Решение № 2650 от 10.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2650 гр. Пловдив, 10.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330100899 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. Г. Т., ЕГН **********, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която е предявен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ********* от ********* г., с която е начислена неустойка в размер на 801.15 лева.

В исковата молба се твърди, че на ********* г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ищеца била предоставена сумата от 900 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40.05 %, годишен процент на разходите – 49.83 %.

Съгласно чл.5 от договора същият следвало да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия. В случай на непредоставяне на обезпечение, кредитополучателят - ищец дължал неустойка в размер на 801.15 лева, която следвало да се заплати разсрочено, заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечната вноска за неустойка. Сочи, че заемният ресурс е изцяло усвоен от ищеца, но същият не дължал плащане на неустойка. Сочи, че чрез предвиждането на неустойка за неосигуряване на обезпечение, респективно такси, които се събират за осигуряване на фирми – гаранти, се осигурявала допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорната възнаградителна лихва, като същевременно се преодолявало законовото изискване за таван на лихвените нива и други разходи по предоставената в заем сума. Твърди се, че неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция, в размер на 801.15 лева била загубила присъщата за неустойка обезщетителна функция, доколкото била над 50 % от заетата сума в размер на 900 лева, без да зависи от вредите от неизпълнение на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирало с последиците от неизпълнението. Кумулирането й към погасителната вноска водило до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено 1 предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Твърди се, че недобросъвестно и в ущърб на потребителя –ищец, ответното дружество е поставило изисквания за да обоснове получаването на допълнителна печалба, което било в нарушение на ограниченията на чл.19, ал. 4 ЗПК. Както разходите на търговеца, така и печалбата му би следвало да бъде включена в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности не отговаряли на действителните параметри по договора. От една страна неустойката била включена като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга същата била предвидена в размер, който не съответствал на вредите от неизпълнението, тъй като била съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин се заобикаляло ограничението в чл.19, ал.4 ЗПК при определяне на ГПР.

С оглед изложеното се моли за прогласяване на нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 801.15 лева, обективирана в чл. 11 от Договор за потребителски кредит № ********* от 31.08.2021 г. , сключен между страните, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща материалноправните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който признава иска.

Моли в негова тежест да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си не бил дал повод за завеждане на делото.

Сочи се, че ответното дружество не е претендирало от ищеца заплащането на неустойка, не е изпращало покани, уведомления и други съобщения в тази връзка.

Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца ********* възнаграждение.

В открито съдебно заседание, проведено на 01.06.2023 г., ищецът В. Г. Т., чрез процесуалния си представител, е направил искане за постановяване на решение при признание на иска по реда на чл. 237 ГПК, като същото е уважено.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Предявеният иск е допустим, валидно е направено признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237, ал.3 ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения – т.е. признато е право, с което страната може да се разпорежда – ответното дружество, чрез пълномощника си, който има изрично пълномощно за упражняване на правата по чл. 34, ал. 3 ГПК, е извършил признанието, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, то съдът следва да го зачете, като уважи изцяло предявения иск.

Относно разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 50 лева за държавна такса.

Ищцата, освен това, е представлявана от свой пълномощник в процеса, на когото тя не е заплатила хонорар, в която връзка същата моли за определяне на неговото възнаграждение 2 на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищеца (л. 10) е посочено, че тя се представлява безплатно от ***. С. Н., поради затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на *********то възнаграждение, което с оглед цената на иска, следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, предвиждащи минимален размер на *********то възнаграждение от 400 лева. Посочената сума следва да се присъди в полза на процесуалния представител, а не на ищцата, с оглед на обстоятелството, че последната не е реализирала този разход.

Съдът намира, че в процесния случай, не може да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като по делото се установи, че ответното дружество с поведението си е дало повод за завеждане на иска, макар да е признал изрично иска за основателен. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на сочената разпоредба.

Ответното дружество е станало причина за завеждане на делото, защото признанието, че процесната клауза за неустойка е нищожна, е след постъпване на исковата молба на 23.01.2023 г.

В чл. 11, ал. 1 от процесния договор за кредит от ********* г. е предвидено заплащането на неустойка в размер на 801.15 лева.

Възраженията на процесуалния представител на ответното дружество, че не е претендирало от ищеца процесната неустойка - не било изпращало покани, уведомления и други съобщения до ищеца с искане да се заплати процесната неустойка, са без значение, защото клаузата за неустойка е част от договора за кредит.

Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца, следва да се присъдят направените по делото разноски.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между В. Г. Т., ЕГН **********, от ************ и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ********* от ********* г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 801.15 лева, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави и неравноправност.

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на В. Г. Т., ЕГН **********, от ************, сумата от 50 лева (петдесет лева) - деловодни разноски за производството по настоящото гражданско дело № 899/2023 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с..

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на ***. С. К. Н., АК*********, със служебен адрес – *********, сумата от 400 лева (четиристотин лева) – ********* възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на В. Г. Т. за производството по настоящото гражданско дело № 899/2023 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с..

Решението може да се обжалва пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3