Решение № 130 от 22.03.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Благоевград, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Катя Сукалинска при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско дело № 20211200501125 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 6655/11.11.2021 г., подадена от БЛ.

ЕМ. СТ., ЕГН **********, действащ чрез пълномощника адв.Д.М. С., БАК срещу решение № 255/31.10.2021 г., постановено по гр.д. № 1709/2021 г. по описа на Районен съдБлагоевград в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр.с чл.225 КТ за разликата над уважената част от 4 950.00 лева до пълния размер от 5 940.00 лева, за периода от 19.10.2021 г. до 17.11.2021 г. Представя писмено доказателствобележка изх. № 60-08-01-52387/09.12.2021 г. по описа на Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ Благоевград. Претендира съдебни разноски за въззивна инстанция.

В жалбата се навеждат подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в атакуваната част. Сочи, че с решение № 255/31.10.2021 г., постановено по гр.д.

№ 1709/2021 г. по описа на Районен съд-Благоевград са уважени предявените от Б.С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ. С решението е признато за незаконно и отменено уволнението на С. от длъжността „Специалист „Архитектурно-строителен контрол“ при Община Благоевград, като молителят е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. С решението е уважен частично и искът с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за сумата от 4 950.00 лева, на база 990.00 лева за последния пълен отработен месец, за периода от 17.05.2021 г. до 18.10.2021 г., а за разликата над този размер до претендирания 5 940.00 лева, считано за периода 19.10.2021 г. до 17.11.2021 г., искът за обезщетение за оставане без работа поради уволнението, е отхвърлен като недоказан и неоснователен. Сочи, че процесното трудово правоотношение е прекратено със Заповед № 299-ЧР-Д/17.05.2021 г., считано от 17.05.2021 г. Счита, че по аргумент на чл.225, ал.1 КТ във вр. с чл.228 КТ, му се дължи присъждане на пълния размер претендирано обезщетение за оставане без работа. В тази връзка заявява искане за отмяна на решението в атакуваната част и постановяване на друго, с което бъде уважен иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ за разликата над уважената част от 4 950.00 лева до 5 940.00 лева, за периода от 19.10.2021 г. до 17.11.2021 г., 1 ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.263, ал.1 ГПК депозира писмен отговор. Навежда доводи, с които обосновава становище, че атакуваното от С. решение е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение. Навежда довод, по аргумент на чл.225, ал.1 КТ, че максималният срок, за който може да бъде присъдено обезщетение за оставане без работа поради уволнение е 6 месеца, считано от датата на уволнението, а базата за изчисляването му е брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, по аргумент на чл.228, ал1. КТ. Сочи, че в казуса районният съд правилно е присъдил обезщетение за оставане без работа поради уволнението, за периода от 17.05.2021 г. до 18.10.2021 г., в общ размер 4 950.00 лева, на база 990.00 лева за последния пълен отработен месец, тъй на 18.10.2021 г. е приключило съдебното дирене пред първа инстанция. Периодът 19.10.2021 г. до 17.11.2021 г. следва този момент /приключване на делото пред районния съд/, поради което претендираното от С. обезщетение за разликата над уважения размер до претендирания от 5 940.00 лева, е неоснователна и като такава правилно е отхвърлена. Не прави доказателствени искания.

Срещу решение № 255/31.10.2021 г., постановено по гр.д. № 1709/2021 г. по описа на Районен съд-Благоевград, е подадена и въззивна жалба вх.№ 6711/12.11.2021 г. от Община Благоевград, представлявана от кмета И.С., с която се атакува като неправилно и незаконосъобразно решението в частта, с която са уважени предявените от БЛ. ЕМ. СТ. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 във вр.с чл.225, ал.1 КТ за сумата от 4 950.00 лева, на база 990.00 лева за последния пълен отработен месец, за периода от 17.05.2021 г. до 18.10.2021 г., представляващо обезщетение за оставане без работа поради уволнението. Твърди, че решението е постановено в нарушение на материално и процесуално правните норми. Счита за неправилен извода на съда за недоказаност на вмененото на ищеца нарушение, изразило се в неизпълнение на възложена работа, съставляващо нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.187, ал.1, т.3 КТ, тъй като в Заповед № 1316/28.09.2020 г. на Кмета на Община Благоевград, с която е възложено извършване на проверка относно законността на огради, сгради и преместваеми обекти извън границите на урбанизираните територии и в неурегулираните части на населените места на територията на община Благоевград в местностите „****“ и „****“, липсва срок за извършване на проверката и не са посочени служителите, които да извършат проверката, както и че в заповедта липсва възлагане на изготвяне на доклад с конкретно съдържание на служителите, извършващи проверката. Твърди, че изводът на съда не кореспондира със показанията на свидетеля А.Л., който сочи, че лично на него било възложено изготвянето на Заповед № 1316/28.09.2020 г. на Кмета на Община Благоевград, както и че със съдържанието на заповедта били запознати ищецът и свидетелите Л.П. и А.Л..

Твърди, че показанията на последните двама установяват, че във връзка със Заповед № 1316, Кметът на Община Благоевград възложил устно на тримата- ищеца С., свидетелите П. и Л., да отидат и проверят района, който е под „****“, с цел да установят законно ли са построени сградите в този район, като за резултатите от извършената проверка да изготвят доклад.

