Определение № 1681 от 04.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1681 гр. Варна, 03.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500784 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от Й. И. Й. от гр.П., действаща чрез адв.М.М., против Определение №202/20.02.2023г. по гр.д.№952/2022г. на ПРС, с което е спряно производството по делото до произнасяне на СЕС по преюдициалното запитване, отправено с определение №31449/21.11.22г. по гр.д.№24262/22г. на СРС, по което е образувано дело С-714/22г. на СЕС, на осн. чл.229, ал.1,т.4 вр. чл.631 и чл.633 ГПК.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението.

Счита, че висящото дело пред СЕС в случая не се явява обуславящо и не представлява абсолютна отрицателна процес.предпоставка за упражняване на правото на иск и развитието на процеса, като наличието на противоречива практика и неясноти по поставените запитвания към СЕС не било визирано като основание за десезиране на съда. Излага още, че по поставените въпроси има формирана практика на СЕС, която се прилагала от съдилищата. Моли да бъде отменено определението.

В законовия срок от ответната страна по частната жалба ИЗИ ФИНАНС ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище гр.София, е постъпил отговор, с който счита определението за правилно и моли да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в срок от оправомощено за това лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните съображения:

Производството по гр.д.№952/2022г. на ПРС е образувано по предявени от Й.

И. Й. против ИЗИ ФИНАНС ЕООД искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 574,04лв-недължимо платена лихва и сумата от 279,97лв-недължимо платена неустойка по договор за кредит №346621, ведно със законната лихва от предявяване на иска, а в евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за 1 осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 279,97лв-недължимо платена неустойка по договор за кредит №346621, ведно със законната лихва от предявяване на иска.

В срока за отговор ответникът ИЗИ ФИНАНС ЕООД е предявил по реда на чл.211 ГПК насрещен иск с правно основание чл.79 ЗЗД за осъждане на отв.Й. И. да му заплати сумата от 527,24лв-главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние №346621 и сумата от 43,49лв-възнагр.лихва, ведно със законната лихва от предявяване на иска.

За да спре производството по гр.д.№952/2022г. ПРС е приел, че образуваното пред СЕС дело по преюдициалното запитване се явява обуславящо по см. на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за производството по висящото дело пред ПРС поради констатирана идентичност на правните спорове.

Този извод на първоинстанционния съд се преценява като неправилен от състава на ВОС. Действително в хипотезата на отправено преюдициално запитване от един национален съд на държава-членка, когато по дело пред друг национален съд се поставят същите въпроси, за чието правилно разрешаване е необходимо тълкуване на разпоредби на правото на ЕС, вторият съд не е нужно да отправя ново преюдициално запитване, а следва да спре производството пред себе си на основание чл.229, ал.1 от ГПК, но само в случаите, когато въпросите, поставени в преюдициалното запитване, са относими към предмета на делото. Обстоятелството, че СЕС е сезиран с преюдициално запитване по друго дело, в което се разглежда тълкуването или валидността на приложима норма от правото на ЕС, не може само по себе си да съставлява основание за спиране на висящо производство пред друг съд, а националният съд е длъжен във всеки отделен случай с оглед конкретните преюдициални въпроси, които са поставени в другото дело, да прецени връзката им с предмета на висящото пред него производство.

В разглеждания случай преюдициалното запитване, отправено от СРС, по което е образувано дело С-714/22, касае въпроси, свързани с тълкуване на Директива 2008/48/ЕО и Директива 93/13/ЕИО, като въпросите, поставени в т.1, 4, и 5 от същото са неотносими към предмета на гр.д.№952/2022г. на ПРС и в този смисъл отговорът на преюдициалното запитване по тях няма да бъде от значение за решаване на висящия спор пред ПРС.

Що се касае до останалите въпроси по преюдициалното запитване по дело С714/22, а именно тези по т.2, 3 и 6, съставът на ВОС намира, че разясненията на СЕС по тълкуване и прилагане на общностното право по преюдициалното запитване се явяват ирелевантни, доколкото по такива въпроси вече са налице постановени решения на СЕС, които са задължителни за всички съдилища съгласно чл.633 ГПК, а именно решения по дела С-290/19, С-377/14, С-453/10, С-448/17, С-224/19 и С-259/19.

С оглед на така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото да се върне на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

2

Водим от горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №202/20.02.2023г., постановено по гр.д.№ 952/2022г. по описа на Районен съд П..

ВРЪЩА делото на ПРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3