Решение № 295 от 28.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно частно наказателно дело № 20211100604679 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на частния тъжител (ЧТ) Б. П. И., подадена чрез повереника адв. Е. Г., срещу протоколно определение от 21.09.2021 г., постановено по НЧХД № 15588/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 102 – ри състав, с което първоинстанционният съд, на основание чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК, е прекратил наказателното производство.

В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение, като се поддържа липса на визираните в чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК предпоставки за прекратяване на наказателното производство. Твърди се наличие на уважителни причини за закъснението на повереника на ЧТ за насроченото за 21.09.2021 г. открито съдебно заседание, изразяващи се в непредвидено и рязко влошаване на здравословното състояние на адв. Г., за което се представят доказателства. В условията на евентуалност се заявява нередовност в процедурата по призоваване на ЧТ Б. П. И.. При изложените съображения се прави искане за отмяна на първоинстанционното определение и за връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срок е депозирано писмено възражение срещу въззивната жалба от лицето, срещу което е подадена тъжбата – Б. А., чрез упълномощения му защитник адв. П. П.. Излагат се съображения за неоснователност на жалбата и се моли за потвърждаване на първоинстанционния акт.

В разпоредително заседание от 14.12.2021 г., въззивният съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото и извърши преценка по чл. 327 от НПК, счете, че обжалваният съдебен акт е от категорията актове, подлежащи на обжалване по реда на глава XXI от НПК. Намери също, че за обезпечаване правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото, с оглед неговия предмет, не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие.

1

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция адв. Е. Г. – повереник на ЧТ Б. П. И., пледира за отмяна на първоинстанционното определение и връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция адв. П. П. – защитник на Б.

Д. А., изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалвания акт и моли същият да бъде потвърден.

В правото си на лична защита лицето, срещу което е подадената тъжбата – Б. Д. А., поддържа казаното от адвоката си.

Софийски градски съд, Наказателно отделение, IX – ти въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства, изложените от страните доводи и възражения, и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от страна по делото, имаща правен интерес да го обжалва, и в преклузивния за това срок. Същата отговаря на изискванията, регламентирани в чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

По същество жалбата е основателна. Съображенията са следните:

Производството пред Софийски районен съд е образувано по тъжба на Б. П. И. срещу Б. Д. А. за твърдяно от първата престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В хода на първоинстанционното производство са били проведени съдебни заседания на 05.03.2020 г., 21.07.2020 г., 22.10.2020 г., 08.12.2020 г., 28.01.2021 г., 27.04.2021 г., 08.07.2021 г., последното от които е било отложено поради молба на защитата в този смисъл предвид служебната ангажираност в същия ден извън територията на гр. София, както и с оглед събиране на доказателства относно съдебното минало на подсъдимия, за 21.09.2021 г., от 10:00 ч., за която дата и час процесуалните представители на страните са били редовно уведомени в съдебно заседание. За датата и часа на следващото съдебно заседание районният съд е разпоредил ЧТ и подсъдимият Б. А. да бъдат уведомени по предвидения в НПК ред.

Видно от материалите по делото, за отложеното за дата 21.09.2021 г. открито съдебно заседание ЧТ е била редовно уведомена на посочения от нея адрес в град София, чрез нейната майка – И. П. (л. 147 от първоинстанционното дело). Нередовно уведомен за това съдебно заседание е бил подсъдимият Б. А., призовката до когото се е върнала в нейната цялост (л. 146 от първоинстанционното дело).

На поименното повикване в 10:00 часа и в 10:07 часа на насроченото на 21.09.2021 г. открито съдебно заседание, ЧТ Б. П. И., редовно призована, не се е явила. Не се е явил и нейният повереник – адв. Е. Г., редовно уведомена от предходно съдебно заседание. Видно от приложения по делото протокол, касаещ отразяване на извършените в съдебното заседание процесуално следствени действия, след като е констатирал неявяването на ЧТ и на нейния повереник, съдията - докладчик е дал 10 – минутна почивка по делото с оглед осъществяване на връзка с процесуалния представител на ЧТ. След изтичане на почивката, съдът е докладвал, че в проведен телефонен разговор с адв. Е. Г., същата е завила, че „се намира в кантората си, има възможност да дойде до 20 мин. за заседанието и има уважителни причини за неявяването си“.

При тези обстоятелства, с обжалваното протоколно определение, съставът на СРС е счел, че са налице визираните в разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 5 НПК предпоставки за прекратяване на наказателното производство – неявяване на ЧТ и неговия повереник пред първоинстанционния съд, като същите са били редовно призовани и не са посочили уважителни причини за неявяването си в съдебно заседание.

2

В депозираната пред настоящата инстанция въззивна жалба адв. Е. Г., повереник на ЧТ Б. П. И., твърди рязко влошаване в здравословното си състояние в деня на насроченото открито съдебно заседание, непосредствено преди неговия начален час. Последната детайлно описва, че на 21.09.2021 г. се е събудила с остри болки в лумбалната и коремна област, гадене и втрисане, които са наложили спешно посещение на личния лекар – д-р

А.П.. В подкрепа на тези твърдения към въззивната жалба прилага амбулаторен лист № 008770 от 21.09.2021 г. Видно от представения медицински документ адв. Г. е посетила личния си лекар на 21.09.2021 г., в 08:20 часа сутринта, с оплаквания за силни болки в кръста и корема и с поставена основна диагноза „камък в бъбрека“.

При тези факти въззивният съдебен състав намери, че с оглед представеното ново писмено доказателство в производството по глава XXI от НПК и отразеното в съдебния протокол от 21.09.2021 г. уведомяване в телефонен разговор за наличие на уважителна причина за неявяването на повереника на ЧТ, макар и към датата на заседанието тя да не е уточнена или подкрепена с каквито и да е доказателства, атакуваното първоинстанционно определение следва да бъде преценено като незаконосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 5 НПК наказателното производството за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, се прекратява, ако частният тъжител не се яви без уважителна причина. Разпоредбата е неприложима в случаите, когато вместо ЧТ се яви негов повереник. Последният също може да бъде възпрепятстван да се яви по уважителни причини, което обстоятелство препятства възможността наказателното производство да бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 5, т. 5 НПК.

Смисълът на цитираната разпоредба е ясен, а именно да не се провежда наказателно производство по дела, по които страната, инициирала същото, се е дезинтересирала от понататъшния му ход.

Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай не са налице основанията за прекратяване на наказателното производство по чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК.

На първо място, в производството пред първоинстанционния съд, считано до 21.09.2021 г., са били проведени 7 открити съдебни заседания. Само едно от тези заседания – на 22.10.2020 г., е било отложено поради причина в поведението на повереника на частния тъжител, която съгласно надлежно представени по делото писмени доказателства е била уважителна – отпуск поради временна неработоспособност на адв. Г. с оглед поставянето на последната под карантина. Така констатираното обстоятелство свидетелства за добросъвестност в процесуалното поведение на повереника на частния тъжител, чието поведение единствено по изключение е ставало повод за отлагане на делото.

На второ място, настоящият съдебен състав кредитира приложения към въззивната жалба амбулаторен лист № 008770 от 21.09.2021 г., като доказателствен материал, подкрепящ в пълна степен изложената в жалбата фактология относно влошеното здравословно състояние на адв. Е. Г. непосредствено преди обявения час за започване на съдебното заседание пред СРС на 21.09.2021 г. Представеното за първи път пред въззивната съдебна инстанция ново писмено доказателство съдържа данни за обективното състояние на повереника на частния тъжител в деня на насроченото заседание, както и изрично отбелязване за часа на осъществения медицински преглед. Съдържащите се в амбулаторния лист данни изцяло кореспондират с описаните във въззивната жалба обстоятелства, свързани с внезапното влошаване в здравословното състояние на адв. Г., обусловило закъснението за откритото съдебно заседание от 21.09.2021 г. По отношение релевираните от защитата възражения досежно доказателствената стойност на представения амбулаторен лист въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи следното. Няма спор, че съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ при определен домашен амбулаторен или свободен режим, осигуреният е длъжен, ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност, освен ако представи "Медицинско удостоверение" по образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява явяването му 3 пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт. Макар че в конкретния случай такова удостоверение не е представено по делото, според въззивния състав не могат да бъдат игнорирани обстоятелствата, че явно в деня на съдебното заседание здравословното състояние на повереника на ЧТ се е влошило неочаквано, като същевременно видно от протокола от проведеното на 21.09.2021 г. открито съдебно заседание в телефонен разговор със съдебния секретар адв. Е. Г. е уведомила съда за наличие на уважителни причини за неявяването си. Здравословното състояние на повереника на ЧТ, преценено в съвкупност с изрично протоколираното изявление на същия, че неявяването му в съдебно заседание се дължи на уважителни причини, както и безспорно добросъвестното му процесуално поведение до този момент по делото, обосновават извода на настоящия състав, че отсъствието на повереника на ЧТ не е резултат от липса на заинтересованост към образуваното наказателно производство, респ. извод за преждевременно прекратяване на делото от състава на СРС.

Предвид гореизложеното въззивният съдебен състав намира, че не е налице основанието на чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК за прекратяване на наказателното производство по делото.

С оглед основателността на подадената въззивна жалба, първоинстанционното определение следва да бъде отменено, като делото се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран и на основание чл. 334‚ т. 1, Софийски градски съд, Наказателно отделение, IX – ти въззивен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 21.09.2021 г., постановено по НЧХД № 15588/2019 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 102 – ри състав, с което първоинстанционният съд, на основание чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК, е прекратил наказателното производство.