Определение № 37188 от 11.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37188 гр. София, 11.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА БР. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИНА БР. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110124433 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК .

Предявените искове са допустими. На ищеца на основание чл. 129, ал. 4 вр. ал. 2 ГПК се следват указания за отстраняване на нередовностите на подадената от него искова молба.

По делото липсват данни за срочното подаване на отговора на исковата молба, за което на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на ответника се следват съответни указания.

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Следва да бъде допуснато изслушването на съдебно-компютърна експертиза, която да отговори на формулираните в исковата молба въпроси, посочени в т. 1, 2, 5, 6, 7, 8, 9 и 10, на формулираните в отговора на исковата молба въпроси, и както и на следния въпрос, поставен служебно от съда на основание чл. 195, ал. 1 ГПК, а именно: Имат ли трети лица извън служителите на ответника достъп до регистрационните файлове /логове/, изпращани от програмата Х, собственост на ответника, към програмата Х?

На вещото лице следва изрично да се укаже, че в заключението на допуснатата експертиза не следва да бъдат визуализирани в явен вид пълни номера на платежни карти, Х кодове, дати на валидност и друга идентифицираща клиентска информация, като при необходимост от цитиране на такива – вещото лице следва да приложи замаскиране.

На вещото лице следва да се укаже да работи в изолирана среда на работодателя, като не копира, трансферира и/или съхранява изследвания масив от данни на лични устройства или външни преносими памети, не изпраща същия по електронна поща, не го съхранява на устройства с достъп до интернет.

Ищецът е поискал да се задължи ответникът да представи копие от личното му трудово досие, което искане съдът намира, че следва да се конкретизира от 1 ищеца, който след запознаване с приложените към отговора на исковата молба доказателства да посочи за представянето на кои конкретни документи иска да бъде задължен ответникът, след което съдът ще се произнесе по искането му по чл.

190, ал. 1 ГПК.

Искането на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК чрез задължаване на ответника да представи всички редакции на „Насоки за приемливо използване от страна на служителите“ следва да бъде оставено без уважение, тъй като посочените документи са представени с отговора на исковата молба.

Искането на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК чрез задължаване на ответника да представи документи, удостоверяващи датата на утвърждаване и влизане в сила на представените по делото редакции на „Насоки за приемливо използване от страна на служителите“ е допустимо, относимо и необходимо, поради което следва да бъде уважено.

Искането на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК чрез задължаване на ответника да представи документи, удостоверяващи по какъв начин, на коя дата и с коя конкретна редакция на „Насоки за приемливо използване от страна на служителите“ е бил запознат ищецът, следва да бъде оставено без уважение с оглед на допуснатата по делото съдебно- компютърна експертиза.

Искането на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК чрез задължаване на ответника да представи електронните съобщения, получени в служебната електронна поща на ищеца и на Т. С. за периода от 11.06.2026 г. до 17.06.2026 г., съдържащи автоматично генерирани и изпратени от системата Х файлове с данни от същия или сходен характер с тези, за които работодателят твърди, че се съдържат н процесния Х файл, ведно с прикачените към съобщенията файлове, следва да бъде оставено без уважение като ненеобходимо за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор.

Искането на ответника за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба, е допустимо, относимо и необходимо, поради което следва да бъде уважено.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 129, ал. 4 вр. с ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба до съда с препис за ответника да посочи кой е последният му пълен отработен месец при ответника преди уволнението и какъв е размерът на брутното му трудово възнаграждение, получено за този месец.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост и в предоставения срок исковата молба в съответната й част, засегната от неотстранената нередовност, подлежи на връщане на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

2

УКАЗВА на ответника на основание чл. 101, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба до съда да представи доказателства за подаване на отговора на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на указанията в цялост и в предоставения срок на основание чл. 101, ал. 3 ГПК процесуалното действие, изразяващо се в подаване на отговор на исковата молба, ще се счита за неизвършено.

