Решение № 1449 от 16.04.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 7692/2025
- Вид
- Решение № 1449
- Подписан
- 16.04.2026
- В сила
- 16.04.2026
- Състав
- Ивалена Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 327 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1449 гр. Варна, 16.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110107692 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „***“ ООД срещу „***" ЕООД иск с правно основание чл. 327 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2007,10 лева с ДДС, представляваща незаплатена цена по договор за търговска продажба, за която сума е издадена фактура № **********/12.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 12.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищцовото дружество излага, че във връзка с извършена от последното търговска продажба на обща стойност от 2007,10 лева с ДДС, „***“ ООД е издало на „***" ЕООД фактура № **********/12.12.2024 г., за горецитираната сума. Заявява, че видно от фактурата същата е получена и подписана от представител на ответното дружество, отразена е и в счетоводството на „*** ЕООД, включена е в дневниците за покупки, както и дружеството е ползвало данъчен кредит. Заявява, че въпреки многобройните опити на ищеца процесната сума не е заплатена и до настоящия момент.
Настоява се за уважаване на иска и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „*** ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът „***“ ООД се представлява от адвокат М. Д. от АК – Варна. Поддържа исковата претенция; прави искане за постановяване на неприсъствено 1 решение срещу ответника с оглед наличие на предпоставките по чл. 238 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „***" ЕООД, редовно призован по реда на чл. 50, ал.
2 от ГПК, не се представлява, като не е депозирал молба делото да се гледа в негово отсъствие.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай, видно от материалите по делото, в Разпореждане № 17977/23.12.2025 г., връчено на ответника, по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, както и в призовката за участие в открито съдебно заседание, на страната са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Освен това, преценени от съда в тяхната съвкупност, изложените в исковата молба твърдения и наличните по делото доказателства обуславят извод за вероятна основателност на иска.
С оглед на изложеното, законовите предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника „*** ЕООД, по реда на чл. 239, ал. 1 ГПК са налице, като исковата претенция следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени претендираните със списък по чл. 80 от ГПК съдебно-деловодни разноски в размер на 613.69 евро (1200.28 лева), включващи 80,28 лева – държавна такса в исковото производство, 600 лева с ДДС – адвокатски хонорар в исковото производство, платен по банков път, 40,00 лева – държавна такса за обезпечителното производство и 480 лева с ДДС – адвокатски хонорар, платен по банков път, в обезпечителното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание 327 ТЗ, „***" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. .... № ..., да заплати на „***“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. .... № ...., сумата от 1026.21 евро (Хиляда двадесет и шест евро и двадесет и един евроцента), с равностойност 2007,10 лева, представляваща незаплатена цена по договор за търговска продажба, за която сума е издадена фактура № **********/12.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 12.06.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „*** ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., ул. .... № ..., да заплати на „***“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. .... № ...., сумата от 613.69 евро 2
(Шестстотин и тринадесет евро и шестдесет и девет евроцента), представляваща сторени в исковото и обезпечително производство съдебно-деловодни разноски, включващи държавни такси и платени по банков път адвокатски възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3