Решение № 1539 от 04.05.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1539 гр. Варна, 04.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20233110105435 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Г. А. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. В., бул. Вл.В. № * срещу „Б. Д.“ АД, ЕИК *,със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. М. № * иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника поради погасяването по давност сумата от 10635,21 лв., представляваща задължение по изпълнителен лист № * г. по ч.гр.д. № * г. на ВРС, за събирането на дължимите суми по който е образувано ИД № * г. по описа на ЧСИ.

В исковата молба ищецът, чрез адв. П. Н., твърди, че срещу него и другия солидарен длъжник Ж. С.Г. в полза „Б. Д.“ АД е издаден изпълнителен лист № * г. по ч.гр.д. № * г. на ВРС за сумата от общо 10635,21 лв., въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Поддържа, че за събирането на дължимите суми на 31.08.2015 г. е образувано ИД № * г. по описа на ЧСИ Д. П. - Я., с peг. № *, с район на действие Окръжен съд - Варна, което понастоящем е висящо. Поддържа, че последното извършено срещу него изпълнително действие е извършено на 23.02.2016 г. чрез налагане на запор, поради което петгодишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД е изтекла на 23.02.2021 г., като другите изпълнителни действия са насочвани само към солидарния длъжник Ж. Г.а. По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Б. Д.“ АД чрез юрк. И.П. оспорва предявения иск като недопустим, включително доколкото е основан на твърдения за изтекла погасителна давност. В евентуалност оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че по отношение на другия солидарен длъжник Ж. С. Х. са поискани и предприети изпълнителни действия, и по отношение на нея не е настъпила перемпция, като от 25.10.2016 г. до 21.07.2023 г. същата е извършвала периодични доброволни погашения по сметка на ЧСИ Д.

Я.. Сочи, че плащанията са прекъснали срока на перемпцията, както и на погасителната давност по отношение на ищеца, защото с тях е реализирана основната цел на изпълнителния процес -удовлетворяването на кредитора. Сочи, че приетите частични плащания, без предприемане на други изпълнителни действия освен запорите, не може да бъде приравнено на бездействие на кредитора. Излага, че насочването на изпълнително 1 действие срещу един от солидарните длъжници следва да се ползва спрямо всички спрямо всичките. По изложените съображения моли за прекратяване на производството като недопустимо или за отхвърляне на иска.

В о.с.з. ищецът не се явява, не се представлява, поддържа изразената позиция по съществото на спора чрез писмена молба от процесуалния му представител, която е докладвана от съда.

В о.с.з. ищецът не се явява, представлява се от юрк. М. Д., чрез която поддържа изразната позиция по съществото на спора.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 439 от ГПК и цели съдебно установяване, че в полза на ответника не съществува вземане срещу ищеца, за което има образувано производство за принудителното му събиране. За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи наличието на твърдяните правопогасяващи факти, настъпили след приключването на производството, по което е издадено изпълнителното основание и в частност наличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност – датата на настъпване на изискуемостта на задължението по чл. 114 от ЗЗД и изтичане на съответно приложимия законоустановен давностен срок.

В настоящия случай между страните липсва спор, а и събраната доказателствена съвкупност, в частност материалите от изискания и приложен препис от ИД № * г. по описа на ЧСИ Д. П. - Я., с peг. № 711, с район на действие Окръжен съд – Варна, установяват по несъмнен начин, че изпълнителното дело е образувано по молба на ответника за принудително събиране на вземанията му по изпълнителен лист № * г., издаден срещу ищеца въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № * г. по ч.г.д. № * г. на ВРС, с която последният е осъден солидарно с Ж.Св.Г. да заплати на ответника сумата от 10635, 21 лв., сбор от задължения по договор за кредит за текущо потребление от 10.07.2014 г., по който ищецът е поръчител.

Страните не спорят също, а и от материалите приложени към ИД № * г. по несъмнен начин се установява и че поканата за доброволно изпълнение е връчена редовно на солидарните длъжници – на ищеца при условията на чл. 47 от ГПК на 26.10.2015 г, а на Ж.

С.Г. на 11.10.2015 г., както и че в хода на изпълнителното производство ЧСИ е извършил множество справки за имущественото им състояние.

Безспорно по делото се установява и че с постановление на ЧСИ от 23.02.2016 г. е наложен запор на банкова сметка на ищеца открита в „Б. Д.“ ЕАД, но липсват данни по същата да са били налични свободни средства, като впоследствие по ИД не са искани или извършвани действия по принудително изпълнение до 30.09.2022 г., когато взискателят е поискал налагането на запор върху сметка на ищеца в Изипей, а на 28.02.2023 г. въз основа на молба на взискателя е насрочен опис на движими вещи на ищеца, който обаче не е извършен.

