Решение № 1387 от 11.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1387 гр. С., 11.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20241100105530 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 49 във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата Г. Б. Г. излага, че на 10.01.2024 г., около 09:00 ч., в с. Мрамор на ул. "Васил Левски", в посока от автобусната спирка посока гр. С. към магазин „Максмарт“, преди да се качи на отсрещния тротоар се е подхлъзнала на заледеното пътно платно и паднала. В резултат на падането била получила тежки травматични увреждания, изразяващи се в закрито счупване на външен /латерален/ на левия крак. Твърди, че пътното платно, както и тротоара били покрити с лед, образувал се в резултат на навалял и непочистен сняг. Ищцата била прегледана в УМБАЛСМ „ПИРИГОВ“, където били установени уврежданията. Глезенът бил подут, изпитвала силни болки, била обездвижена и се нуждаела постоянно от чужда помощ. Твърди, че към момента продължавали болките и не могла да стъпва на крака си. Нямала подобрение. На основание изложеното, ищцата прави искане до съда да осъди ответника Столична община да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази сума от 10.01.2024 г. Претендира разноски.

Ответникът Столична община в законоустановения срок оспорва изцяло исковете, излагайки възражения за недоказаност на твърдените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания и битови неудобства, възражения за механизма на твърдения инцидент; възражение за прекомерност на претендираното обезщетение; възражение за съпричиняване. Претендира 1 разноски.

По делото са конституирани на страната на ответника трети лица – помагачи „Нелсен – чистота“ ЕООД, ЕИК 12087321, със седалище и адрес на управление гр. С., район „Триадица“, комплекс ******* и „Ай Ес Ви Трейд“ АД, ЕИК 131326173, адрес на управление гр. С., район Младост, ж.к.

„*******

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

От представен амбулаторен лист № 006907 се установява, че на 10.01.2024 г., 08:29 ч., ищцата е постъпила в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.

Поставената диагноза е счупване на външен /латерален/ малеолус, закрито.

Същата е напуснала лечебното заведение на същия ден в 08:59 ч.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът възприема за достоверно като обективно и компетентно изготвено от вещото лице, се изяснява, че ищцата Г. Г. е постъпила в спешен травматологичен кабинет на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ на 10.01.2024 г., където след извършени преглед и направата на необходимите рентгенови снимки, е установено счупване на малкия пищял на лява подбедрица в долния му край, в областта на лява глезенна става. Проведено е консервативно лечение, изразяващо се в поставяне на гипсова имобилизация на лява глезенна става на ищцата за 45 дни. На 18.01.2024 г. ищцата е била на контролен преглед, където е направена нова рентгенова снимка и гипсовата имобилизация е заглушена (данни за контролния преглед се установяват и от представения по делото амбулаторен лист от 18.01.2024 г.). Съгласно заключението на вещото лице полученото увреждане се изразява в счупване на малкия пищял на лява глезенна става, което по своя медикобиологичен характер представлява трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок, повече от 30 дни. Като механизъм на полученото увреждане се посочва усукване на глезенната става /така нареченото „стъпване на криво“/. Установява се, че на ищцата е било проведено консервативно лечение, изразяващо се в поставянето на гипсова имобилизация на лява глезенна става за период от 45 дни. Съгласно заключението на вещото лице при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, периодът на възстановяване при констатираните увреди е около 4 месеца, като през възстановителният период ищцата е търпяла болки и страдания, като през първите 20 дни след травмата и първите 20 дни след свалянето на гипсовата имобилизация билките са с по-интензивен характер.

Заключението на вещото лице е пояснено в открито съдебно заседание на 31.10.2024 г. като съгласно разясненията на вещото лице усукването на глезенната става е възможно да се получи подхлъзване. Това било типично подхлъзване при зимни условия. Посочва, че при този вид травми е типично в срок от 35-45 дни, в зависимост от възраст, вид счупване, да е налице 2 имобилизация. Сочи, че при свалянето на гипса и по време на възстановителния период при възстановяване на обема на движенията на функцията на ставите, се явява една по-сериозна болка. Посочва, че болката на счупването е с по-висока интензивност, която се дължи на триенето на счупените парчета. От изслушването на вещото лице се установява, че при извършен преглед на ищцата се наблюдава ограничен обем в движението при повдигане на ходилото нагоре, което функционално се изразява в това, че трудно кляка, т.е. при клякане има проблем, тъй като ходилото не може да отиде максимално нагоре в глезенната става. При ставане и сядане, няма проблем. Вечер се появявал отток, което било нормално. Посочва, че описаното състояние е могло да се преодолее чрез рехабилитация, но тъй като вече са изминали повече от половин година, това състояние би останало като проблем.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите С.С. - дъщеря на ищцата, Т. П. и Х.Д.. От показанията на свидетеля С.С. се установява, че същата е била очевидец на настъпването на процесния инцидент, при който ищцата е паднала, подхлъзвайки се на непочистения заснежен тротоар. След настъпването на инцидента свидетелят се е обадил на баща си, който закарал ищцата в болница „Пирогов“. Съгласно показанията на свидетеля възстановяването на ищеца било съпътствано с много болки и страдания и ищцата не била в състояние да ходи и да се обслужва сама, което наложило спрямо нея да бъдат полагани ежедневни грижи за дейности от бита. От показанията на свидетеля се установява, че след свалянето на гипса първоначално ищцата се придвижвала с проходилка, след това с две патерици и накрая с бастун. Свидетелят посочва, че лекарите били препоръчали сама да раздвижи крака си, за което били използвали дъска с назъбени кръгчета, на която ищцата сама да приплъзва крака си.

