Решение № 1573 от 11.02.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1573

Пловдив, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXI Касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

Членове:

ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

ПЕТЪР КАСАБОВ

При секретар МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА-ПЕЙНИРОВА и с участието на прокурора МАРИН НИКОЛОВ ПЕЛТЕКОВ като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ канд № 20257180702902 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Ж. С. Т., [ЕГН], в качеството на ЕТ „ДАР-Ж. Т.", [ЕИК], адрес: [населено място], обл. Пловдив, [улица], чрез процесуалния представител С. М. Т., срещу Решение № 1342 /17.11.2025 г., постановено по а.н.д № 6168 по описа за 2025 г., на Районен съд - Пловдив I – ви наказателен състав, с което е изменено Наказателно постановление № 853900-F847590/06.10.2025 г., издадено от Началник на отдел Оперативни дейности –Пловдив, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с което на ЕТ „ДАР-Ж. Т." е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС, която съдът е намалил до размер от 1000 лева.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на районния съд, че в случая не е налице нарушение на забраната за двойно наказване. Сочи се, че издаването на наказателно постановление въз основа на същите фактически основания, дали повод за налагане и на административна принуда, се явява в противоречие с задължителната за прилагане съдебна практика, отразена в Решение на СЕС (първи състав) от 4 май 2023 година по дело С‑97/21. Поддържа се също, че са налице и предпоставките да не бъде налагано административно наказание, тъй като липсва вреда за фиска от извършеното деяние.

3. Ответникът по касационната жалба – Началник на отдел Оперативни дейности –Пловдив, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител – юрисконсулт К., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски и възразява срещу размер на разноските на другата страна.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - [населено място], дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП Наказателно постановление № 853900-F847590/06.10.2025 г., издадено от Началник на отдел Оперативни дейности - Пловдив при ЦУ на НАП. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № F847590 от 15.09.2025 г., съставен от А. Р. – на длъжност старши инспектор в НАП. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: В хода на проверка от органите по приходите на 02.09.2025г. в 13:50 часа на търговски обект сергия за плодове и зеленчуци, находяща се в [населено място] [улица] стопанисван от ЕТ „Дар-Ж. Т." с [ЕИК], преди легитимацията на контролния орган била извършена контролна покупка на 1100 гр. праскови на обща стойност 7,10 лв., заплатена в брой от проверяващите на лицето Ж. Т. -търговец. За приетата сума не бил издаде фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел „Дейзи“ с ИН на ФУ DY514222 и ИН на ФП ********* или от кочан с ръчни касови бележки в момента на извършване на плащането, отговарящ на изискванията на Наредба № Н - 18/13.12.2006г. За извършената покупка следвало да се издаде фискален бон с № 004046/02.09.2025г. С този номер бил изведе дневен „Х“ - отчет от проверяващите. Проверката била отразена в Протокол сер. АA № 0178991/02.09.2025г.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на основание чл. 185, ал.1 ЗДДС е наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 1500 лева.

7. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.

8. Спрямо ЕТ „Дар-Ж. Т.", въз основа на фактическата обстановка, отразена в АУАН № F847590 от 15.09.2025 г., била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-449-0178991/06.10.2025г. на Началник на отдел Оперативни дейности - Пловдив при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1 вр. чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, било наредено запечатване на процесния търговски обект за срок от 7 – дни.

След служебна справка се установява, че по жалба на ЕТ „Дар-Ж. Т." срещу заповед № ФК-449-0178991/06.10.2025г. е образувано адм. дело № 2440 по описа за 2025 г. на Административен съд – Пловдив, което към момента не е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

9. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че нарушението е установено безспорно както от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Намерил е основания за намаляване размера на наложеното наказание.

ІV. От правна страна:

10. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органите, участвали в административната фаза на производството, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Доказателствата по делото и изявленията на жалбоподателя еднозначно сочат, че на посочените в АУАН № F847590 от 15.09.2025 г. дата, място и час, ЕТ „Дар-Ж. Т." като задължено по закона лице не е издал фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство модел „Дейзи“ с ИН на ФУ DY514222 и ИН на ФП ********* или от кочан с ръчни касови бележки за извършената покупка на стоки в момента на извършване на плащането, отговарящ на изискванията на Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ. С това деяние е реализиран съставът на административно нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 1 ЗДДС. Законосъобразно за това административно нарушение на дееца е наложено и предвиденото по вид административно наказание, чиито размер въззивната съдебна инстанция е намалила до установения от закона минимум.

Неоснователни са твърденията на оспорващия за наличието на основания за отмяна на наложеното му административно наказание поради нарушаване на забраната за „двойно наказване“. Издадената в административното производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-449-0178991/06.10.2025г. на Началник на отдел Оперативни дейности - Пловдив при ЦУ на НАП към настоящия момент не е влязла в сила, не е изпълнена, нито се ползва с придадено с разпореждане или по силата на закона предварително изпълнение. Тоест с тази заповед по отношение на дееца не е реализирана административна принуда, която да разкрива белезите на санкция, дублираща процесното административно наказание. Имено наличието на окончателно наказване, предхождащо следващото по ред наказване за същото деяние, би разкрило нарушение на принципа „nе bis in idem“, в този смисъл и задължителната за съда практика, отразена в Тълкувателно решение № 3/22.12.2015г. на Върховният касационен съд на Република България.

При обсъдената фактическа и правна обстановка, към момента на настоящия съдебен контрол, не се установява нарушение на забраната за двойно наказване, което да дава самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

По делото не са налице и обстоятелства, които да обосноват приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Това, че нарушението е първо и от реализирането му не са възникнали щети за фиска не е достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност, доколкото същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Напротив видно от ангажираните от самия жалбоподател данни, за предходно издадени заповеди по чл. 186, ал. 1 вр. чл. 187, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност, в случая се установява трайна организация на дейността в обекта на контрол, която се поставя в разрез с установения ред на държавно управление и се отклонява от фискалната дисциплина.

От изложеното до тук следва, че като е изменил обжалваното пред него наказателно постановление районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

V. По съдебните разноски.

11. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 41 евро.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХI състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1342 /17.11.2025 г., постановено по а.н.д № 6168 по описа за 2025 г., на Районен съд - Пловдив I – ви наказателен състав.

ОСЪЖДА Ж. С. Т., [ЕГН], в качеството на ЕТ „ДАР-Ж. Т.", [ЕИК], адрес: [населено място], обл. Пловдив, [улица], да заплати на Националната агенция за приходите сумата от общо 41 (четиридесет и едно) евро, представляваща съдебни разноски.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: