Решение № 106 от 31.01.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Пловдив, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20225300502691 по описа за 2022 година

Обжалвано е решение №260332/25.05.2022г. на Пловдивския районен съд, ХІV-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 20682/2017г. в частта, с която се отхвърля предявения от С. Е. К., ЕГН ********** срещу Т. Д. Б., ЕГН ********** иск за ПРОГЛАСЯВАНЕ за недействителен на договорът по нотариален акт ***г. по описа на нотариус В.П., вписан в СВ с вх. рег. № 5908 от 20.03.2009 г., акт № 184, том 14, дело № 2674 от 2009 г., на основание чл. 40 ЗЗД, поради сключването му във вреда на представлявания.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Е. К., ЕГН ********** срещу Т. Д. Б., ЕГН ********** иск за ПРОГЛАСЯВАНЕ за недействителен на договорът по нотариален акт № *** г. по описа на нотариус В.П., вписан в СВ с вх. рег. № 5908 от 20.03.2009 г., акт № 184, том 14, дело № 2674 от 2009 г., на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, поради сключването му без представителна власт.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Е. К., ЕГН ********** срещу Т. Д. Б., ЕГН ********** иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Е. К. е собственик на основание наследство по закон на следните имоти: 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, находящ се в ***, който СО се намира в сграда № 1, 1 разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на СО: за търговска дейност; брой нива: 1; посочена в документа площ: 28 кв.м., при съседи:

***, ***, *** и *** и 2/9 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 204 кв.м., находящ се в ***, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: ***, ***,

***,

***,

***, както и за

ОСЪЖДАНЕТО на Т. Д. Б., ЕГН ********** да предаде на С. Е. К., ЕГН ********** владението на описаните имоти.

Жалбоподателят С. Е. К. моли съда да отмени решението на районния съд в обжалваната част и постанови друго, с което уважи исковете в условията на евентуалност, която е конкретизирана във въззивната жалба, по съображения изложени в същата жалба, в хода на устните състезания и в писмена защита.

Въззиваемата страна Т. Д. Б. счита решението на районния съд за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Претендира разноски.

Подадена е и частна жалба против Определение № 260666/07.08.22г. поставено по същото дело, с което се изменя решението в частта му за разноските като се осъжда Т. Д. Б., ЕГН ********** да заплати на С. Е. К., ЕГН ********** сумата от 673.14 лева разноски по делото за уважения иск.

Частният жалбоподател Т. Б. моли съда да отмени определението за разноските и остави без уважение искането на насрещната страна за изменение на решението в частта за разноски.

Другата страна по частната жалба С. К. счита определението за правилно и моли съда да я остави без уважение.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

От представения препис от удостоверение за наследници изх. № 140011245/23.06.15г., издадено от Община Пловдив, се установява, че С. К. е единствен наследник на починалия на ***г. А.С.К., който на 23.09.2009г. е прехвърлил процесния недвижим имот, срещу задължението за издръжка и гледане на Т. Б..

Ищцата, тук жалбоподател, твърди, че този договор е нищожен, тъй като е привиден и прикрива договор за продажба и в подкрепа на това твърдение е представено споразумение от 20.09.2009г. и разписка от същата дата. Въз основа на тези писмени доказателства, както и становището на ответната страна, която всъщност признава този иск, районният съд е признал за нищожен този договор като привиден, прикриващ продажба.

Относно прикрития договор за продажба въззивницата твърди, че е 2 недействителен, като сключен във вреда на представлявания, понеже е продаден на цена, значително по – ниска от действителната пазарна цена.

Отделно от тази недействителност се претендира, че прикритият договор е недействителен и затова, че за прикритата продажба е сключена без представителна власт от страна на Б., тъй като тя не е разполагала с пълномощно да извършва прехвърляне чрез покупко – продажба на процесния имот.

След като се обяви за унищожаема прикритата продажба, въззивницата моли съда да я признае за собственик на процесния имот и осъди въззиваемата да предаде владението като на собственица.

Относно иска за прогласяване недействителността на договора за продажба по реда на чл. 40 от ЗЗД: Страните не спорят, че продажната цена е 14 100лв., което се установява и от неоспорения препис от Споразумение, сключено на 20.03.2009г. между А.С.К. и Т. Д. Б., в което е посочено, че в деня на продажбата продавачът А.К. е получил продажната цена.

В т.III.2 от мотивите на ТР № 5/12.12.16г. по тълк. д. № 5/14г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 от ЗЗД се състои от два елемента: обективен – увреждане и субективен – споразумяване между представителя и третото лице. В настоящия случай тези елементи не са налице. Вярно е, че от неоспореното заключение на съдебно техническата експертиза с вещо лице инж. С. Ж. се установява, че средно пазарната стойност на магазина е 42 500лв. според уточнението направено от експерта в откритото съдебно заседание проведено на 09.12.21г. (л.269) и 4 900лв. за замята, върху която се намира обекта, или продажната цена е малко повече от три пъти по – ниска от средно пазарната. Това обстоятелство обаче не обосновава наличие на увреждане на интересите на продавача, защото продавачът в същия ден на продажбата е приел цената от 14 100лв., като на два пъти е потвърдил волята си да продаде процесния имот за посочената сума, а именно в Споразумението от 20.03.2009г. и Разписката от същата дата за получаването на сумата, в която изрично е посочено, че отношенията на А.К. с купувачката са уредени окончателно и няма да има в бъдеще претенции към нея. Следователно в случая представляваният е извършил потвърждаване на договора и според последните две изречения от т. III.3 от посоченото по – горе тълкувателно решение, в този случай самият продавач заявява, че представителят е действал в негов интерес и не го уврежда и затова не се позовава на възможната недействителност, а дори и в следващите шест години до смъртта му К. не е предприел подобни действия.

