Определение № 1365 от 03.05.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1365 гр. София, 02.05.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Стефан Милев

Силвия Б. Русева като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно дело № 20231100602497 по описа за 2023 година

Защитникът на подсъдимата С. С. С. (адв. Л.) е подал по реда на гл. 22 НПК частна жалба срещу тази част от протоколно определение № 3374/27.02.2023 г. по н.о.х.д. на СРС (НО, 18 с.), с която първата инстанция е отказала да уважи искането за прекратяване на образуваното съдебно производство и е приела, че няма допуснати процесуални нарушения по чл. 248, ал.1, т.3 НПК, налагащи връщане на делото на прокурора.

Частният жалбоподател е несъгласен делото пред СРС да се разгледа „по същество“, защото (според него) е налице неяснота на фактическото обвинение – няма описание на обстоятелствата, за които да се преценява съставляват ли те отделни присвоителни деяния (във връзка с обвинението за продължавано престъпление по чл.

202, ал.2, т.1 НК); няма твърдение, че „изтеглянето“ и „задържането“ на инкриминираните суми е извършено от подс. С. „противозаконно“; няма (следователно) и ясно дефиниран предмет на доказването, в чийто рамки да се съсредоточи правото на защита.

СГС намери, че следва да потвърди оспорваното определение.

В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът е инкриминирал тези факти, които е приел за установени; между тях няма противоречие, което да прави тезата му неясна. А дали те (всички, или някои от тях) изобщо разкриват признаците на присвояване (чл. 201 НК), е въпрос, разрешим най-рано по реда на чл. 301, ал.1, т.2 НПК. Районният съд следва да разгледа делото в тези рамки на обвинението; разбира се – с изричното уточнение, че в последващата си правна преценка, в случай, че приеме предявените факти за доказани, не може да ги „надскача“ съществено, издирвайки и други (допълнителни) фактически положения в тежест на подсъдимата.

От изложеното в частната жалба става ясно, че защитата не открива фактическите признаци на присвояването в стандартизираното словесно описание на първите 21 изпълнителни деяния, сведени до твърдението, че след като изтеглила всяка от съответните суми, подсъдимата „взела решение“ да я „задържи … за себе си“. И е напълно вярно, че самото решение да се извърши нещо не означава неговото извършване. Но това несъвършенство на описанието изчезва, ако всички части на 1 обвинителния акт се четат заедно (като едно цяло), а не фрагментарно, защото още на стр.5 от ОА (съответна на л.5 от н.о.х.д.) прокурорът е заявил тезата си, че всички суми, предмет на продължаваното престъпление (в общ размер на 226 720, 10 лв.) подсъдимата „задържала за себе си“. Такова „фактологично“ уточнение е направено (макар и не там, където му е мястото) и в отделните пунктове (от 1 до 21) на диспозитива, във всеки един от които е посочено, че С. е присвоила парите „като ги задържала за себе си“. Що се отнася до останалите деяния, включени във веригата по чл. 26 НК, и свързани с твърденията за присвояване чрез посредствено извършителство, обвинителната теза също е пределно ясна – дефинирани са конкретни факти, без ненужна словесна белетристика; те също са оценени като длъжностно присвояване и са включени в общата квалификация на престъпната дейност. И в тази част на делото предметът на доказване е ясен, а проблемите, които оттук нататък следва да разреши първата инстанция са два: да прецени установяват ли се изобщо тези обстоятелства от доказателствения материал и съставляват ли те (така, както са записани в обвинението; без да се налага да бъдат „съществено“ изменяни) престъпление от общ характер.

Ако частният жалбоподател, все пак, е прав в претенцията си, че - така описани, фактите не разкриват наказателна съставомерност, това по никакъв начин не би ограничило правото на защита на подсъдимата, защото би предопределило и крайния изход на делото – оправдателна присъда. Но поставянето на този въпрос в контекста на съществените процесуални нарушения (чл. 248, ал.1, т.3 НПК) смесва два различни по своето естество проблема. По тези съображения въззивната инстанция прецени, че обвинението следва да бъде разгледано в така зададените фактически рамки, а всички въпроси за тяхната доказаност и юридическа оценка да получат отговор в съответния за това стадий на производството, поради което – на осн. чл. 345, ал.2 НПК:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 3374/27.02.2023 г. по н.о.х.д. на СРС (НО, 18 с.), в частта му относно произнасянето по чл. 248, ал.1, т.3 НПК и насрочване на делото за разглеждане по същество в открито съдебно заседание.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2