Решение № 15081 от 02.08.2024, Софийски районен съд

****

№ 15081 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ** СТ. ** при участието на секретаря *** като разгледа докладваното от ** СТ. ** Гражданско дело № 20231110120566 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Т. Т. Т., обективирано в заповед № **/17.03.2023г. на ръководителя на „***“ АД, както и за осъждане на „***“ АД да заплати на Т. Т. Т. сумата от 63 065.10 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 18.03.2023г. до 18.09.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.04.2023г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало от сключен помежду им трудов договор от 11.06.2021г., по силата на което заемал длъжността „Директор, организация“ в ответното дружество и което било прекратено, считано от 18.03.2023г. със Заповед № **/17.03.2023г., връчена му на тази дата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ- поради намаляване обема на работа. Ищецът поддържа, че в случая не бил намалял обемът на работа нито в предприятието на ответника като цяло, нито за изпълняваната от него длъжност, поради което, а и доколкото на негово място бил назначен друг служител- ***, който само формално заемал друга длъжност, но фактически изпълнявал трудовите функции на ищеца отпреди уволнението му, счита прекратяването на трудовото правоотношение за незаконосъобразно. Твърди, че размерът на последното му брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението- това за м. февруари 2023г., възлиза на сумата от общо 10 510.85 лева, включваща основно възнаграждение в размер на 7055.73 лева, допълнително възнаграждение за клас „прослужено време“ и бонус в размер на 2777.77 лева, поради което претендира обезщетение за оставането си без работа поради уволнението в общ размер на 63 065.10 лева за периода от 18.03.2023г. до 18.09.2023г., законна лихва, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове, поддържайки, че ищецът е уволнен поради обективно намаляване на обема на работата в предприятието, намерило отражение и върху трудовите функции на заеманата от него длъжност „Директор, 1 организация“. Изяснява в тази връзка, че в периода 2021г.- 2022г. се наблюдавал значителен спад в приходите на предприятието, че през м. октомври 2022г. основните инвеститори в компанията, осигурявлаи финансирането й, напуснали същата, както и че били прекратени отношенията на дружеството с част от големите му клиенти- не били подновени договорите с част от тях, били приключени проектите с телекоми след изтичане на срока на споразуменията с тях. С оглед на това управата на дружеството взела **** за промяна на стратегията за финансиране- от търсене на инвеститори към финансиране чрез кредитиране от банки, на социалната си политика, като били премахнати част от социалните придобивки, които били осигурявани на служителите чрез външни фирми, за редуциране на разходите за външни услуги, както и на персонала. Така предприетите мерки за оптимизиране на финансовата политика на ответното дружество обективно довели до намаляване обема на работата на ищеца в качеството му на „Директор, организация“, тъй като отпаднала необходимостта от основната му функция по „интеракция с инвеститори“ поради напускането през м. 10.2022г. на тогавашните инвеститори и изоставяне впоследствие на стратегията по привличане на нови инвеститори, т. е. отпаданала нуждата от обезпечаване на интересите на съществуващиуте и от привличане на нови инвеститори. Наред с това, поради предприетите през м. 09 и 10.2022г. действия по прекратяване на трудовите правоотношения и с други служители на дружеството и по съкращаване на разходите за социални придобивки и за услуги от външни доставчици значително намалял обемът на работа на ищеца и по това направление от длъжностната му характеристика, изразяващо се в „интеракция със служители, вътрешни звена и външни изпълнители за набиране на информация и постигане на ресурсно обезпечаване и устойчив растеж“. Същевременно, част от функциите на ищеца преминали към други звена или външни изпълнители. Така, счетоводството преминало на пряко подчинение на изпълнителния директор, поради което било иззето като компетентност от „Директор, организация“, а всички аналитични дейности били възложени на външен изпълнител. Що се отнася до касаещите вътрешните работни процеси методологически и оценъчни фунции на заеманата от Т. Т. преди уволнението длъжност, ответникът изяснява, че от една страна същите по правило не включвали значителна отговорност, не се изпълнявали активно по време на съществуване на правоотношението, а освен това след напускането на инвеститорите през есента на 2022г. нуждата от тях отпаднала, тъй като управлението било поето от лице- специалист с дългогодиешен опит в IT- сферата, разработило техническата основа на цялото продуктово портфолио на ответното дружество. По изложените съображения ответникът счита, че обективни и независещи от волята му икономически фактори са довели до необходимостта от промяна на бизнес стратегията и вътрешната му организация, което, от своя страна, обусловило обективно и трайно намаляване обема на работа на ищеца, при което отпаднала нуждата от най- значимите негови задачи и функции. Подчертава в тази връзка, че сам ищецът в свой доклад от 19.10.2022г., изпратен чрез вътрешнофирмената палтформа, признава влошеното финансово състояние на дружеството, както и нуждата разходите да бъдат значително свити, а персоналът- намален с 20 %.

