Решение № 402 от 05.04.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. София, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20231000501184 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260029 от 06.01.2023г., постановено по гр.д. № 10957/2020г. по описа на СГС, ГО 15 състав, е уважен иск с правно основание чл.108 ЗС, като е признато за установено по отношение на В. Т. У., че Р. Е. М., действащ чрез неговата майка и законен представител К. Т. Д., е собственик на основание наследяване по завещание, а именно: саморъчно завещание от 31.03.2020г. на дядо му Р. М. М., ЕГН ********** и на баба му Л.

С. М., ЕГН **********, и двете обявени от нотариус Г. Й.-Д. с протокол от 25.09.2020г., на следните недвижими имоти: а/ Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, общ.Столична, обл.София (столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-19/29.03.2010г. на изпълнителен директор НА АГКК, Последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 10.09.2020г., адрес на поземления имот: гр. София, район Овча купел, кв.***, ул. „***“ № *, Площ: 659 кв. м., Предишен идентификатор: няма, Номер по предходен план: 229, квартал: 13, парцел: XIII, Съседи: ***, ***,

***,***,***, както и на; б/ Сграда с идентификатор ***, находяща се в гр.София, общ.Столична, общ.София (столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри, 1 одобрени със Заповед РД-18-19/29.03.2010г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 10.09.2020 г., адрес на сградата: гр. София, район Овча купел, кв.***, ул. „***“ № *, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 96 кв.м., брой етажи: 3, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, като е осъдил В. Т. У. да предаде на Р. Е. М., чрез неговата майка и законен представител К. Т. Д., владението на гореописания имот.

Със същото решение е признато за установено по предявения от Р. Е. М., действащ чрез майка и законен представител К. Т. Д. срещу Е. Р. М. и Д. Р. М., че Р. Е. М. е собственик на основание наследяване по завещание, а именно: саморъчно завещание на Р.

М. М. и на Л. С. М. от 31.03.2020г., обявено от нотариус Г. Й.-Д. с протокол от 25.09.2020г., на горепосочените недвижими имоти.

Присъдени са разноски, като на основание чл.78, ал.1 ГПК В. Т. У., Е. Р. М. и Д. Р.

М., са осъдени да заплатят на Р. Е. М. сумата от по 1215,67 лв. за всеки от ответниците д.т. и разноски .

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника В.

Т. У..

Жалбоподателят-ответник В. Т. У. оспорва решението изцяло. Посочва, че към момента на завеждане на исковата молба, както и до първото о.с.з. 22.10.2021г. е владял имота, впоследствие е продал същия и не е бил владелец. В ИМ ищецът - малолетният Р. Е. М., действащ чрез законният си представител и майка К. Т. Д. твърди, че е собственик на процесния имот, а именно: Дворно Място, поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.София, район Овча купел, кв.***, ул.*** №6, заедно с построената в мястото двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 92,59 кв.м. и РЗП от 194,94 кв.м. по силата на саморъчно универсално завещание на дядо си Р. М.

М., починал на ***г. и баба си Л. С. М., починала на ***г., които към момента на смъртта си били собственици на процесния имот. Видно от представеното по делото удостоверение за раждане на малолетния ищец №7084130668, издадено от СО район Средец законен представител и баща на ищеца е вторият ответник по делото Е. Р. М., ответник е и неговият чичо Д. Р. М.. И двамата ответници имат запазена част, но не само не са направили възражение /насрещен иск/ за това обстоятелство, а нарочно признават иска. Твърди, че е налице симулативен процес, за което е направил своевременно възражение пред първа инстанция, останало необсъдено в мотивите на решението. На второ място посочва, че императивната норма на чл.38 ЗН следва да бъде тълкувана разширително и сключването на предварителен договор и даването на пълномощно за разпореждане след направеното завещателно разпореждане представляват промяна на завещателното разпореждане.