Съдът цени показанията на свидетеля С. при съобразяване на разпоредбата на чл. 172 от ГПК, с оглед на всички данни по делото, като отчита възможната му заинтересованост от изхода на спора, доколкото обаче изложеното от свидетеля почива на непосредствените им възприятия и не се опровергава от останалите доказателства, съдът не намира основание да им откаже вяра.

Разпитан е свидетеля П., който към датата на инцидента е работил като главен инспектор в район „Връбница“ и отговарял за изпълнение на отделните видове дейности. От неговите показания се установява, че били извършени дейности по почистване на процесната улица в процесния ден. Посочва, че улицата е приоритетна, в зимния период, тъй като е главна улица в с. Мрамор.

При съответната зимна обстановка, сутрин между 5:00 ч. и 07:30 ч., спирките на градския транспорт се почиствали с приоритет, като се осолявали ръчно.

Сочи, че било необходимо време полаганият реагент да подейства и да разтопи снега и леда. Относно продължителността на действието на смесите 3 посочва, че същото зависи от времето, какъв е снеговалежа.

Свидетелят Х.Д. е старши инспектор в район „Връбница“ към Столичен инспекторат. От разпита се установява, че през зимния период спирките се почистват при снеговалеж сутрин от 5:00 ч. до 07:30 ч., а при силен снеговалеж – допълнително. Сочи, че в процесната сутрин е довършвал нощната си смяна. По време на смяна извършвал контрол върху извършваните дейности. Контролът се изразявал в приемане на обработките и слагане край на обработките.

По делото е представен ежедневен констативен протокол № 10.01.20242168134-20 за установяване на количествата на изпълнение и неизпълнение на видовете дейности за район Връбница от 10.01.2024 г., от който е видно, че в секцията „Дейности по зимно поддържане на улици и други обществени места. Дейност: Ръчно обработване на тротоари чрез разпръскване на смеси натриев хлорид“ е отбелязано, че такива дейности са извършвани на спирки и тротоари, без обаче да се посочат конкретни сектори.

Отбелязано е, че тези дейности са извършени в часови диапазон за спирки на МГТ – от 05:30 ч. – 07:00 ч., а за тротоарите – от 07:00 ч. – 12:00 ч. В графата неизпълнение няма отбелязвания.

Други доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

Когато вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на което е възложено да извършва опредЕ. работа, то правният субект, който е възложил тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на лицата, на които е възложил да поддържат в изправност пътищата и техните съоръжения, намиращи се на територията на общината. Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 от ЗЗД, съответно чл. 49 от ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Следователно, за да възникне гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя за причинени вреди при или по повод на уговорената работа, трябва в обективната действителност да са настъпили следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност:

1/ деяние (действие или бездействие); 2/ противоправност - несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение; 3/ вреди, изразяващи се в неблагоприятно засягане на имуществената сфера на 4 увредения или накърняване на неговия телесен интегритет; 4/ причинноследствена връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди; 5/ вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумпция се предполага и виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.

Съгласно пар. 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават и държавни имоти, сред които общинските пътища, улиците, булеварди, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Съгласно чл. 11 от ЗОС имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а по силата на силата на чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 3 от Закон за пътищта във вр. с пар. 1, т. 1-3 и 14 от ДР на закона и чл. 31 от Закон за пътищата Столична община следва да поддържа пътищата и техните съоръжения, като осигурява необходимите изисквания за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.

По делото се установява, че инцидентът се е случил на 10.01.2024 г., около 08:00 ч., установимо от свидетелските показания и от представения амбулаторен лист за прием в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. От свидетелските показания на свидетеля – очевидец се установява, че инцидентът се е случил на една от спирките на градски транспорт на ул. Васил Левски, с. Мрамор, район Връбница, Столична община, срещу магазин Максмарт. От свидетелските показания и заключението на съдебно-медицинската експертиза се доказа по делото, че увреждането на ищеца е причинено в резултат на подхлъзване и падане. Вещото лице по СМЕ е посочило, че уврежданията на ищцата отговорят на механизма на получаването им. От така събраните доказателства, които се допълват и между които липсва противоречие, се установяват по безспорен начин именно описаните в исковата молба обстоятелства относно начина и мястото на настъпване на инцидента. Именно по твърдения от ищеца механизъм се е случил инцидентът, поради което и възраженията на ответника относно механизма на инцидента са неоснователни.