Във връзка с довода на ищеца в тази насока ответникът изяснява, че служителят *** е с юридическо образование и е назначен в предприятието на длъжност с преобладаващо юридически задължения, поради което поддържа, че между трудовите функции на посочения служител и тези на уволнения не е налице дори и сходство.

Оспорва размера на претендираното обезщетение за оставане без работа, поддържайки, че последното получено от служителя брутно трудово възнаграждение възлиза на 7055.00 лева, а изплащаните считано от м. октомври 2022г. допълнителни суми представляват бонуси, като каквито фигурират и във фишовете за работна заплата, и са начислявани по **** на работодателя във връзка с лични нужди на ищеца и поради участието му в Съвета на директорите на ответника. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази наведените от страните доводи, събраните по делото относими 2 доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.

В тежест на ответника- работодател, по този иск е при условията на пълно и главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи намаляване на обема на работа в предприятието, което да е съотносимо (да има пряко отношение) към трудовата функция на ищеца, включена в заеманата от него длъжност.

Същевременно, следва да се има предвид, че обхватът на съдебната проверка, респ. предметът на съдебното производство по трудови дела, е ограничен само до спорните обстоятелства, въведени с исковата молба, която трябва да съдържа изрично позоваване на нарушения при оспорване на съответното уволнение. В този смисъл са постановените по реда на чл. 290 ГПК **** № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; **** № 555 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о., **** № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г.

ІV г.о., **** № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 156/10.06.2013 г. по гр. д. № 1497/2013 г. на ВКС, ГК, I ГО, Решение № 158/01.07.2013 г. по гр. д. № 1008/2012 г. на ВКС, ГК, IV ГО, **** № 297/03.10.2014 г. по гр. д. № 7528/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО, Решение № 23/02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/2015 г. на ВКС, ГК, IV ГО.

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е обусловен от основателността на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като предполага установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през който работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането без работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 228, ал. 1 КТ е базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.

1 ГПК.

Между страните не са спорни, поради което и с доклада по делото на основание нормите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Директор, организация“ в ответното дружество, че правоотношението е прекратено по силата на процесната заповед, считано от 18.03.2023г., че последното уговорено между страните основно трудово възнаграждение на Т. Т. е възлизало на сумата от 7055.73 лева, а на допълнителното за клас „прослужено време“- на сумата от 635.02 лева.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с правно значение се установяват и от представените с исковата молба и отговора по чл. 131 ГПК и неоспорени от страните писмени доказателства: трудов договор № 99/11.06.2021г., допълнително споразумение към него от 31.03.2022г., фишове за работна заплата на ищеца за месеците от септември 2022г. до февруари 2023г., както и заповед № 46/17.03.2023г. за прекратяване на процесното трудово правоотношение, в която е посочено, че индивидуалното трудово правоотношение с ищеца, заемал до датата на уволнението му длъжността „директор, организация“, се прекратява поради намаляване обема на работа, т. е. на основанието, предвидено в нормата на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.

Съгласно трайно установената практика на касационната инстанция по приложението на процесното уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, формирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК **** № 29/ 08.02.2011 г. по гр.д. № 265/2010 г., ІV ГО, **** № 12 от 24.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1819/2010 г., IV г. о., **** № 251 от 27.07.2015 г. на ВКС по 3 гр. д. № 6970/2014 г., IV г. о., решение № 703 от 17.11.2010 г. по гр. д. № 90/2010 г. III г. о.

ВКС; решение № 125 от 18.04.2013 г. по гр. д. № 832/2012 г. IV г. о. ВКС, **** № 270 от 2.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1661/2010 г., IV г. о., ГК, „по естеството си намаляването обема на работата представлява намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите. Това състояние трябва обективно, фактически да съществува. То обаче не следва да се отнася към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Поради това фактическият състав на разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.3 КТ изисква при изследване на елементите му проследяване на процеса на намаляване обема на работа да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция, или следва да бъде установено как намаляването на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението съответния работник или служител…. Намаляването на обема на работата се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към конкретна дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Трябва да е намаляла работата, която се изпълнява от работника с тази трудова функция и да съществува обективна връзка между намалението и необходимостта работодателят да реорганизира работния процес - било като преустанови дейността, за която е намаляла работата, като съкрати щата, или като разпредели трудовата функция, за която работата е намаляла, между други работници в предприятието. Тъй като работодателят носи тежестта да установи законността на уволнението, именно той е този, който носи доказателствената тежест и по отношение на факта за наличието на връзка между намаления обем на работата и трудовата функция на уволнения работник. Ако такава връзка не е доказана, то не е установено потестативното право за уволнение на работника по чл.