П Р И Е М А представените към исковата молба, молба с вх. № *****/28.09.2026 г. и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушването на съдебно- компютърна експертиза, която след запознаване с материалите по делото и след извършване на необходимите проверки в информационните системи, електронните записи и логове на ответника, вкл. и след оглед на служебния лаптоп на ищеца, да отговори на формулираните в исковата молба въпроси, посочени в т. 1, 2, 5, 6, 7, 8, 9 и 10, на формулираните в отговора на исковата молба въпроси, и както и на следния въпрос, поставен служебно от съда на основание чл. 195, ал. 1 ГПК, а именно: Имат ли трети лица извън служителите на ответника достъп до регистрационните файлове /логове/, изпращани от програмата Х, собственост на ответника, към програмата Х?

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 500 евро, от които 250 евро, платими от бюджета на съда, и 250 евро, вносими от ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по допуснатата съдебно- компютърна експертиза Н. А. Х., като вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.

УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението на допуснатата съдебно- компютърна експертиза най-малко една седмица преди съдебното заседание.

УКАЗВА на вещото лице, че в заключението на допуснатата експертиза не следва да бъдат визуализирани в явен вид пълни номера на платежни карти, Х кодове, дати на валидност и друга идентифицираща клиентска информация, като при необходимост от цитиране на такива – вещото лице следва да приложи замаскиране.

УКАЗВА на вещото лице да работи в изолирана среда на работодателя, като не копира, трансферира и/или съхранява изследвания масив от данни на лични устройства или външни преносими памети, не изпраща същия по електронна поща, не го съхранява на устройства с достъп до интернет.

УКАЗВА на ответника да съдейства на вещото лице, като му предостави необходимия достъп до съответните информационни системи, електронни записи и логове, както и до служебния лаптоп на ищеца, за целите на изготвяне на заключението на допуснатата съдебно- компютърна експертиза.

УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба до съда с препис за ответника да посочи за представянето на кои конкретни документи от трудовото му досие иска да бъде задължен ответникът на основание чл. 190, ал. 1 ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190, ал. 1 ГПК ответника да представи документи, удостоверяващи датата на утвърждаване и влизане в сила на 3 представените по делото редакции на „Насоки за приемливо използване от страна на служителите“, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели /Б. В. А. и Т. В. С./ при режим на довеждане от ответника за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени в отговора на исковата молба.

УКАЗВА на ответника, че следва да води допуснатите му свидетели в насроченото съдебно заседание, като в случай че не води същите без уважителни причини, съдът ще отмени определението си, с което тези свидетели са допуснати.

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 08.12.2026 г. от 11:00 часа , за които дата и час да се призоват страните.

СЪСТАВЯ доклад по делото, както следва:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на В. Д. Т., извършено със заповед за дисциплинарно уволнение от 29.06.2026 г. на „ФИРМА“ ЕООД, връчена му на 29.06.2026 г., за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „специалист, поддръжка приложения“ и за осъждане на „ФИРМА“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 6 406 евро, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението, считано от 29.06.2026 г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че въз основа на трудов договор № ****/16.08.2022 г. е заемал длъжността „специалист, поддръжка приложения“ в „ФИРМА“ ЕООД. Посочва, че основната дейност на ответника е свързана с интернет и високите технологии, разработване и поддържка на софтуерни решения и предоставяне на технологични услуги в сферата на електронните разплащания и платежната инфраструктура, като в рамките на тази дейност дружеството обработва значителен обем данни, свързани с платежни операции на свои клиенти, и част от тези данни се съдържат в регистрационни файлове, генерирани при обработката на отделните транзакции.

Разяснява, че при обработката на всяко картово плащане данните първоначално се подават към платежната система, която осъществява комуникацията с картовите организации и извършва необходимите проверки за одобряване на плащането.

Твърди, че в процеса на тази обработка системната програма, собственост на ответника, създава регистрационни файлове /логове/, съдържащи техническа информация за всяка извършена операция, като същата е конфигурирана така, че да заличава личните данни на картодържателите с цел сигурност. Сочи, че регистрационните файлове, съдържащи данни за картови операции, автоматично се изпращат към системата Х, която представлява програма за архивиране на тези логове за срок от 30 дни и представлява специализирана информационна система за събиране, съхраняване, индексиране и анализ на логове, използвана за диагностика на технически проблеми, разследване на инциденти и мониторинг на работата на информационните системи при ответника. Излага съображения, че въпросните логове се изпращат автоматично към Х за съхранение и анализ, като Х е качена на публичен сървър, който не е собственост на ответника, не е свързан със сървъри на юридическото лице и работи посредством публична мрежа, достъпен е 4 не само за служителите на ответника, но и за трети лица. Твърди, че чрез специализирани заявки Х може да извлича информацията, съдържаща се в логовете, и да я визуализира в табличен вид или да позволи експортирането й във файл. В тази връзка ищецът изтъква, че подобни заявки по отношение на програмата Х извършвал и той, тъй като основната му задача е била разследване на грешки на посочените файлове и предоставяне на задълбочен анализ на същите.