Това поведение на продавача и липсата на субективния елемент от фактическия състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД налагат извода, че този иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Неоснователен е и искът за прогласяване за недействителен на същия договор в 3 хипотезата по чл. 42, ал.2 от ЗЗД – като сключен без представителна власт. Това е така, защото за привидната сделка продавачът изразява волята си лично, което е отразено в обратното писмо, озаглавено Споразумение от 20.03.2009г. сключено между А.К. и Т.

Б.. В него страните ясно и недвусмислено заявяват каква е тяхната истинска воля, а именно за договор на продажба на недвижимия имот и точно чрез това обратно писмо се доказа искът за прогласяване на нищожността на договора, сключен между същите страни за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.

Доколкото и привидния и прикрития договор следва да се извършват с нотариален акт, то е спазено изискването на чл. 17, ал.1 във връзка с чл. 18 от ЗЗД.

Неоснователността на тези искове обосновава неоснователността и на исковете С. К. да бъде призната за собственик на спорния обект, както и за осъждането на Т. Б. да ú предаде владението върху същия имот.

Като е отхвърлил исковете, предмет на въззивната проверка, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

По частната жалба: С обжалваното определение районният съд е присъдил разноски в полза на ищеца съразмерно на уважения иск с правна квалификация чл. 26, ал.2, предл. пето във връзка с чл. 17, ал.1 от ЗЗД. В отговора по молбата за изменение на решението в частта му за разноските ответника е направил възражение по реда на чл. 78, ал.2 от ГПК, на което се основава и частната жалба.

С отговора на исковата молба ответната страна е признала иска, а с поведението си тя не е дала повод за предявяване на този иск, защото Т. Б. не е противопоставяла на насрещната страна или пред трети лица последиците на привидната сделка, която съдът е прогласил за нищожна. Напротив, ответната страна извлича правата си единствено от прикритата сделка. Дори в производството по приложеното гр. д. № 14648/15г. на ПдРС, ХІХ -ти гр. с., в което се иска разваляне на привидния договор ответницата Б. е разкрила тази привидност, чрез описаното по – горе обратно писмо и тази нейна позиция не е променяна и в настоящия процес.

Ето защо, макар този иск да е уважен, доколкото ответната страна не е дала повод за завеждането му и го е признала не дължи разноски на ищеца. Затова обжалваното определение следва да се отмени.

С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата сумата 1200лв. разноски.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260332/25.05.2022г. на Пловдивския районен съд, 4

ХІV-ти граждански състав, постановено по гр. д. № 20682/2017г. в частта, с която се отхвърля предявения от С. Е. К., ЕГН ********** срещу Т. Д. Б., ЕГН ********** иск за ПРОГЛАСЯВАНЕ за недействителен на договорът по нотариален акт № *** г. по описа на нотариус В.П., вписан в СВ с вх. рег. № 5908 от 20.03.2009 г., акт № 184, том 14, дело № 2674 от 2009 г., на основание чл. 40 ЗЗД, поради сключването му във вреда на представлявания.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Е. К., ЕГН ********** срещу Т. Д. Б., ЕГН ********** иск за ПРОГЛАСЯВАНЕ за недействителен на договорът по нотариален акт № *** г. по описа на нотариус В.П., вписан в СВ с вх. рег. № 5908 от 20.03.2009 г., акт № 184, том 14, дело № 2674 от 2009 г., на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД, поради сключването му без представителна власт.

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Е. К., ЕГН ********** срещу Т. Д. Б., ЕГН ********** иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Е. К. е собственик на основание наследство по закон на следните имоти: 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, находящ се в ***, който СО се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на СО: за търговска дейност; брой нива: 1; посочена в документа площ: 28 кв.м., при съседи:

***, ***, *** и *** и 2/9 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, целият с площ от 204 кв.м., находящ се в ***, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, при съседи: ***, ***,

***,

***,

***, както и за

ОСЪЖДАНЕТО на Т. Д. Б., ЕГН ********** да предаде на С. Е. К., ЕГН ********** владението на описаните имоти.

ОСЪЖДА С. Е. К., ЕГН **********, от *** да заплати на Т. Д. Б., ЕГН **********, *** сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева разноски, направени във въззивното разглеждане на делото.

ОТМЕНЯ Определение № 260666/07.08.22г. поставено по същото дело, с което се изменя решението в частта му за разноските като се осъжда Т. Д. Б., ЕГН ********** да заплати на С. Е. К., ЕГН ********** сумата от 673.14 лева разноски по делото за уважения иск.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

5

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6