Решение № 5682 от 22.12.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 17331/2024
- Вид
- Решение № 5682
- Подписан
- 22.12.2025
- В сила
- 29.04.2026
- Състав
- Христо Георгиев Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 5682 гр. Пловдив, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330117331 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на С. Г. П. срещу „Сити Кеш“ ООД, с която се настоява за прогласяване нищожността на клауза от договор за потребителски кредит. Ищцата твърди, че на *** г. е сключила с ответното дружество договор за заем за сумата от 1600 лева, при фиксирана лихва и определен годишен процент на разходите. В исковата молба се излага, че договорът съдържа изискване за предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство от лица с изключително високи доходи, на които ищцата не е могла да отговори. Поради неизпълнение на това изискване е начислена неустойка в размер на 1779,17 лева, която се кумулира към месечните вноски. Ищцата поддържа, че тази клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона, тъй като цели скрито оскъпяване на кредита над законовия таван и прехвърля риска върху потребителя чрез поставяне на практически неизпълними условия.
В срока за отговор по чл.131 ГПК е постъпил такъв , в който се излгат съображения за несонователност на иска и моли съда да бъде отхвърлен. Ангажира доказателства. Претендира разнсоки.
Съдът намира предявения иск за основателен и доказан. От събраните по 1 делото доказателства се установява, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, в който е инкорпорирана клауза за неустойка при неосигуряване на обезпечение.
Анализът на договорните условия показва, че изискванията към потенциалните поръчители са формулирани по начин, който прави тяхното изпълнение от средностатистическия потребител почти невъзможно – изисква се доход, надвишаващ многократно размера на самия заем, както и специфични условия за трудова заетост.
Тази структура на договора сочи на заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, като чрез механизма на неустойката се цели реализиране на печалба, която надхвърля законово установения таван на разходите по кредита. Неустойката е загубила своята типична обезпечителна и обезщетителна функция, тъй като нейният размер е съпоставим или дори надвишава главницата, без да е обвързан с реално претърпени вреди от кредитора. Налице е нарушение на принципа на добросъвестността, тъй като кредиторът е предоставил заема, съзнавайки липсата на обезпечение, само за да начисли санкция броени дни по-късно.
Подобна практика противоречи на целите на Директива 2008/48/ЕО и ЗПК, които вменяват на кредитора задължение за предварителна оценка на кредитоспособността, а не прехвърляне на този риск върху потребителя чрез санкционни клаузи. Предвид изложеното, клаузата за неустойка се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща закона.
Предвид изхода на спора и на основание Закона за адвокатурата, на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ в размер на 400 лева.
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА , на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, клаузата на чл. 11 от Договор за кредит № *** от *** г., сключен между С. Г. П., ЕГН ***, и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1779,17 лева (хиляда седемстотин седемдесет и девет лева и 17 ст.) поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на адв. Е. И.
2 сумата от 400,00 лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3