Неправилно СГС приема, че това може да стане само с ново завещание или с нотариален акт, с които завещателите отменят изцяло или отчасти предишните си разпореждания.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна Е. Р. М. /баща на ищеца/ оспорва жалбата и моли съда да 2 потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Въззиваемата страна Р. Е. М., ЕГН ********** действащ чрез законният си представител и майка К. Т. Д., ЕГН ********** оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Изтъква факта, че ответникът не е правил възражение „за симулативен процес“ по настоящото дело. От друга страна намира, че от публично достъпната информация чрез справка от Имотен регистър е видно, че продажбата на процесния имот е осъществена на 23.11.2020 г. като имотът е продаден от жалбоподателя на Р. К. и Р. С. Д. след предявяване на ИМ (13.10.2020 г.) и след нейното вписване (17.11.2020г.). На основание чл. 226, ал. 1 ГПК прехвърлянето на спорното право в хода на процеса е без значение за основателността на претенцията и делото следва своя ход между първоначалните страни.

Твърди, че основава правата си на собственик въз основа на саморъчните завещания, съставени от дядо му Р. М. М. и от баба му Л. С. М.. От двете завещания е видно, че завещателите изявяват воля цялото притежавано движимо и недвижимо имущество след смъртта им да бъде наследено от него. От единичната и тройна СГр.Е се установява, че двете завещания са написани и подписани от адресатите на съответните изявления. Не се твърди и не се доказва друг порок на завещателното разпореждане, водещ до неговата недействителност. Основен спорен по делото въпрос е дали със сключването на предварителен договор с трето на спора лице завещателното разпореждане е оттеглено, ресл. дали процесният недвижим имот е станал собственост на наследниците по закон, а не на наследникът по завещание, в който смисъл са наведените от жалбоподателя В. У. възражения. В този смисъл императивната норма на чл.38 ЗН не следва да бъде тълкувана разширително и сключването на предварителен договор и даването на пълномощно за разпореждане след направеното завещателно разпореждане не представляват промяна на завещателното разпореждане. Предварителният договор няма вещно-прехвърлителен ефект, а представлява само едно облигационно правоотношение, а пълномощното за разпореждане се прекратява със смъртта на упълномощителя. Законът не предвижда възможност за оттегляне на веднъж заявеното завещателно разпореждане чрез конклудентни действия или презумиране на воля за оттегляне, поради сключване на предварителен договор за разпореждане с имущество, част от патримониума на наследодателя. Императивната разпоредба на чл.38 ЗН не следва да бъде тълкувана разширително, каквото тълкуване би било налице, ако се зачетат последици на правна сделка във форма, различна от посочените - ново завещание или нотариален акт. Жалбоподателят В. Т. У. е придобил процесните недвижими имоти от несобственици и следователно то е непротивопоставимо на ищеца Р. Е.

М., макар завещанието, което го легитимира като собственик, да е вписано след вписването на договора за продажба. Незнанието на купувача, че праводателят му не е собственик на продадения имот, е без значение за настъпване на вещноправните последици на продажбата, тъй като никой не може да прехвърли права, които няма. По делото не се спори, че ответникът владее процесния недвижим имот, поради което съдът приема за доказана и втората кумулативно изискуема предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл.

3

108 ЗС спрямо ответника В. У.. Допълва още, че правилото на чл.113 ЗС, според което актовете по чл.112 ЗС до вписването им не могат да се противопоставят на трети лица, е неприложимо както в отношенията между наследник по закон и наследник по завещание, така и в отношенията между наследник по завещание и трето лице, придобило права с транслативен акт, сключен с наследника по закон. В тези случаи вписването на обявеното завещание е без значение. В първия случай няма конкуренция между актове, подлежащи на вписване, тъй като придобиванията на недвижими имоти по наследство не подлежат на вписване, съгласно изричната разпоредба на чл. 5, б.”в” от Правилника за вписванията, а във втория случай праводателят не е един и същ. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Д. Р. М. /чичо на ищеца/ оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