Посочва, че именно поради характера на възложената му работа е имал служебен достъп до системи и регистрационни файлове, съдържащи информация за извършвани клиентски операции, като анализът на такива данни е представлявал част от обичайното изпълнение на трудовите му задължения. Поддържа, че служебните му задължения са били именно да следи за грешки в програмата Х, вкл. и случаи, в които в програмата се съдържат файлове, в които лични данни не са закрити, като в кръга на служебните си задължения е можел да сваля тези файлове на служебния си лаптоп, след което да анализира същите с цел или да установи причината за грешката, или ако не може да установи причината за грешката, да уведоми отдела по сигурност. Изтъква, че той не е можел да зададе на програмата да заличи личните данни, поради което е бил длъжен винаги в такива случаи да уведомява отдела за сигурност. Поддържа, че когато бъде засечен проблем, на програмата Х може да й бъде зададено да изпраща файлове с грешки за минал или настоящ период по служебни имейли на тези служители, чиито служебни задължения включват именно разследване на системни пропуски и грешки на въпросната софтуерна програма Х. Твърди, че на 10.06.2026 г. при изпълнение на трудовите си задължения като „специалист, поддръжка приложения“ е установил проблем във връзка с начина, по който работната система Х обработва и съхранява данни, генерирани при обработката на картови плащания, а именно – че в работната програма Х се съхраняват данни на картодържатели, които не са закрити, т. е. видими са лични данни като номера на карти, Х кодове и дата на издаване. Поддържа, че при извършена от него проверка е констатирал, че чрез функционалностите на системата Х тези данни може да бъдат извлечени чрез съответна заявка, поради което е приел наличие на проблем в конфигурацията и обработката на регистрационните файлове, създаващ риск за сигурността на обработваната информация. Посочва, че в съответствие със служебните си задължения незабавно е уведомил служителя от отдела „Х“ и прекия си ръководител за констатираната грешка в програмата. Твърди, че след като е установил наличието на Х файл с незакрити данни, е свалил същият на служебния си лаптоп, като файлът при свалянето се е архивирал в т. нар. „Х файл“. Посочва, че е генерирал стандартен Х файл, съдържащ експортираните от системата данни, използвайки предвидената в Х функционалност за експортиране, с цел да установи дали съществува възможност този файл да бъде препращан/изведен от „ФИРМА“ ЕООД и по този начин да потвърди или отхвърли наличието на установената слабост в информационната сигурност на дружеството. Посочва, че архивираният файл не е бил разархивиран, обработван и анализиран извън първоначално генерирания му вид, не е бил копиран на друг носител, не е бил споделян с трети лица и не е бил предоставян на когото и да е било, като същият единствено е бил качен в личния Х профил на ищеца, който, от своя страна, е защитен с двуфакторна автентикация, до която трети лица нямат достъп. Твърди, че след установяване на процесния проблем е задал на софтуера Х да изпраща ежедневен файл, в случай че бъде засечен друг подобен проблем с незамаскирани лични данни, до служебния му имейл и до този на неговия пряк ръководител, като по така зададената задача в 5 периода 10.06.2026 г. – 16.06.2026 г. Х е изпращал ежедневно файлове с незакрити данни на картодържатели на посочените два имейла. Поддържа, че на 15.06.2026 г. е получил известие на служебния си имейл, че е постъпил сигнал за извършеното качване в охранителния отдел, като е провел онлайн разговор с представители на отдела по сигурността и в присъствието на прекия си ръководител, по време на който е споделил екрана на служебния си лаптоп и е изтрил незабавно архивния файл от собствения си Х. Твърди, че действията му са били насочени към разследване и документиране на предполагаема слабост в информационната сигурност, както и към своевременното й докладване на компетентните лица.