Решение № 18481 от 14.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18481 гр. София, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯ. З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А като разгледа докладваното от РУМЯ. З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110105301 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, седалище и адрес на управление в гр.

София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и И.И.Е., чрез пълномощника юрк. Й. Г.а, против И. Д. А., ЕГН **********, с адрес ... В. И. А., ЕГН **********, с адрес ... и Я. И. А., ЕГН **********, с адрес ... в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес ... с абонатен № ..., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят следните суми:

- за И. Д. А., ЕГН **********, 2/4 от общото задължение, а именно – сумата от 756,66 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 161,13 лв., представляваща мораторна лихва от 15.09.2020 г. до 17.01.2023 г., сумата от 30,12 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.01.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 7,17 лв., представляваща мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение 31.01.2020 г. до 17.01.2023 г., - за В. И. А., ЕГН **********, 1/4 от общото задължение, а именно – сумата от 378,33 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 80,57 лв., представляваща мораторна лихва от 15.09.2020 г. до 17.01.2023 г., сумата от 7,53 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.01.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 1,79 лв., представляваща мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение 31.01.2020 г. до 17.01.2023 г., и - за Я. И. А., ЕГН **********, 1/4 от общото задължение, а именно – сумата от 378,33 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.01.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 80,57 лв., представляваща мораторна лихва от 15.09.2020 г. до 1

17.01.2023 г., сумата от 7,53 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.01.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 1,80 лв., представляваща мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение 31.01.2020 г. до 17.01.2023 г.

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес ... с абонатен № ..., са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото дружество, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45-дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.

Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците. Ищецът моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

С исковата молба ищецът е представил писмени документи с искане същите да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.

Направено е искане да бъде конституирано като трето лице – помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество осъществява услугата по дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, част от която е и процесният имот. Направено е искане „Техем Сървисис“ ЕООД да представи всички относими към правния спор документи.

С молба с вх. № 124803/15.04.2024 г. ищът е представил 2 бр. молби по чл. 192 ГПК.

В открито съдебно заседание от 21.05.2024 г. ищецът, чрез пълномощника си, поддържа исковата молба, като не прави възражения по доклада. Поддържа, че в счетоводната система на ищеца не е отразено твърдяното плащане от ответниците. твърди, че при извършване на плащанията не е посочено като основание за плащането гражданското дело. Моли да бъде прието заключението на вещото лице по изготвената съдебнотехническа експертиза.

В открито съдебно заседание от 23.07.2024 г. ищецът, чрез пълномощника си, моли да се даде ход на делото и да се приеме справката. Не прави нови доказателствени искания.

Моли за уважаване на исковите претенции. Моли за присъждане на разноски и възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. А. представя отговор, в който излага доводи за влошени лични и имуществени отношения с останалите съсобственици на имота – другите две ответници, които са негови дъщери. Сочи, че от 1994 г. радиаторите в процесния топлоснабден имот са премахнати, а вода не се ползва.

В открито съдебно заседание от 21.05.2024 г. ответникът оспорва останалите ответници да са собственици на процесния имот. Поддържа, че в имота няма отоплителни тела / „радиатори“/ от 40 години. Оспорва твърдението, че не е осигурил достъп до процесния имот на инкасаторите от дружеството, извършващо услугата по дялово разпределение. Не прави нови доказателствени искания.

Ответникът И. А. не изразява становище по доказателствените искания, направени в исковата молба. Представя писмени доказателства.

Ответниците Я. А. и В. А., редовно уведомени на електронен адрес, не депозират отговори. Представят платежен документ за заплащане на претендираните от тях суми.

2

В открито съдебно заседание от 23.07.2024 г. ответниците не се явяват и не се представляват.

По делото е постъпила молба с вх. № 162247/17.05.2024 г. от третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД. Прилага копие от 2 бр. констативни протоколи, както и 2 бр. индивидуални справки за отопление и топла вода.

По делото е постъпила молба с вх. № 239134/22.07.2024 г. от третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД. В същата е посочено, че за отчетен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. не е осигурен достъп за отчитане на показанията на водомера в процесния имот. За процесния период, вкл. и след него, в дружеството ТЛП не са постъпвали молби за допълнителен отчет и/ или жалби във връзка извършените отчети и дялово разпределение. Към молбата представя 2 бр. протоколи за неосигурен достъп.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответницата; качеството потребител – собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответницата; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот от двамата ответницата; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

При установяване на горните факти в тежест на ответника е указано да докаже, че е погасил претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат наведени такива.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно – задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.

Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 20.11.1990 г. И. Д. А. и Е.Т. А. са придобили Апартамент № 114, находящ се в ..., по силата на Заповед № ДИ-03-1316/1990 г. на Председателя на ИК на ОбНс „Люлин“. В полза на Е.Т. А. е учредена представителна власт от И. Д. А. за продажба на процесния имот в полза на В. И. А. и Я. И. А..

По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на ..., том № IV, рег. № 10234, ..., видно от който се установява, че на 28.12.2000 г. В. И. А. и Я. И. А. са придобили собствеността върху Апартамент № 114, находящ се в ....

По делото е приложено препис от Решение № I-47-32 от 27.03.2010 г. по описа на СРС, ГК, 47-ми състав, постановено по гр.д. № 10316/2008 г., с което е признато за установено по иск на И. Д. А. против В. И. А., Я. И. А. и Е.Т. А., че договорът за покупко-продажба на 3 недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на ..., том № IV, рег. № 10234, ..., е нищожен като сключен без представителна власт за ½ ид.ч. от Апартамент № 114, находящ се в .... Следователно И. Д. А. е продължил да бъде собственик на ½ ид.ч. от процесния апартамент, а ответниците В. И. А. и Я. И. А. – на по ¼ ид.ч. от същия.

От същото следва, че ответниците са страна по облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР – чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката.

По силата на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за ищеца е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството й на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ през процесния период.

Съдържанието на правоотношението между страните е уредено от Общите условия (ОУ) на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от КЕВР и действащи през процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от ищцовото дружество като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане от страна на потребителите. Общите условия обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ – няма твърдения да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.