САС констатира, че първоначално ищецът е предявил срещу ответниците В. Т. У. Е. Р. М. и Д. Р. М. иск с правно основание чл.124 ГПК, съгласно ИМ с вх.№ 272404/13.10.2020г. като в последствие с писмена молба вх.№275772/20.10.2020г. на основание чл.214, ал.1, пр.4 ГПК, прави изменение на иска, като преминава от установителен към осъдителен иск по чл.108 ЗС спрямо първия ответник В. Т. У., тъй като последния на 19.10.2020г. му отнема принудително владението на процесните недвижими имоти. По отношение на втория и третия ответник исковете са положителни установителни.

С отговорите на иска по чл.131 ГПК вторият и третият ответник Е. Р. М. и Д. Р. М., изцяло са ПРИЗНАЛИ исковата претенция, както и допълнителното изменение на иска, обективирано в писмени молби вх.№275842/20.10.2020г. с нотариална заверка на подписа с рег.№6289/20.10.2020г. на Нот.В. К. с рег.№ *** при НК с район на действие СРС и вх.

№276537/21Л0.2020г. с нотариална заверка на подписа с рег.№8523/21.10.2020г. на Нот.М.

Е. с рег.№ *** при НК с район на действие СРС, а само третият ответник В. Т. У. е оспорил исковата претенция. Не отрича, че осъществява фактическа власт въз основа на договор за покупко-продажба.

От фактическа страна се установява, че на 04.11.1972г. Р. М. М. закупува по време на брака си с Л. М. дворно място със застроена върху същото едноетажна жилищна сграда от две стаи и кухня, съставляващо парцел X, имот пл. № І-13 по плана на село Суходол, цялото с площ 688 кв. м., видно от договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а. № 147, том XXVIII, дело 547/72 на нотариус П. П. с район на действие СРС. Техни наследници по закон са Е. и Д. М. /братя/. Ищецът Р. Е. М. е внук на Р. М. М., роден на ********г. Негови родители са К. Т. Д. и Е. Р. М..

По делото е прието саморъчно завещание, съставено на 31.03.2020г. от Р. М. М., в което обективира воля за завещаване на внука си Р. Е. М. на цялото движимо и недвижимо имущество, което притежава към смъртта си. Посочено е, че това е последната му воля, 4 която желае да бъде изпълнена. На същата дата саморъчно завещание е изготвено и от баба му Л. С. М. в същия смисъл. Саморъчните завещания на Р. М. и на Л. М. са предадени за съхранение на нотариус Г. Й.-Д. от Е. Р. М. на 31.03.2020 г., като нотариусът е съставила протокол за приемането им. Видно от писмо вх. № 254/02.04.2020г. за Р. М. и вх. № 252/02.04.2020г. за Л. М. е уведомила Агенция по вписванията за регистрация на депозирането. По молба на Е. и Д. М., след смъртта на техните родители, нотариус Г. Й.-Д. е обявила на 25.09.2020г. саморъчните завещания на Р. М. и на Л. М., за което е изпратено уведомление до Агенция по вписванията на 30.09.2020 г. Завещанията са оспорени от жалбоподателя досежно тяхната автентичност.

По делото е прието пълномощно от 16.06.2020г. с нотариална заверка на подписите на упълномощителите Р. М. и Л. М., овластяващо техния син Е. М. да извършва действия по продажба на недвижимия имот. Така на 17.06.2020г. Р. М. М. и Л. С. М., действащи своя пълномощник Е. Р. М., сключват с М. Д. В. /купувач/ предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, съставляващо парцел X, имот пл. № І-15 от квартал 13, ведно с разположената в имота сграда с идентификатор *** със застроена площ от 92,59 кв. м., РЗП 194,89 кв.м. за сумата от 95100 лв. и срок за сключване на окончателен договор най-късно до 24.07.2020г.