Решение № 56 от 21.07.2023, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. ЛуК.овит, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУК.ОВИТ в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСК.А при участието на сеК.ретаря М.Х.Д.

К.ато разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСК.А Административно наК.азателно дело № 20224320200281 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 189, ал. 8 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Е. В. И. от гр. Плевен, чрез процесуален представител адв. В. И.-К.. срещу електронен фиш серия К. № ***, издаден от ОДМВР Ловеч.

В жалбата се твърди, че на датата на нарушението жалбоподателК.ата се е намира в чужбина, не е управлявала този автомобил никога, не е предоставяла личните си данни и документи на никого, не познава собственика и постоянно живее и работи в чужбина, като счита, че в декларацията, въз основа на която е издаден елеК.тронният фиш, са посочени неверни обстоятелства, с което е осъществено престъпление по чл. 313 НК..

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от упълномощената адв. К.., която поддържа оплакванията в жалбата и моли за отмяна на електронния фиш, както и за присъждане на разноските.

1

ОД МВР Ловеч не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като съобрази оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, прие следното:

По фактите

На 04.03.2021 г. в 13:31 часа на първокласен път І-3, с. Петревен, ул.

Хаджи Димитър №108, при ограничение на скоростта за населеното място от 50 К.м/час, с Автоматизирано техническо средство АТСС била засечена скорост на движение на моторно превозно средство – лек автомобил БМВ 330д с регистрационен номер ЕН ****, от 85 К.м/ч. (превишение от 35 К.м/ч).

Собственик на лекия автомобил е С.Е.Д., срещу когото първоначално ОД МВР Ловеч издало електронен фиш №4566063, с който му била наложена глоба от 400,00 лв.

Собственикът С.Д. на 11.02.2022 г. подписал Декларация пред ОДМВР Ловеч, в която заявил, че на датата на нарушението автомобилът му е бил управляван от свидетеля Г. В. Д., с приложени съответните К.опия от СУМПС на посочения водач.

Въз основа на декларацията на собственика, бил издаден втори електронен фиш №*****срещу Г. В. Д., К.ойто на свой ред на 03.08.2022 г. подал Декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, в която посочил, че по време на нарушението автомобилът е бил управляван от жалбоподателката с посочване на личните й данни и приложено копие от СУМПС.

Въз основа на декларацията от Г. Д. бил издаден обжалваният електронен фиш №6239379, с който на жалбоподатеката Е. И. е наложена глоба от 400,00 лв.

В деня на нарушението – 04.03.2021 г., жалбоподателката Е. В. И. е била извън територията на Република България и полагала труд в гр. А.,Италия което се установява от представените в превод документи за наличието на трудово правоотношение в чужбина, декларация от работодателя и се потвърждават от служебната справка за задграничните пътувания на Е. И..

По доказателствата

Извършването на нарушение с процесния автомобил е надлежно фиксирано с АТСС, документирано надлежно с писмени доказателства 2 съгласно чл. 189, ал. 8 ЗДвП, приложени в преписката.

Главният спорен факт по делото е, дали автомобилът е бил управляван в този момент от жалбоподателката, съответно дали са налице законовите основания това да се презумира.

Съдът се довери на писмените доказателства, представени от жалбоподателката и служебно проверени, които установяват категорично, че тя не е била на територията на Република България, като съответно дискредитират верността на писмените изявления на св. Д., направени в писмена декларация пред органите на МВР.

Разпитан като свидетел Г. Д. признава, че не познава Е. И. и не й е предоставял МПС за управление, а декларирал, че тя е управлявала автомобила, защото тази информация му предоставил неговия познат „Е.“, заедно с личните й данни. В предоставения 1-седмичен срок да посочи данни за самоличността на лицето“Е.“, свидетелят не изпълни съдебното разпореждане нито посочи причина за това.

Всичко гореизложено мотивира съда да приеме, че показанията на свидетеля са недостоверни, а декларираното от него в писмената декларация е невярно.

По правото

Жалбата е подадена в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима, а разгледана по същество – и основателна.

Производството по налагане на административно наказание, посредством електронен фиш, се отличава от общото административнонаказателно производство и се явява специално спрямо него. В рамките на това производство нарушението се установява автоматизирано, като за нарушител се презумира собственикът на автомобила или посочено от него с декларация конкретно лице, съгласно чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 ЗДвП.

Тази презумпция е оборима и в настоящото дело се установи, че посочените от св. В. Д. данни в декларацията пред органите на МВР Плевен, са неверни и жалбоподателката не е управлявала автомобилът, с който е било 3 извършено нарушението.

Затова и издаденият спрямо нея електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

Установеното от съда, че св. Г. В. Д. е потвърдил неистина в писмена декларация пред органа на МВР, налага да се сезира служебно Районна прокуратура Плевен с данни за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 НК..

По разноските

Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районен съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.. С оглед изхода на делото, право на такива има жалбоподателката, която съгласно представения договор за правна защита и съдействие е платила адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв., което е в рамките на минималното възнаграждение, дължимо по силата на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. не е прекомерно и следва да се присъди в пълен размер.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Луковитският районен съд

РЕШИ:

О Т М Е Н Я по жалба на Е. В. И. с ЕГН ********** от гр.

П.,ж.К.."С."бл.**,вх.*,ап.** действаща чрез адв. В. И.-К.., със съдебен адрес: гр. Ловеч, ул. ""Т."№*, издаденият срещу нея електронен фиш серия * № *** на ОДМВР Ловеч, с К.ойто й е наложена глоба в размер на 400,00 лв.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Л. ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателката Е. В. И. от гр. Плевен, сумата от 360,00 лв.(триста и шестдесет), представляваща разноски в производството Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните

Препис от решението, след влизането му в сила, и копие от 4 декларацията от св. Г. В. Д. (л. 20) ДА СЕ ИЗПРАТИ на Районна прокуратура Плевен с данни за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1 НК.

Съдия при Районен съд – ЛуК.овит: _______________________ 5