Навежда довод, че законът не поставя изискване възлагането на задачи в процеса на работата да става с писмена заповед от работодателя до служителя. Счита, че непосочването в заповедта /№ 1316/ на служителите, които да извършат проверката, не води до извод, че фактически не е възложено и не е възникнало задължение за ищеца С. и свидетелите П. и Л., да извършат проверка с цел установяване законността на огради, сгради и преместваеми обекти извън границите на урбанизираните територии и в неурегулираните части на населените места на територията на община Благоевград в местностите „****“ и „****“.

Твърди, че показанията на свидетеля Л. установяват, че С., П. и Л. са извършили проверка на сградите в посочените в заповедта имоти, събрали са документи, изготвили са протоколи в процеса на проверката, но реално не са установили законно ли са построени сградите в тези имоти. Счита, че това обстоятелство се потвърждава от приобщения като доказателство по делото доклад във връзка с изпълнението на Заповед № 1316/28.09.2020 г. С посоченото 2 обосновава извод, че ищецът С. не е изпълнил заповедта и разпорежданията на Кмета на Община Благоевград.

Жалбоподателят-работодател оспорва като неправилен извода на районния съд, че нарушенията на С. на трудовата дисциплина от дати 22.10.2020 г., 23.12.2020 г., 22.02.2021 г., 23.02.2021 г., 24.02.2021 г., 10.05.2021 г., 11.05.2021 г., 12.05.2021 г. не са съществени, за да обусловят най-тежката санкция, като не са допринесли за настъпване на някакви вреди на работодателя и не са нарушили работния процес. В тази връзка сочи чл.10, ал.1 и ал.2 от Правилника за вътрешния ред на Община Благоевград. Счита, че с действията и бездействията на С., състоящи се в неизпълнение на служебните задължения на посочените в т.II от Заповед № 299-Ч-Д/17.05.2021 г. дати и часове, последният е нарушил разпоредбата на чл.126, т.1 от КТ: „да се явява навреме на работа и да бъде на работното си място до края на работното време“ и чл.8, ал.1 КТ, съгласно който :“трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно, съобразно изискванията на законите“. Твърди, че на С. е наложено най-тежкото наказание –уволнение, заради системни нарушения на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.3 КТ, не само за преждевременно напускане на работното място и за системни закъснения, но и за неявяването му на работа, и за неизпълнението на Заповед № 1316/28.09.2020 г. на Кмета на Община Благоевград. Сочи, че в заповедта са посочени подробно по дата и час всички констатирани нарушения. Обосновава теза, че дисциплинарното нарушение може да бъде осъществено като „формално“ или „резултатно“ правонарушение. Вредата, сама по себе си, не е необходим елемент от нарушението на трудовата дисциплина. При някои дисциплинарни нарушения, наличието на вреда не присъства задължително като елемент от фактическото основание на съответното дисциплинарно нарушение, като при тях наличието на вреда и причинна връзка между правонарушението и настъпилия противоправен резултат /вреда/, може да формира самостоятелен утежняващ признак на извършеното дисциплинарно нарушение. Преценката за наличие на „тежко дисциплинарно нарушение“ за някои нарушения се прави от работодателя при съобразяване критериите по чл.189 КТ, а за някои нарушения тя е направена от законодателя. Счита, че критериите по чл.189, ал.1 КТ следва да се прилагат не за всички, а само за две групи дисциплинарни нарушения, за които е наложено дисциплинарно уволнение: 1. Дисциплинарни нарушения по чл.187 КТ, които не са посочени в чл.190 КТ; 2. Нарушения, които попадат в хипотезата на чл.190, т.7 КТ – други тежки нарушения на трудовата дисциплина. Счита, че относно дисциплинарните нарушения по чл.190 КТ преценката за тежест не може да се прави от съда в производството по оспорване на дисциплинарното уволнение, тъй като е направена от закона. Наред с това счита, че предвид заеманата от ищеца С. длъжност и обществената значимост на извършваната от същия дейност – да следи за незаконното строителство на територията на Община Благоевград, и предвид оказаното по-високо доверие от страна на работодателя, тежестта на извършените нарушения в случая съответства на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“.

Във въззивната жалба, подадена от работодателя, се навежда възражение и срещу присъдените в полза на работника разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. В тази връзка сочи, че своевременно е заявил възражение за прекомерност.

Твърди, че присъденото от съда възнаграждение в пъти надвишава размера, предвидени в чл.8, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което същия следва да бъде намален до минималния размер.

Жалбоподателят-работодател не прави доказателствени искания. Не претендира съдебни разноски.

Препис от въззивна жалба вх.№ 6711/12.11.2021 г. е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.263, ал.1 ГПК депозира чрез пълномощник писмен отговор. С подробни доводи обосновава становище за неоснователност на жалбата като счита, че същата следва да бъде оставена без уважение, а решението в атакуваната от работодателя част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила районният съд е направил извод за недоказаност на 3 вменените на ищеца дисциплинарни нарушения, както и на факта, че С. е имал знание за заповед № 1316. Твърди, че не му е вменявано нарушение, за което работодателят сочи едва с въззивната жалба /на стр.2 -3/, поради което и не се е защитавал срещу такова в производството по чл.193 КТ и такова не му е вменявано с акта по чл.195 КТ. Споделя изводите на съда, че при определяне на наказанието работодателят не е съобразил тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени и цялото поведение на служителя. Сочи, че събраните по делото гласни доказателства не установяват вменените на С. тежки нарушения на трудовата дисциплина, съгласно чл.190, ал.1, т.3 КТ, не е установена системност на нарушенията, както и че такива, извършени от С., са допринесли за настъпване на някакви вреди за работодателя, както и да са нарушили работния процес.