Не е спорно и това, че другият длъжник по ИД е заявил на 04.07.2016 г. пред ЧСИ, че не може да погаси задълженията по делото от 14614,94 лв., но може да внася по 150,00 лв. месечно, като считано от 25.10.2016 г. е правил погасителни вноски към ЧСИ в различен размер през 2016 г. 2017 г. и 2018 г., 2019 г. и 2023 г., сумите от които са разпределени с нарочни постановления на ЧСИ в полза на взискателя, Държавата чрез НАП като служебно присъединен взискател и за погасяване на такси по изпълнението.

Видно от горното спорът между страните по делото не е по фактите, а единствено по правото и се свежда до въпроса за основателността на правоизключващото възражение на ответника, че предприетите действия по принудително изпълнение срещу другия солидарен длъжник Ж. С. Г.а и доброволно извършените от нея плащания през 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2023 г. са прекъснали погасителната давност и спрямо ищеца.

В тази връзка по спорния въпрос е налице противоречива съдебна практика на ВКС, поради което е образувано тълкувателно дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС по въпроса „В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за 2 настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?“, по което към момента няма постановено решение.

Доколкото горното тълкувателно дело е висящо настоящият съд не е обвързан със задължителни указания по спорния правен въпрос и до постановяване на тълкувателното решение възприема становището в практиката на ВКС обектиривана в Решение № 83/11.04.2018 г. по гр. д. № 1667/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и Решение № 48/14.07.2016 г. по т. д. № 404/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., съгласно която в случаите на множество солидарни длъжници по едно и също изпълнително дело, прекратяване на изпълнението може да настъпи по отношение както на всички, така и само на някои от тях. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник, като предприетите изпълнителни действия по отношение на един от длъжниците са без правно значение и последици спрямо останалите. Тоест, предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК подлежат на установяване за всеки един длъжник поотделно. Когато взискателят е предпочел да насочи принудителното изпълнение спрямо един от солидарните длъжници, бездействието по отношение на останалите е обвързано от предвидената в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК санкция – прекратяване на изпълнителното дело спрямо тях. Наред с това на основание чл. 125 от ЗЗД, прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.

В обобщение съдът приема, че извършените изпълнителни действия спрямо другия солидарен длъжник Ж. С.Г., както и доброволните погашения, които е правила през 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2023 г., с които многоркатно е прекъсвана давността спрямо него и е започнала да тече нова такава, на основание чл. 116, б. а) и в) от ЗЗД, са без правно значение и последици спрямо другия длъжник - ищеца Г. А. Г.. Следователно считано от 23.02.2016 г. - датата на последното поискано от ркедитора изпълнително действие, той е могъл в петгодишния срок на специалната погасителна давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД да събере вземането си по влязлата в сила заповед за изпълнение принудително , без риск от противопоставяне на възражение за погасяване правото му на принудително изпълнениe.

В периода на течене на погасителната давност е приет специалния Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание на Република България от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците.

Съгласно чл. 3, т. 2 от него (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г.) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. С Решение на НС от 13.03.2020г. (ДВ, бр. 22/2020г.) е обявено извънредно положение върху цялата територия на страната, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение на НС (ДВ, бр. 33/2020г.) срокът на обявеното с решение от 13 март 2020г. извънредно положение върху цялата територия на страната е удължен до 13 май 2020 г. След тази дата, срокът на извънредното положение не е бил удължаван. По изложените съображения следва да се приеме, че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давностни срокове не са текли.

Следователно срокът за погасяване по давност на процесните вземания, започнал да тече на 23.02.2016 г. е изтекъл на 03 .05.2021 г. Доколкото не е спорно, че в този период 23.02.2016 г. – 23.02.2021 г. взискателят е бездействал по ИД като не е поискал извършването на изпълнителни действия, нито такива са предприети от ЧСИ спрямо длъжника - ищец, то спрямо него по отношение на сумите по процесната заповед за изпълнение в общ размер на 10635,21 лв., състоящи се от главница, договорна и мораторна лихва и заемна такса, се е осъществил фактическия състав на петгодишната погасителна давност по чл. 117, ал.2 от ЗЗД. Респективно правото на принудително събиране на процесните вземания се е погасила спрямо ищеца и предявеният иск по чл. 439 от ГПК се явява основателен, поради което следва да бъде уважен.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят съдебно – деловодни разноски в размер на 100,00 лв. за заплатена държавна такса. Доколкото ищецът е освободен на основание чл. 83, ал.2 от задължението да внесе остатъка от дължимата държавна такса възлизащ на 325,40 лв., то и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати същата в полза на Държавата. С оглед осъщественото от адв. П. Н. безплатно процесуално представителство на пълномощника следва да се определи и присъди по реда на чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в поискания размер от 1357,00 лв. Неоснователно се явява възражението по чл. 78, ал.5 на ответника за прекомерност на претендираното възнагражедние доколкото 3 последното възлиза дори под относимия минимум от 1357,17 лв. изчислен по реда на чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения.