Определение № 34968 от 25.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34968 гр. София, 25.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20261110106739 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпило е искане, вх. № 232903/21.07.2026 г. от „Стик Кредит“ АД, чрез адв.

Х. М., с което се иска изменение на постановеното по делото решение, като се отхвърли искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., да не се присъждат разноски в полза на ищеца поради злоупотреба с права по см. на чл. 3 ГПК, а в условията на евентуалност – да се намали съществено размера на присъдените разноски. В искането си ответникът излага подробни доводи, че производството е образувано и водено при наличие на злоупотреба с права от страна на ищеца и на процесуалния му представител с оглед броя на производствата със сходен предмет, по които същият има качеството на ищец, оспорва се качеството потребител на ищеца с твърдения за процесуална аномалия. Отделно са наведени оплаквания за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ледва:

Насрещната страна по молбата, чрез адв. Т. Ц., оспорва искането, като поддържа, че оплакванията на ответника са неоснователни, с оглед което и искането следва да бъде оставено без уважение.

Постъпило е и искане, вх. № 242370/30.07.2026 г. от ищеца К. Х., чрез адв. Т. Ц., с което се иска изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като се присъди допълнителноадвокатско възнаграждение в размер на сумата от още 312 евро, с оглед обстоятелството, че съдът е разгледал и уважил и двамата предявени от ищеца иска, а адвокатско възнаграждение се дължало по всеки от тях поотделно.

Ответникът по това искане („Стик Кредит“ АД, чрез адв. Х. М.) оспорва също, като счита, че не само не следва да се увеличава размерът на присъденото адвокатско възнаграждение, а такова изобщо не е следвало да се присъжда, а в условията на евентуалност, че същият е следвало да е по-нискък от определения от съда.

Постъпилите искания са подадени в срок от легитимирани лица, поради което съдът приема, че са допустими. Ищецът е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК, а ответникът иска изменение на решението в частта относно присъдените на насрещната страна разноски, с оглед което и изискването за представяне на списък не 1 съставлява предпоставка за разглеждане на молбата по чл. 248 ГПК по същество.

Исканията за изменение на постановеното по делото решение съдът намира за неоснователни, като съображенията за това са следните:

С решение № 13874 / 11.07.2026 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 16702 / 26.08.2026 г., СРС е прогласил по предявения от К. В. Х. срещу „Стик Кредит“ АД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 22 ЗПК, нищожността на договор за потребителски кредит от разстояние № 944888/12.04.2023 г., сключен между страните, поради противоречието му с императивната норма на чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. „Стик - Кредит“ АД е осъдено ДА ЗАПЛАТИ на К. В. Х. на основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 202 евро, предявена като частична претенция с размер 300 евро, представляваща недължимо платена на „Стик - Кредит“ АД сума във връзка с недействителен договор за потребителски кредит от разстояние № 944888/12.04.2023 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска /12.03.2026 г./ до окончателното плащане.

В тежест на „Стик - Кредит“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК са възложени разноските за държавна такса в размер на сумата 76,58 евро, както и на основание чл.

38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК сумата 250 евро, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца безплатна правна помощ в производството пред СРС (гр.д. № 6739/2026 г. по описа на СРС, 41 състав).

Съдът приема, че постановеният акт не следва да бъде изменен съобразно постъпилите искания. Изложените в мотивите на съдебния акт съображения относно разпределението на отговорността за разноските и конкретно определеният размер на възнаграждението не следва да бъдат преповтаряни.

Не може да бъде споделено становището на кредитната институция, че се касае за злоупотреба с права. Броят на съдебни производства в случая е предопределен от броя на предоставените на ищеца потребителски кредити. На преценката на съда е предоставено правомощието по чл. 213 ГПК, като в случая съдебният състав е намерил, че не следва да уважава това искане на ответника.

Доводите на ответника относно липсата у ищеца на качеството потребител не са установени по делото, не са относими към производството по чл. 248 ГПК, доколкото исковете са уважени в цялост, и не следва да се обсъждат по-подробно.

По отношение на присъденото по реда на чл. 38 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца – адв. Ц., съдът подчертава, че при определяне на размера му, съдът е съобразил всички обстоятелства по делото, с оглед конкретиката на случая – невисоката фактическа и правна сложност на делото, вида и размера на предявените искове, тяхната цена, срочното разглеждане и приключване на делото в едно съдебно заседание. От друга страна, съдът е съобразил обстоятелството, че адвокатският труд следва да бъде разумно и справедливо възмезден, след като е бил предоставен на страна в производството, за която изходът от спора е благоприятен, безплатно, като за ориентир са използвани възнагражденията, предвидени в Наредбата, както и размерът на МРЗ, явяваща се измерител за конкретните икономически услови в страната.

Определеният от съда за конкретното производство размер на присъденото адвокатско възнаграждение за предоставената на страната безплатна адвокатска услуга настоящият съдебен състав не намира нито за прекомерен, нито за несправедливо и обидно нисък предвид предмета на доказване по всеки иск и обема на осъществената защита.

Следва да се допълни, че съдът е съобразил разрешенията, дадени с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела 2

C 427/16 и C 428/16, задължителни за прилагане от националните съдилища, както и актуалната съдебна практика на ВКС. Доколкото съдът не е длъжен да се съобразява с посочените в Наредбата минимуми, намира, че определеното възнаграждение удовлетворява критериите справедливост и разумност на разноските, тъй като са отчетени всички релевантни за това обстоятелства. Ето защо и исканията за изменение на решението в частта за разноските следва да се оставят без уважение.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията, заявени с молба, вх. №

232903/21.07.2026 г., подадена от „Стик Кредит“ АД, чрез адв. Х. М., за изменение на постановеното по делото решение №13874/11.07.2026 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 16702/26.08.2026 г., в частта за присъдените в полза на К. В. Х. разноски, в частта относно присъденото по реда на чл. 38 ЗАдв. в полза на адв. Т. Ц. адвокатско възнаграждение, както и искането, заявено с молба, вх. № 242370/30.07.2026 г., подадена от К. В. Х., чрез адв. Т. Ц., за изменение на решение №13874/11.07.2026 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 16702/26.08.2026 г., в частта за разноските като се присъди допълнително адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство.

Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на препис на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3