).

[15] З. А. не е спрял, за да изчака пресичането на пешеходците. Нещо повече, той дори не е намалил скоростта си. Така лекият автомобил „Лексус“ е ударил С. Д. (огледа на видеозаписа от съда, л. 429-430). Към момента на ПТП ГО на З. А. не е била застрахована (писмото от Фонда, л. 322, което съдът цени като официален свидетелстващ документ). На 17.01.2023 г. С. Д. е починала от уврежданията, получени от удара (акта за смърт, л. 16; заключението на вещото лице д-р Ш., л. 277-290).

[16] Ударът е бил непредотвратим за З. А. при скорост на движение на лекия автомобил „Лексус“ от 65,47 км/ч. При скорост от 40 км/ч (11,11 м/с) опасната зона за спиране на автомобила „Лексус“ би била 24,54 метра[1], а С.

Д. е станала видима от кръста нагоре за З. А. на 27,42 метра от мястото на удара (стр. 36-39 от допълнителното заключение на вещото лице доцент Х., л.

537-590; показанията на вещото лице доцент Х., л. 526-530).

[17] Ако З. А. е управлявал автомобила с 50 км/ч към момента, в който С. Д. е станала видима за него от кръста нагоре, т.е. на 27,42 метра от мястото на удара, и той е предприел спиране с максимална интензивност, автомобилът „Лексус“ би ударил С. Д., защото опасната му зона за спиране би била 33,49 метра. В този случай обаче, ударът между автомобила и С. Д. би настъпил при скорост на автомобила в момента на удара от 32,88 км/ч.

[18] Нещо повече, ударът би настъпил между предния десен ъгъл на автомобила „Лексус“ и задната странична част на тялото на С. Д.. Поради два пъти по-ниската скорост в момента на удара и различното място на удара, той не би бил смъртоносен за С. Д. (стр. 36-39 от допълнителното заключение на 5 вещото лице доцент Х., л. 537-590). Следователно, ако З. А. е управлявал автомобила „Лексус“ със скорост по-ниска от 50 км/ч, евентуален удар между автомобила и С. Д. не би бил смъртоносен за нея.

[19] Л. и Г. Д.и са възприели много тежко смъртта на дъщеря си С. Д..

Непосредствено след нейната смърт Г. Д. не е могъл да се държи на краката си. Л. Д. се е променила, тя е рухнала. Г. Д. е бил като зомби, не е говорил и не е бил добре психически. И двамата са били съсипани (показанията на свидетелите Б. и Ц., л. 328-330).

[20] След смъртта на С. Д. е настъпила рязка промяна в емоционалното и психилогическото състояние на Л. и Г. Д.и. Смъртта на дъщеря им е довела до остра стресова реакция, от която те са получили посттравматично стресово разстройство в параметрите на адапционно разстройство. Това е невротично заболяване, което в повечето случаи завършва с излекуване. За да се излекуват, за Л. и Г. Д.и е необходима медикаментозна терапия. И двамата са в крайно негативно емоционално състояние (заключението на вещите лица д-р К. и З., л. 299-313).

[21] На 26.04.2023 г. Л. и Г. Д.и са поискали от Фонда да им изплати обезщетение за неимуществените вреди от смъртта на С. Д. (претенцията, л.

145-146). Не се спори, че Фондът не го е направил.

[22] Съдът е освободил Л. и Г. Д.и от заплащането на държавна такса (определението, л. 165). Те са били представлявани безплатно от адвокат (л.

249), а са заплатили 1 125,00 лева за вещи лица (л. 246). Фондът е заплатил:

525,00 лева за вещи лица (л. 238-239); 30,00 лева депозит за свидетел (л. 240);

5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 241).

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА

УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И